ВИЦОВЕ

[dsc]

Един виетнамец го пратили граничар.Обучили го и му дали куче.Отишъл виетнамеца да пази границата,като му свършил караула се прибрал.Старшината го пита:
-Как мина деня?
-Добре.-отговорил виетнамеца
-А къде е кучето?
-Аз бил много гладен и изял него.
-Ти луд ли си бе?Втори път да не се случва,ясно ли ти е ?
Пращат го на другият ден и му дават ново куче.Той пак се връща без куче-изял го.И така на тре
тия,на четвъртияден и т.н.Един ден обаче решили ,че ще изяде всички кучета и го завели на хипнотерапевт да му внуши,че не е виетнамец,а италианец,като му повтарял:
-Ти не си виетнамец-ти си италианец...
А той повтарял:
-Аз не съм виетнамец-аз съм италианец.
След няколко дни прекарани при хипнотерапевта го връщат на служба.Изпращат го на границата отново с куче.Вечерта виетнамеца се прибира ...без куче.
-Къде е кучето,бе?
-Аз изял.-отговорил виетнамеца и тръгнал нанякъде.Тогава старшината потърсил хипнотерапевта и му казал:
-Тоя твоя метод с хипнозата не върши никаква работа,тоя нашия пак изяде кучето.
-Не може да бъде,методът е безотказен,има нещо гнило.
На следващият ден пращат виетнамеца с куче и решават да го проследят,за да видят какво точно се случва.Тръгнали те след него,той води кучето и повтаря:
-Аз не съм виетнамец,аз съм италианец.Не съм виетнамец,а съм италианец и т.н.
Стигнал виетнамеца до един храст,коленичил до кучето и започнал да го милва,като нежно му говорел:
-Ти не куче,ти жаба.Ти не куче,ти жаба...

[Пламен Тачев]

Коледна песничка:

Тихо се сипе винцето пак,
 гладно пощипвам свинския крак.
 Чичо замръзва, пиян като пън,
 снощи одрайфа всичко навън.
 
 В плевника къкри казан под капак,
 джибре залива къщния праг
 Шаро похлъцва и клати глава:
 ,,Леле, надрах се като свиня!".
 
 Шаро е още малко прасе,
 може ли Шаро да разбере,
 кой ще заколим още сега?
 Чакай, не бягай – май че разбра!

[GeorgiD]

Между блондинки: - Вчера мъжът ми получи анонимно писмо. - Ау, какъв ужас. От кого?


В първи клас карат децата да опишат най-ценната вещ, която знаят. Петьо става и казва за колата на баща си. Мими разказва за златното колие на майка си. Иванчо става и казва: - Менструация! Учителката шокирана: - Иванчо! Какво говориш? Поне знаеш ли какво означава тази дума? Иванчо отговаря: - Какво точно е не зная, но точно знам, че е много ценно, защото когато моята по-голяма сестра каза, че й е изчезнала менструацията, мама побeсня, татко получи инфаркт, а съседът се застреля.


Една блондинка се хвали на друга:
- Пък да знаеш, Бубе, направих си втора дупка на ухото!
- Така ли? И сега по-добре ли чуваш?


Катаджия спира кола.
- Добър вечер! - казал катаджията.
- До'р вечир! - отвърнал водачът на превозното средство.
- Вие май сте пили?
- Ти си пили.. аз съм орел!

[Виктор]

Студент,явно музикант-с цигулка с калъф в ръка влиза в общежитие на Института по изкуства.Посреща го пълничката портиерка:
-Какво ще обичате!
-Може ли да извикате Светла от 406 стая.
-Как изглежда?
-Русичка,дребна ,ходи с пантофки-балерина.
-Няма я.
-Ами.. тогава,повикайте ,моля Мимето от 232 стая.Тя е рижа миньнче и тя с пантофки.Балерина е.
-Няма я.
-Тогава Дидка мургавата -балеринка от 306 стая.
- И нея я няма.Вижте какво младежо,балета е на турне.Напънете хористките.

[Крал Артур]

Девойка го носи момчето дома, одат во спалната и таа му предлаага да пробат 69.
- 69?Кой курец е това? – питува момчето.
Девойката разбира дека новото момче не е толко изкусно во сексот па му вика:
- Ке си ставим моата глава помежду твоите нозе , а ти стави си твоата глава помежду моите, важи?
Се още незнаейкии за що точно се работи, малце притеснен, момакот се согласува на това, само да не го раз...
сипе моменто.
Таман се наместиле, девойката несакайки изпрднува еден гласен пърдеж...
Ммчето ке умре од смеенье, па му и смрди , току бега на страна и пробува да разбере що баш се случило...
Момичката засрамена му вика на момако да и прости и да пробат още един пат... Така пак се наместиле...
Девойката пак, несакайки изпушта един здрав, голем як пърдеж...
Момчето целиот изплашен и зачуден, станува од кревато, ги зема халиштата и почнува да се облекува.
- Що е?Зашто си одиш? – го питала момичката.
- Абе ти си ненормална ако мислиш дека ке останем и за другите 67!

[Rabin]

Баси гадния виц, че и на македонски някакъв език. И ще се сцепите да му се кефите...

[dsc]

Решили българина,американеца и французина да видят кой ще направи по-хубава реклама.
 Американецът:Коне,прерия,каубой и накрая надпис:
 -Елате в страната на Marlboro!
 Французина:Жени,казина,хотели,дискотеки и накрая надпис:
 -Посетете Париж!
 Българинът:пейзаж,борец и една проститутка му прави свирка.
 Борецът свършва:
 -Гълтай!
 Проститутката:
 -Няма!
 Борецът:
 -Гълтай!
 Проститутката:
 -Няма!Не искам!
 Борецът:
 -А какво искаш?
 Проститутката извърта глава и отвръща:
 -Швепс!

[dsc]

Семейство вечеря в ресторант, когато към масата им се приближава красиво момиче и нежно целува съпруга.
- Коя беше тази? - пита жената.
- Любовницата ми - отговаря съпругът.
- Любовницата ти ли?! Искам развод.
- Сигурна ли си, скъпа? Наистина ли искаш да се откажеш от голямата къща, басейна, мерцедеса, бижутата, кожените палта и вилата в Мексико?
През следващия половин час на масата цари ледена атмосфера. После жената сръгва мъжа си и пита:
- Онзи там не е ли Ричард? С коя е?
- С любовницата си - отговаря съпругът.
- Ха - възкликва тя и лапва лъжичка десерт. - Нашата е много по-готина.

[dsc]

Руски учени са открили охлюви-роми...в една черупка живеят по шеснайсет!

[Виктор]

- Иване, къде така изтупан?
- Отивам на среща.
- А защо без цветя?
- Ами гащите ми са на цветенца.

[dsc]

Нещо от фейса...не се стърпях и го копнах:

КАК СЕ СВАЛЯТ МОМИЧЕТА ИЛИ НА ЛОВ ЗА СВЕЖА ПЛЪТ
 Вчера ме обхвана някакво романтично настроение посред зима. Реших, че имам нужда от свежа кръв в обкръжението си - в смисъл, да забия нещо ново.

 Без значение какво, стига да има пулс и да хвърля сянка. Първоначалният ми план беше да си счупя дясн ата ръка на едно - две места. Един вид, да се разделя с вечната любима по чисто технологични причини. Винаги съм бил на мнение, че преди да започнеш нова връзка, трябва да заровиш старата. По възможност в 3 сутринта, на 3 метра дълбочина, в Борисовата градина, ако е възможно под люлаков храст - заради красивите моменти в миналото. Но да не се отплесвам...

 Въпреки красивият замисъл планът се провали, по чисто физиологични причини. Ще поясня: дясната ми ръка се оказа с доста по-бърз рефлекс от лявата. Бях намерил подходящ 5 килограмов чук. Сложих дясната ръка на масата, внимателно, за да не я подплаша, взех чука в лявата и нанесох светкавичен удар.

 Масата изтрещя, разхвърчаха се трески и
 парчета дъбов фурнир – бях уцелил. За съжаление, гадината мръсна /дясната ми ръка/ невероятно бързо се беше измъкнала, миг преди удара, и сега трепереше скрита зад гърба ми.
 Реших, че в случая е нужна малко хитрост. На лявата си ръка обясних, че ако ме провали още веднъж, ще дам чука на дясната. Сложих си на лицето одухотворената и замечтана физиономия на йезуитски свещенник-мисионер, току що ритуално изнасилен от индианско племе.

 Обясних на дясната, че няма нищо страшно и го правя и за двама ни и много я обичам, и трябва да ми вярва. Накрая я убедих да се положи на остатъците от масата. Лявата реагира мълниеносно. Рязък замах с чука, трески, дъбов фурнир и дясната ми ръка трепереща но невредима, се опитва панически да се завре в гъза ми на скришно.

 Извадих я. Започнах всичко отначало – още два часа мъки. Накрая съседите извикали полиция, заради трясъците и сипещата се от тавана мазилка. Казах на полицаите, че правя ремонт, което обясняваше трясъците и чука в лявата ми ръка. Ремонта не даваше обяснение, защо дясната ми ръка е завряна отзад до лакътя и трепери, но те някак си и не ме попитаха.

 Реших че ми трябва друг план, за набавяне на нежно същество от женски пол, с цел сексуални ласки... Аз съм цар на плановете. Аз съм човека с план – както се казва. Без план даже в носа си не почвам да ровичкам. Осъзнах, че предишния е бил доста комплициран – трябваше ми нещо по-просто, за изпълнение и далеч по-ефективно.

 Първо – мястото. Реших, че басейна на Спартак е изключително подходящ за целта. Привечер, там се събираха да плуват голямо количество същества от женски пол, със заветната цел да променят личното си водоизместване, преди началото на летния сезон и монокините. Второ – имах нужда от план за свалката. Нещо просто, ненатрапчиво, лесно изпълнимо и в унисон с нежната ми душевност. Мозъка ми заработи – след половин час бях готов. Усмивка на облекчение се изписа на лицето ми – нямаше начин да не успея!

 Промъкнах се в комплекса през един от прозорците, оставен отворен, за да компенсира старческата немощ на вентилационната система. Бях облечен само в черни бански и черни гумени ботуши до колената. Останалата част от мен беше тъмно морава, защото аз така си и излязох от нас, а навън е зима. Разбирате ли – любовта изизква жертви, а аз живея на един час от комлекса.

 Със себе си носех двайсет литрова тубичка с бензин А 98, пълна догоре. Е, не съвсем догоре, тъй като по пътя си пийнах малко. За сгряване и по – голяма скорост на движение /щом помага при колите, помага и при мен/. Освен това, носех брезентови ръкавици за заваряване, електрожен, двайсет метров удължител, транспортир, кутийка кибрит и презерватив с едър грайфер/заради зимните условия, предполагам/.

 Време беше да приведа в изпълнение плана си. Към мен вече се приближаваше спасителката, подведена от странния ми вид. Бях го предвидил– не ми трябваха служебни лица, които да задушат още в зародиш, поривите на нежното ми сърце.

 Съществото се приближаваше към мен изглеждайки, все едно Витоша е тръгнала нанякъде. Огромните гърди свидетелстваха, че лицето е от женски пол, но всичко останало – черните мустаци, черти достойни за професионален боксьор от ямайски произход и краката с форма на носещи греди, говореха точно обратното. Приличаше на българска състезателка по хвърляне на чук, отпреди да въведат хормоналните тестове.

 Обясних със сияйна усмивка, че съм от поддръжката и я помоллих да задържи кабелите на електрожена. Винаги съм знаел, че плувкините не са особено умни. Гледаше ме с невярващ поглед как развивам удължителя и търся контакт, горе в кабината на коментаторите. До края не пусна кабелите на електрожена – мъжко момиче.

 Върнах се долу, наблюдавайки с умиление спасителката, която танцуваше нещо средно между буги-буги и ситна копаница, с отмятане на главата и хайдушки подвиквания. Всички около басейна, вече усърдно я имитираха. Разбирате ли, всичко беше мокро, от електрожена, през хормоналното недоразумение до пода протичаше ток, а всички бяха боси. Освен мен разбира се, аз си бях с гумените ботуши, родно производство на ТПК-Първомай.

 Сега вече започнах да изливам бензина в басеина. Появи се приятно синьо петно във водата, което се рзширяваше и отделяше изспарения. На едната пейка беше оставен касетофон. Реших че е някак си нелепо, хората около басеина да се гърчат в тишина, раздирана само от подвикванията на спасителката. Намерих подходяща станция и из басеина се разнесе гласа на Елена Папаризу. Най им пасваше на движенията.

 Атмосферата започна да става купонджийска – аз съм царя на купоните. Известно време усилвах и намалявах електрожена, за да ги държа в такт с музиката, но после ми писна. Оставих танцуващите и насочих вниманието си към тези в басеина. По- умните се опитваха да излязат от водата и моментално се включваха към групата на танцуващите, останалите гледаха с ужас и недоверие.

 Вече бях набелязал обекта на въжделенията си. Беше в отсрещния край на басеина и имаше тяло, което можеше да накара и футболен коментатор, да запелтечи неконролируемо. Всичко вече се беше изпълнило с бензинови изпарения.
 Показах кибрита на далдисващите в басеина. Обясних им, че ако не слушкат, ще драсна клечката и ще ги командировам на геостационарна орбита, както са си по бански. Слушкаха, разбира се. Казах на всеки, в кой край на басеина да застане, използвайки за изчисленията си транспортира.
 Моята бъдеща любима, след внимателни изчисления, оставих сама в най-далечния ъгъл на басеина. Гледайки я влюбено и някак закачливо си сложих презерватива. Не можех да плувам, за да отида при нея, а ако я накарах да излезе, щеше да се включи към феновете на Елена Папаризу около басеина.

 Време беше. Сложих си ръкавиците за заваряване, изпих последния бензин/сега ми беше нужна бързина/, хвърлих гояща клечка към басеина и подкрепен от 98-те октана в кръвта си, спринтирах към голямата отсрещна стена на комплекса. Планът ми беше безкрайно прост.

 Взривът изхвърли съдържимото от басеина. По-голямата част от натрапниците излетяха към сектора със седалките, точно както бях изчислил – те не ми трябваха. Да се настаняват по седалките и да е ме занимават. Е, те по-скоро изпопадаха, като гнили джанки, но не мога да мисля за всички, нали?
 Моята любима полетя право към мен. Всичко бях изчислил префектно. Следих теакторията й с поглед. Щеше да се удари в стената на около десет метра над главата ми и после още гореща от взрива/ахаа ръкавиците за заваряване/, да падне в чакащите я долу нежни ръце.

 Едно нещо само не бях предвидил- стената беше стъклена. Красивата ракета на моето сърце удари стената, точно където бях изчислил, но я проби и продължи с около 240 км/ч.
 Със сълзи на очи наблюдавах, как мечтата на сърцето ми, се отдалечава в посока към Емил Марков оставяйки красива диря от ефирен, черен дим. Реших, че след 500 метровия полет, моята любима няма да е лицеприятна гледка и няма смисъл да я преследвам.

 Започнаха да се чуват сирените на пожарната и полицията. Време беше да потъна в ноща. Съдбата отново ми беше изиграла лоша шега. Отново с безкрайната си власт и високомерност, бе решила, че трябва да съм сам, за пореден път отнемайки надеждата в крехкото ми сърце.

 Не изключих електрожена. Нека поне танцуващите се забавляват, под погледите на тези, разпускащи в сранни пози, по и около сектора със седалките. Нека поне те бъдат щастливи...какво друго ми оставаше, освен това да правя добро. Сега когато нямах нищо. лачейки потънах в нощта, озаряван от пламъците в басейна и тресящите се сенки на меломаните около него...

[pe6o1975]

Културен – Прди и вика ,,Пардон!"
Двуличен – Прди и прашува ,,Кој прдна?"
Циничен – Прди и те гледа право во очи
Кавалер – Пушта дамата прва да прдне
Песимист – Уште не прднал мисли дека се усрал
...Безобразен – Прди од задоволство
Сноб – Прди само во добро друштво
Чувствителен – Прди и вика ,,Ах! ,,
Сентиментален – Прди и мисли како би било да не прднеше
Нестрплив – Едвај чека да прдне
Добро воспитан – Бара дозвола пред да прдне
Дискретен – Прди и вика ,,Нека остане меѓу нас! ,,
Реалист – Го смета прдењето за природна работа
Егоист – Прди само за себе
Глумец – Прди и чека аплауз
Срамежлив – Прди и поцрвенува
Таинствен – Он не прди туку пува
Лажливец – Прди и вика ,,Со уста прднав"
Флегматичен – Прди долго
Колегијален – Дозволува и другите да прднат
Штедлив – Прди само во затворена соба
Шегобиец – Прди и вика ,,Кој прди зло не мисли"
Неспособен – Потпрднува цел ден и никако да прдне
Оптимист – Прди и се надева дека никој нема да чуе
Пензионер – Прди и вика дека во негово време подобро се прдело
Баксуз – Прди и се усерува во гаќи
Фалбаџија – Прди јако за сите да чујат
Наивен – Прди и мисли дека направил добро дело
Гурман – Прди и вика ,,Баш убаво мириса"
Спортиста – Ако некој прдне еднаш, он ќе прдне двапати за да го собори рекордо

[Васил]

Идва Иван при Абрам
-Абрам,можеш ли да ми дадеш една рубла на заем ,а аз ще ти върна две и ще ти оставя топора си за залог?
-Може,защо не!-Взема топора и му дава една рубла.
 Иван си тръгва ,но на вратата Абрам го спира:
-Слушай,Иван,на теб ще ти е трудно после да върнеш две рубли!
-Ами да, труно ще ми е.
-Тогава ми върни сега половината.
 Иван му дава рублата и си тръгва.По пътя си мисли: И рубла нямам и топор нямам и най-важното е ,че всичко е правилно...

[kkrkk]

- Абе, брато, на оня с  човекоподобната  мутра в отсрещната килия защо му викат ,,доктора"?
- Излекувал много затворници от хемороиди...


***************************************


Моше си купил крава за сто шекела от стар селянин. Селянинът обещал да  закара животното у тях на другия ден. Дошъл, както се уговорили на  следващия ден, обаче без кравата.
- Извинявай Моше, но кравата умря.
- Жалко, но тогава ми върни стоте шекела!
- Не мога Моше, пропих и похарчих парите.
- Добре, тогава просто ми донеси кравата.
- За какво ти е умряла крава?-шашнал се селянинът.
- Ще я разиграя на лотария.
- Как ще разиграеш на лотария умрялата крава?!
- Просто, на никого няма да казвам, че е умряла. Повярвай ми, давай кравата.
След месец селянинът случайно среща Моше:
- Какво стана с моята умряла кравичка?
- Разиграх я на лотария, нали ти обещах?
Продадох петстотин лотарийни билета по два шекела парчето и заработих 998 шекела .
- И как - никой ли не се възмути...?
- А, само този дето спечели кравата.
Как се възмущаваше, как крещеше!
Даже се наложи да му върна двата шекела.

[dsc]

Нощ, кал, мъгла, киша. Цялата гадост в една нощ. Карал си един човек Камаза. Видял кола, обърната на една страна, да буксува с пълна газ. Шофьорът решил да помогне на закъсалия. Спрял Камаза, приближил и отворил вратата:

- Господине, имате ли нужда от помощ?

Човекът в колата го погледнал и припаднал. Шофьорът бързо го качил в Камаза и го закарал в най-близката болница. Оставил го на лекарите и се качил в камиона. Затворил вратата, пуснал двигателя, запалил цигара и се зачудил защо онзи припаднал? Решил да разбере, изгасил двигателя и отишъл пак в болницата. Човекът, когото докарал, вече се бил свестил. Шофьорът го попитал:

- Аз исках да ти помогна, а ти защо припадна?

Онзи му отговорил:

- Ами, посред нощ, кал, мъгла и киша, карам си със 120км/ч и ти ми отваряш вратата...