ВИЦОВЕ

[dsc]

Млад поп щял да за първи път да чете литургия пред енорията под надзора на владиката. Притеснил се доста как ще се представи и преди това посръбнал от църковното винце за кураж. Когато литургията свършила той отишъл при надзорника си да обсъдят представянето му, а владиката му казал: - Като цяло мина много добре моето момче, но допусна три практически грешки, три теоритически и две от общ характер. Започвам с практическите: 1 - на амвона не се излиза на четири крака , а на два; 2 - литургията не се гъгне и подсвирква , а се пее; 3 - купела пред теб не е за драйфане, а за кръщаване на деца. Колкото до теоритическите: 1 - Юда не е преебал Христос, а го е предал; 2 - Адам не е изял сливата на Ева, а ябълката; 3 - и една от божиите заповеди не гласи ближи обичания си, а обичай ближния си. - Ами тези от общ характер? - плахо попитал попът. - Нищо важно не е, но занапред да знаеш, че литургията завършва с АМИН, а не с а`е ебете си майката... И за кръстенето се използват ТРИ пръста: палец, показалец и среден, а не само среден.

[gentu]

Събужда се сутринта поручик Ржевски и гледа как слугата му чисти мундира от повръщано. Досрамяло го о решил да се оправдае:
- Григорий, представяш ли си, отивам вчера на бал, стоя си мирно, пия  шампанско, разговарям с дамите и някакъв пиян нахал ме оповръща целия,  така го праснах по мутрата.
- Малко му е било, господарю! Из*рал ви се е и в гащите...

[Виктор]

Кой как отива на парти?
Руснакът отива с бутилка водка.
Французинът отива с брюнетка.
Англичанинът отива с достойнство.
Българинът отива с жена си.

Кой как се държи по време на партито?
Руснакът се налива с водка.
Французинът флиртува с жената на домакина.
Англичанинът се държи достойно.
Българинът яде кюфтета.

Кой как си тръгва от партито?
Руснакът си тръгва на четири крака.
Французинът си тръгва с блондинка.
Англичанинът си тръгва с достойнство.
Българинът си тръгва с тортата.

Кой какво си мисли след партито?
Руснакът: "Дали не остана още водка?!"
Французинът: "Дали не трябваше да си тръгна с червенокосата?!"
Англичанинът: "Дали се държах достойно?!"
Българинът: "Трябваше да взема и децата!"

[Веско]

Влюбена двойка се целуват под звездното небе. В един момент той проговаря:
- Мила, искаш ли да ти покажа Голямата Мечка?
- Да не си луд? Може някой да мине...../
-----------------------------------------------------------------------------
След първата брачна нощ, младоженецът казва на булката:
- Скъпа, от това което видях тази нощ, мисля че май не съм ти първият?
А тя отговаря:
- А аз, от това което видях тази нощ, мисля че май няма да си ми и последният.
-----------------------------------------------------------------------------
Перничанин вървял през пустинята без да има капка вода в себе си. Накрая видял един оазис и един змей да седи до водата. Събрал всички сили и смелост и почнал да се бие със змея. По едно време змеят го попитал:
- Какво искаш ти, бе?
- Искам да пия вода!
- Ми пий, бе, що се биеш!?

[BOBIKAT]

Индианец, отива при вожда и пита:
Вожде, ти като най-мъдър я ми кажи как измисляш имената на всички войни в племето.
 
Вожда отговаря:
Ами виж сега, когато се роди някое индианче, аз дърпам от лулата със зелената трева и поглеждам планината. Виждам мечка как седи - и детето вече се казва Седящата Мечка. Следващото индианче като се роди, пак така, дръпвам и поглеждам небето - орел, индианчето вече се казва Летящия Орел.
А ти Пикаещо Куче защо питаш?

Ето един подобен:
Малко индианче пита баща си:
- Тате, тате, защо батко се казва "Ясен ден"!?
- Защото татковото, когато го правих денят беше ясен!
- Тате, тате, защо кака се казва "Пълна Луна"!?
- Защото татковото, когато я правих, имаше пълнолуние!
- Тате, тате, защо аз...!?
- Стига си ме питал вече "Спукан презерватив"!!! - отсякъл го бащата.
 
Едно моченце казало на майка си:
- Мамо, на оградата написах една дума с 3 букви!
Майката като чула, го фраснала един по врата.
- Защо ме биеш ма мамо? Думата е "дом"!
Бащата като чул, фраснал майката един по врата и казал:
- За дома трябва да мислиш повече жено, за дома!!!

[Чушкопека]

Чапай и петка в поделението правят нощен запой. Запиват си, обаче  изведнъж водката свършва. Няма и откъде да се купи и решили да пият  ракетно гориво. Пили, пили, пили и по едно време Петка казал
-Другарю Чапаев, много ме режат газовете в стомаха - отивам до тоалета
-Добре Петка.
Минават 10 минути няма Петка, 20 минути няма Петка 30 минути пак няма Петка
След един час звъни телефона
-Чапаев слушам
-Другарю Чапаев не ходете до тоалета
-Защо бе, кой се обажда?
-Петка
-Къде си бе Петка
-Ми в Белгия.

[ROCCO]

Отива  един мъж в месокомбинат и моли да го наемат като дегустатор. Отговарят  му че дегустатори си имат достатъчно. Той обаче настоява че е  изключителен талант и в крайна сметка го изпращат в отдел кадри откъдето  му назначават проверка. Почва дегустация. Дават на мъжа колбас, той го  лизва с език и казава:
 - Така, това е Хамбургски, съставен е от 70 процента говеждо, 21 процента соя и т.н.
 Всички са впечатлени. дават му втори колбас да пробва но този път му  завързват очите. Мъжът отново познава колбаса и всичките му съставки.  Тогава решават да му направят номер. Подготвили секретарката, тя се  съблякла и дали на мъжа да я лизне между краката. Мъжът помляскал и  казал:
 - "Амбарица".......... Всичко почнали да се побутват и да се смеят но мъжът продължил:
 - ........номер 16, апартамент 10, казва се Юлия!!!
 
 Този би следвало да е, мъжът на секретарката, или някой, който я е опитвал, при това на адрес....

[ROCCO]

Четвъртък е.
Задръстването започва още от Подуене, където има /на око/:
•    триста и тринайсет коли
•    пет автобуса, четири от които са с номер 72
•    ТИР
•    лада с цигани и зеле, в равни части
•    бетонобъркачка.
За да се влея сред цялата тая ослепителна красота, без да ми идат  броните и огледалата, трябва да си избера шофьор от мъжки пол, когото да  гледам от упор с жалния поглед на настинала блатна нутрия.
Шофьорите на ТИР и бетонобъркачка не вършат работа, тъй като не ме  виждат. За тях аз съм някакъв мухъл, който по необясними причини  съществува там долу, и ако тръгна да им се тикам, от мен ще останат само  ламаринените регистрационни табели, за радост на циганите в ладата.
Веднъж сляла се с потока, си отдъхвам. Пийвам кафе, а от цигара нямам  нужда, тъй като комшията пред мен кара Форд Мондео с дата на  производство преди моята собствена.
По това време автомобилите очевидно са ги правили да вървят на лигнитни  въглища, затова и ауспухът му бълва в лицето ми сажди, пепел и други  безценни вещества.
След 15 минути съм минала светофара и вече съм на Мадрид, което за мен е  събитие, сравнимо единствено с влизането ни в НАТО, рождения ми ден и  най-вече моментът, в който научих, че Русенска област се е сродила с  монголския аймак Тув.
Тук времето тече бавно. Бих могла да прочета вестник, кратка поема или  да напиша хайку с червило върху осраното предно стъкло, но не го правя.  Съседът отляво ме пита дали имам огънче и ме гледа игриво, а този отзад  се залива от смях, но всъщност като че ли малко ревнува.  
Социализираме се.
Задава се трамвай номер 20 и дрънчи като в изповедалня, въпреки че на  всички е ясно, че колите не могат да се изпарят от релсите.
Там ще си стоим, докато светне петото зелено. Междувременно с Огънчето  можем да се оженим и да си направим бебета върху капака или директно на  платното, и когато любовта увехне, щото тя неминуемо увяхва, аз ще му  изневеря с Реното отзад, а той – с лилавата Фиеста отдясно, и накрая,  когато светне нашето зелено, всеки ще поеме по своя път.
Ето така се разпадат семействата.
За разнообразяване на пейзажа, в насрещното изплува каруца. Липсва само  презокеански лайнер, локомотив и цепелин. Кочияшът е кисел гъзар и кара  по релсите, конят патетично вее грива и чатка с копита по траверсите, а  домочадието в каруцата блее в небето от коприна.
На две крачки от тях кокетно се перчи бонбонено опакован Мерцедес,  опасан в коледни лампички, който е наградата за някой друг кисел гъзар,  който ще го спечели в намиращото се на ъгъла казино, и също ще го кара  по релсите.
Аз нямам желание да печеля от казино, единственото ми желание е да не ми  свърши бензинът и да не ми гръмне двигателят от прегряване. Не е малко.
Докато се усетя, вече е минал половин час и съм на паметника Левски. Там  е като на Ивицата Газа и трябва да съм политически коректна, за да не  ме отнесе тролей номер 2, управляван от сприхава ватманка, чиито устни  се движат по същия начин, както се движеха тези на Христо Стоичков в  активните му години.
Нямам повече време за губене, щото ако поседя още малко на паметника Левски, ще стана на 30.
В края на краищата, ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя  само мене си, така че се хвърлям смело пред тролей номер 2, ватманката  почва да движи не само устните си, но и пръстите си, излиза й пяна на  устата, жартиерите падат. Не нейните, а тези на тролея.
Към съвета, Министерския, времето вече май е спряло. Смътно подозирам,  че все още е сряда, но това, всъщност, няма абсолютно никакво значение.
Защото и в четвъртък ще е така, и в петък - също, и догодина – пак. И  каруци ще има, и лади с цигани и зеле, и бетонобъркачки, и кисели  гъзари. Тук просто е така.

[ROCCO]

Добри, лоши или умни сте, момичета?  

Добрите момичета вярват в рая, лошите в ада, а умните в Дарвин.  
Добрите момичета чакат принца на белия кон, лошите - милионера с черен  Мерцедес, а умните знаят, че и двата персонажа са измислени.
Добрите момичета спят с пижама, лошите - голи, а умните - в зависимост от ситуацията.
Добрите момичета търсят своите ерогенни зони, лошите ги знаят, а умните вярват, че неерогенни зони не съществуват.
Добрите момичета са верни на мъжа си, лошите - на любовника, а умните - на себе си.
Добрите момичета обичат всички деца, лошите - само пълнолетните, а умните - своите.
Добрите момичета не обличат миниполи, лошите обличат, че и без бельо, а умните не носят минипола на работа.
Добрите момичета се пекат на слънце с бански, лошите - топлес, а умните - на сянка.
Добрите момичета имат работа, лошите - спонсор, а умните - свой бизнес.
Добрите момичета вярват в чистата любов, лошите - в платената, а умните - в качествената.
Добрите момичета се обличат внимателно, лошите - предизвикателно, а умните - бързо.
Добрите момичета стават грижливи съпруги, лошите - вълшебни любовници, а умните - верни приятели.

[Veskop]

Четвъртък е.
Задръстването започва още от Подуене, където има /на око/:
•    триста и тринайсет коли
•    пет автобуса, четири от които са с номер 72
•    ТИР
•    лада с цигани и зеле, в равни части
•    бетонобъркачка.
За да се влея сред цялата тая ослепителна красота, без да ми идат  броните и огледалата, трябва да си избера шофьор от мъжки пол, когото да  гледам от упор с жалния поглед на настинала блатна нутрия.
Шофьорите на ТИР и бетонобъркачка не вършат работа, тъй като не ме  виждат. За тях аз съм някакъв мухъл, който по необясними причини  съществува там долу, и ако тръгна да им се тикам, от мен ще останат само  ламаринените регистрационни табели, за радост на циганите в ладата.
Веднъж сляла се с потока, си отдъхвам. Пийвам кафе, а от цигара нямам  нужда, тъй като комшията пред мен кара Форд Мондео с дата на  производство преди моята собствена.
По това време автомобилите очевидно са ги правили да вървят на лигнитни  въглища, затова и ауспухът му бълва в лицето ми сажди, пепел и други  безценни вещества.
След 15 минути съм минала светофара и вече съм на Мадрид, което за мен е  събитие, сравнимо единствено с влизането ни в НАТО, рождения ми ден и  най-вече моментът, в който научих, че Русенска област се е сродила с  монголския аймак Тув.
Тук времето тече бавно. Бих могла да прочета вестник, кратка поема или  да напиша хайку с червило върху осраното предно стъкло, но не го правя.  Съседът отляво ме пита дали имам огънче и ме гледа игриво, а този отзад  се залива от смях, но всъщност като че ли малко ревнува.  
Социализираме се.
Задава се трамвай номер 20 и дрънчи като в изповедалня, въпреки че на  всички е ясно, че колите не могат да се изпарят от релсите.
Там ще си стоим, докато светне петото зелено. Междувременно с Огънчето  можем да се оженим и да си направим бебета върху капака или директно на  платното, и когато любовта увехне, щото тя неминуемо увяхва, аз ще му  изневеря с Реното отзад, а той – с лилавата Фиеста отдясно, и накрая,  когато светне нашето зелено, всеки ще поеме по своя път.
Ето така се разпадат семействата.
За разнообразяване на пейзажа, в насрещното изплува каруца. Липсва само  презокеански лайнер, локомотив и цепелин. Кочияшът е кисел гъзар и кара  по релсите, конят патетично вее грива и чатка с копита по траверсите, а  домочадието в каруцата блее в небето от коприна.
На две крачки от тях кокетно се перчи бонбонено опакован Мерцедес,  опасан в коледни лампички, който е наградата за някой друг кисел гъзар,  който ще го спечели в намиращото се на ъгъла казино, и също ще го кара  по релсите.
Аз нямам желание да печеля от казино, единственото ми желание е да не ми  свърши бензинът и да не ми гръмне двигателят от прегряване. Не е малко.
Докато се усетя, вече е минал половин час и съм на паметника Левски. Там  е като на Ивицата Газа и трябва да съм политически коректна, за да не  ме отнесе тролей номер 2, управляван от сприхава ватманка, чиито устни  се движат по същия начин, както се движеха тези на Христо Стоичков в  активните му години.
Нямам повече време за губене, щото ако поседя още малко на паметника Левски, ще стана на 30.
В края на краищата, ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя  само мене си, така че се хвърлям смело пред тролей номер 2, ватманката  почва да движи не само устните си, но и пръстите си, излиза й пяна на  устата, жартиерите падат. Не нейните, а тези на тролея.
Към съвета, Министерския, времето вече май е спряло. Смътно подозирам,  че все още е сряда, но това, всъщност, няма абсолютно никакво значение.
Защото и в четвъртък ще е така, и в петък - също, и догодина – пак. И  каруци ще има, и лади с цигани и зеле, и бетонобъркачки, и кисели  гъзари. Тук просто е така.

тоя виц нямаше да ги има,ако не бяха премахнали софииското жителство!!!!:twisted:

[dsc]

Путин и Буш са на риболов в Сибир. Хвърлили въдици. Путин съсредоточено си гледа плувката. До него Буш през цялото си бие шамари по лицето и врата, защото се били появили огромни сибирски комари, каквито има само в средата на тайгата и го хапели яко. Путин си гледа плувката, а Буш продължава да се шляпа и да се чеше. След известно време Буш погледнал Путин. Той спокойно си гледа плувката. Буш не издържал и попитал: - Володя, тебе комарите защо не те хапят? Какъв е номерът? - Няма номер. - Кажи тогава, защо тебе не те хапят. - Просто... не смеят.

[pe6o1975]

9-годишо девојче се намачкало со крем од Oрифлејм, кој подмладува 10 години и се вратила у пичку материнy.

[Веско]

Спира катаджия една кола.
Катаджията:
- Превишихте скоростта, има знак "50 километра"
Шофьора:
- Е как! Точно с 50 карах!
Жена му:
- Да бе, нали и аз видях, че си с 70.
Мъжът й я гледа злобно.
Катаджията продължава проверката:
- Задния ви фар е счупен!
Мъжа:
- Даже не съм го видял!
Жена му:
- От две седмици ти повтарям за него!
Мъжът почва още по-злобно да гледа жена си.
Катаджията:
- И сте без колан!
Мъжа:
- Ей сега го свалих...
Жена му:
- Винаги без колан караш!
Мъжът не издържа:
- Млъкни ма идиотко!
Катаджията към жена му:
- Винаги ли ви говори така?
Тя:
- А не...само когато е пиян.

[manolovplamen]

Дейвид Копърфийлд изнася поредното си шоу. По някое време един зрител става и казва:
- Дейвид, а мое ли аз да покажем един фокус?
- Добре, покажете.
- Само че ми требва твоата маса и твоата асистентка Клаудия, като доброволец.
- Заповядайте.
Зрителят слага Клаудия Шифър на масата по гръб, наглася я, вдига ѝ краката и почва да я клати като гладен циганин джанка.
Дейвид Копърфийлд се възмущава:
- Хей, това не е фокус!
- Разбира се, че не е фокус! Тва е нек'во чудо направо!

[Veskop]

- Какво е кит?
 - Цаца, уловена от БАРЕКОВ.