ВИЦОВЕ

[BOBIKAT]

Абе тва не е ли оня,радо прашката?
 

Photoshop 7.0

[Veskop]

Photoshop 7.0

па не си разбрал!никакъв шотошоп няма....

[BOBIKAT]

па не си разбрал!никакъв шотошоп няма....

Само мяса на радо, ама не е он.

[dsc]

Дълго е, но си заслужава
Копнато от друг форум:

Казвам се Стивън и съм от Уулвърхямптън – града и отбора. Сега ще ви разкажа за двамата си квартиранти от България. Студент съм в Бирмингам – уча корпоративно право. Работя като стажант в престижна фирма, но с майка решихме да си помагаме, като вземем наематели вкъщи. Искахме да са бели, за да не трябва да се съобразяваме с културните различия. Имаше кандидати, но се спрях на двама българи. Изглеждаха надеждни. Платиха два наема(800 паунда) с всевъзможни банкноти, монети и 17 долара по курса. Бяха облечени с маркови спортни дрехи(единия даже имаше кожено яке връз анцуга), но явно я бяха окъсали здраво. Вечерта ги поканихме да хапнат с нас. Майка беше направила любимото ми говеждо. Българите донесоха шише с бледо жълтеникава течност. Викаха му ракия, а аз отрова. Пиха и се натъпкаха здраво, искаха допълнително без срам. Майка беше много доволна, колко много са харесали гозбата и. Изпиха и всичката бира, а аз се бях запасил за седмица. С учудващо добрия си английски благодариха за вечерята, помогнаха за дигането на масата и слязоха в стаята си на долния етаж – утре били на на работа в консервната фабрика. Забравих да ви кажа имената им – Александър и Георги. После разбрах, че българите имали по две първи имена – по паспорт и такова за пред хората. Така, че моите хора всъщност се казваха Сашо и Жоро. Егати странното. Но имаха и прякори – Сашо Багажника и Жоро Бухала. Всъщност не използваха и третото си първо име, а се обръщаха един към друг с названия като: ...о, педер, лайньо, братле, льохман... и мн. други.
Първоначално българите бяха много тихи и някак угрижени. Виждах ги, да купуват само хляб и бульончета. Но когато взеха първата си заплата – шок, пълна промяна и го разбра целия квартал. Напиха се брутално на шантавата си музика. В неделя ни поканиха с майка на български обяд. Бяха ни предупредили да не закусваме. В 12:00 почуках на вратата им. Отвори Багажника, беше неприятно изненадан, че сме дошли навреме. Каза да си събуем обувките. Да ми нареждат да се събуя в собствения си дом, тоя е мръднал, в България по какво ходят ?! Как да е, събухме се. Тръгнахме да седнем, но се оказа, че имало задачи и за нас – ти измий онова, ти донеси това. Единия правеше салата по най-безумния начин – реже марулята на ситно и после я хвърля в купата с все изтеклата от нея вода !? Сложи вътре ряпа и краставици – лудост. После изля вътре стабилно количество олио и оцет, сложи шепа сол и разбърка. Другия беше изнесъл скара на прозореца и печеше огромни топки кайма пълна с хляб, лук и магданоз – поредното безумие. Към един часа седнахме, наляха от отвратителната си спиртна отвара. На майка много и харесваше ракия със салата. На мен не. Егати изродите, бяха толкова весели и изобщо не им пукаше от сдържаното ми поведение. Надуваха музиката, припяваха, говореха на висок глас, разсмиваха майка с просташките си истории – забавляваха се. Онова с каймата беше фантастично(забравих му името), но изядох само едно от яд. Мразех ги, някакви бедняци дошли да блъскат от другия край на света, че и ще са щастливи. Аз представителят на Британската Империя не съм щастлив, та тия източноевропейски отрепки ли ?!
Денят на българите минаваше така: сутрин са нервни и се карат(може и да се сбият), подреждат и чистят стаята, после отиват на работа в последния момент. Връщат се вечер с огромно настроение и няколко торби ядене и както му казват ,,резервно пиене" – имат страх пиячката им да не свърши. Къпят се набързо, а после готвят. Всичко е организирано до секундата – по закон трябва да са седнали в девет. Веселбата почва с метъл и завършва с тяхната телевизия Планета. Филми не гледат, на игри не играят, само си говорят и се смеят на простотиите си. Идиоти, ненавиждах ги. В почивния си ден обикаляха околността с новозакупената си хладилна чанта. Прибираха се изморени, но весело пияни. Само в неделя вечер не се наливаха, а гледаха телевизия. Винаги пресичат дворната алея на диагонал – направиха пътека. Баси, за няколко метра по-малко – малоумници. От къде се бяха запознали с момичета не знам, но редовно водеха дами у нас. Я пакистанка, я украинка или полякиня. Чу*аха даже и местни. Англичанки представяте ли си. Аз чу*ам 2-3 пъти годишно, а тия лузъри всяка седмица, че понякога и повече. И то да беше секс или любов, а то живо е*ане(както те му викат) – девойката все едно я колят – викове, стенания, падат предмети – добре, че майка е леко глуха. После съм виждал момичето как излиза – все едно е преживяла вселенски катарзис. Оплита си краката по ши*аната им пътека, а българинът доволно си чеше корема след нея. Сядат на пейката пред нас, а от там тръгва другия с поредната си избраница. Писна ми от тия смотаняци. Те знаят ли, че англичаните сме покорили тая планета, че цял свят говори езика ни. А те нещастниците идват да ни слугуват от 60 годишната си държавица. Реших да проуча в Гугъла пропадналата им кратка история. Пак проблем – тия имали държава преди нашатаа. Пребивали авари, хазари и византийци, като на последните режели главите за чаши, поради непригодността на стъклените сервизи за транспортиране от коне. И така през вековете българите се занимавали основно с кланета, онождане и дестилация високо алкохолни продукти.

***

Да си футболен фен е страхотно. Вълнението и огънят преди мач са несравними. Всякакви хора сме обединени от религията – нашия отбор. Всички сме равни пред него. Обичаш куба си до гроб – там няма развод, смърт или кол****ия в степените на любовта – обичаш и толкоз. Понякога ти се хлъзга мисълта: ако бях от Ман. Юнайтед(примерно), колко повече победи и успехи щях да съм преживял, вместо с Уулвс дето обикаляме дивизиите. Но това преминава светкавично, както е и дошло. Не ми пука за шибаните успехи на другите отбори, интересува ме само моя си. И така една слънчева събота паднахме като домакини от най-омразния ни враг Уест Бромич. Болката е ясно различима, от другите видове духовно страдание – просто ти е мнооого тъпо. Крив си като дрисня(чудесна българска дума). Прибрах се, а вкъщи беше странно тихо за уикенда. При българите светеше, но нямаше следа от обичайният им съботен порой. Почуках на вратата и несъзнателно си свалих маратонките. Отвори ми Георги-Жоро-Бухала-Петров-Кожухаров. Вика: ,,хазяин(имена не съществуват за тях), горе главата, другия път ще биете". Седнах на дивана и се огледах – стаята беше изчистена до болница, пердетата изпрани, фугите в бокса лъснати със скъп препарат, всичко беше подредено повече от обичайното. Лигавеха се с някакво намалено вино и правеха хранителни заготовки. Утре бил мачът с големия им враг – подготвяха се. Полюбопитствах, как се казва този български отбор. Егати, носеше името на човек ?! Бързо се качих в стаята си, видях в нета кога е двубоя – щях да стискам палци за съперника им, демек(яка българска дума) да злорадствам. В неделя ме извикаха спешно на работа, но следях на живо срещата в един сайт. Отборът с име на човек загуби – просто летях, щях да размажа веселите българчета. Директно си извиках такси, нямах сили от вълнение, да чакам автобуса. 120 паунда – **** съм ги, както казват балканците. Пристигнах, платих, слязох... чугунен студ вкамени тялото ми – българите пееха. Нямах нерви. Нахлух в стаята им, а те ликуваха. Крещях несвързано- защо мамка му се радвате дебили долни... единия спря музиката и рече: ,,член сплескан, за нас победите и тъпите футболисти нямат значение, единственото което си струва е славата, донесена от нас феновете, ние сме клуба" !! Вече нямах сили - исках да умра от срам, исках да съм силен и различен... исках да съм българин.
Тия двамата си купиха Ауди А6 99-та производство. Задължително взели бензинова, че да и сложат газ(как тъй газ не разбрах). Беше пълен трошляк(български израз) – изпод нея течаха разнообразни течности, нямаше огледала, чистачки, ляв фар и задна броня. Колата беше преживяла и удар отпред. На българите им беше все тая – гледаха я с впечатляваща гордост. Първо я измиха – водата се смеси с автомобилните флуиди и моравата ни внезапно умря. Поканиха ме да участвам в ремонта. Умирах от кеф – бяхме нужни един на друг. Което не можахме да намерим втора употреба, залепихме или ,,фанахме" с тел. Никой от нас не беше квалифициран, но това за моите хора не беше проблем, а вече и за мен. Слагахме ракията на тавана и задружно се борехме с механичните предизвикателства. Когато чукът срещнеше пръста ми казвах ,,фак"... ако това се случеше с някой от българите, той ревеше: ,,майка ти тъпа да сношавам, да сношавам" и добавяше: ,,в гъзъ да сношавам" – балканците не допускаха, че може да са виновни за несполучливото си действие - чукът беше за ****е. Но тая псувня как облекчаваше само, как се свързваше с междузвездното лъчение, облекчавайки алгоритъма на човешкия дух.
Лятото ме поканиха на гости в България. Щяхме да пътуваме с колата, която незнайно от къде вече беше оборудвана с чистачки, огледала(в различен цвят) и всичко останало. Дни наред правих планове, откъде да минем, за да разгледаме най-много забележителности. Българите обаче казаха, че нямало нищо интересно в просташки поселища, като Париж, Виена и т.н... В родината им имало къде по-знаменити места. Пътувахме общо 30 часа до селото им в България, спирахме само да отидем до тоалетна, гориво бяхме заредили в туби от някакъв албанец в Лондон. Посрещнаха ни като крале – прегръдки, целувки, сълзи в очите. Баси топлите хора – за сефте ме виждаха, а ми се радваха, все едно им бях дете. Леко ръмеше, но не успяхме да се изкъпем, защото когато в България валяло спирала водата, а когато времето било най-хубаво, спирал токът – интересно. Аномалии като тези, ми обясниха домакините, били характерни само за тази страна, единствено в Слънчевата или коя да е друга система. Примерно не желаеш да ползваш парно и си махаш радиаторите. ТЕЦ-ът обаче продължава да ти начислява всевъзможни ,,потребителски"(?!) такси и няма вселенска сила или Бог, който да го спре. Седнахме на дългата отрупана софра. Пуснаха музика и веселбата започна. Бях понаучил български и ми беше супер интересно да общувам с тези хора. Оказа се, че моите квартиранти имали приятелки у дома, но съществувала местна поговорка, че на пияно не се брои – няма проблем, че са чу*али в Англия. Същата вечер продадоха Аудито с 4 хиляди техни пари печалба. Дадоха ми хиляда, за дето съм бачкал с тях – бях толкова горд. Кръстили котарак на мое име – Стефан. Естествено не се обръщаха към него с рожденото му име, а му викаха Чефо.
Това бяха най-хубавите две седмици в живота ми. Обиколихме всички роднини на моите, запознах се с приятелите им – навсякъде ме гледаха като принц. Срещнах и много български момичета – не са като нашите с кръгли глави и тела. Българките са слаби, с издължени лица и големи очи на сърни – няма такава красота. Осъзнах, че българин няма да стана, но исках поне да си намеря съпруга от тяхната кръв. С годините това се оказа доста трудно, но след като почти се бях преселил в България, успях. Тя се казва Вяра – типична българка – красива, остроумна и леко крива. Сега живеем в Лондон и имаме двама сина – Калоян и Симеон. Българските ми приятели още живеят при майка, но без наем. Издигнаха се в консервния бизнес и също имат деца. Щастлив съм, че ги срещнах. Когато вкъщи пускам чешмата, несъзнателно поглеждам дали навън вали...

[Дезео]

Последният виц/притча е от блога на едно момче - nikola666, което се подвизава в един спортен сайт.Има адски смешни попадения, така че който иска може да го чете на адрес: http://nikola666.blog.bg

[dsc]

Питат различни националности да кажат най-характерния израз за езика им.
Испанецът казва:
- За нашия език е МАНЯНА. Това значи - спокойно, ще станат нещата, я утре, я вдругиден, я след седмица-две.
Турчинът казва:
- Нашият най-известен израз е ЯВАШ-ЯВАШ. Това е нещо като МАНЯНА, я станат нещата другата седмица, я другия месец - нема страшно.
Арабинът казва:
- При нас най-известният израз е ИНШ АЛЛАХ (по волята божия). Това е нещо като МАНЯНА и ЯВАШ-ЯВАШ, ама я няма тая степен на прибързаност.

[teolink]

(от руски сайт, преразказан на българоруски)
Пирати завземат търговски кораб. Капитанът нарежда да строят в една редица мъжете, в друга редица жените.
Морякът докладва:
- Все готово г-н капитан, теперь что будем делать?
- Женшчины  - за борд (в океана), а мужчины поебем.
Една жена възмутено се провикнала:
- Ну, как можно! Мужчины не ебаются!
Веднага всички строени мъже ревнали:
- Ебаются, ебаются!!!

[GeMGeorgiev]

Питат различни националности да кажат най-характерния израз за езика им.
Испанецът казва:
- За нашия език е МАНЯНА. Това значи - спокойно, ще станат нещата, я утре, я вдругиден, я след седмица-две.
Турчинът казва:
- Нашият най-известен израз е ЯВАШ-ЯВАШ. Това е нещо като МАНЯНА, я станат нещата другата седмица, я другия месец - нема страшно.
Арабинът казва:
- При нас най-известният израз е ИНШ АЛЛАХ (по волята божия). Това е нещо като МАНЯНА и ЯВАШ-ЯВАШ, ама я няма тая степен на прибързаност.

А при нас е "е*алиго". Това е, като другите три само, че за неопределен период от време.

acer iconia a1 810

[Rabin]

... Веселбата почва с метъл и завършва с тяхната телевизия Планета. ...

Да си футболен фен е страхотно. Вълнението и огънят преди мач са несравними. ...

Булшит и спам! Кой е Петев??? Малко ли са ви темите за футбол у сателитния форум, че и тука почнахте да леете на талази?

[Пламен Тачев]

Прибира се жената, ляга на спалнята, поразмърдва се и внезапно подскача:
- Кой ми е спал в леглото ?!?
"Дейба тия матраци с мемори пяна,  дейба..." - запсувал наум мъжът й...

[dsc]

Тези дни стана ясно, че песните на Веско Маринов вече имат лечебни свойства. На последния му концерт парализирано момче стана и си тръгна!
------------------------------------------------------------
Един англичанин много залагал на коне, обаче все не печелел, даже все повече обеднявал!
В един прекрасен ден обаче му дошло прозрението какво трябва да направи.
Отказал се от залаганията за шест години. За шестте години спестил 6 хиляди лири. После на 6-о число от 6-и месец, в деня на големите надбягвания, станал в 6 сутринта, специално си поръчал такси с номер 66-66, пристигнал на хиподрума, дал 6 шилинга бакшиш на шофьора, отишъл на шеста каса и заложил всичките 6 хиляди лири за победа на кон №6 от шестото надбягване.
И конят финиширал шести.
------------------------------------------------------------
Данъчен инспектор със своя автомобил се забил в кола на КАТ. Три часа те мълчаливо се зяпали в очакване на рушвет ...
------------------------------------------------------------
На един сиромах му се досексало и отишъл в бардак.
- Колко струва таковането?
- Ами има по 50, по 40, по 30 лв.
- Нямам толкова. Имам 2 лева.
- Става.
Пратили го в една луксозна стая, на кревата само една дъсчица с дупка. Кво да прави нашият, пари са се давали, мушнал го в дупката и свършил работа. След седмица пак така, свикнал и периодически ходил при дъсчицата. Отива последния път, плаща, влиза и кво да види - дъската без дупка. Пита на рецепцията:
- Къде е дупката?
- Господине, като на постоянен клиент, решихме днес да ви предоставим девственница. . .

[BOBIKAT]

Тоя го знаете, ама аз да си го напиша набързо, че ме чака ракията и мезето...
 
Отишъл зайо в публичен дом, да такова... Пратили го при боа-та. Влиза зайо, а боа-та още щом го видяла и го помислила за обяда и го глътнала. По едно време се замислила, а дали не е клиент и го изплюла. Седи зайо и си мисли. Брей деа, ебаси и свирката!;;573

[atuani]

- Ало, Веско, ти ли си?
- Аз съм.
- Бременна съм!
- Имате грешка!

Стоят си нашенец и някакъв японец, и водят разговор. По едно време, японецът пита:
- Искаш ли да ти покажа нещо японско?
- Давай!
Японецът го пребил и му вика:
- Това е карате.
След малко пак:
- Искаш ли да ти покажа още нещо японско?
Вече колебливо:
- Ми, давай?!
Японецът пак го пребил и вика:
... - Те, това е джудо.
След малко нашенецът го попитал:
- Искаш ли аз да ти покажа нещо японско?
Японецът, възхитен:
- Давай!!!
Нашият го отма'ал през главата с някакво желязо. Японецът след малко се надигнал окървавен и пита:
- Какво беше това???!!!
- Полуоска от Хонда

[Пламен Тачев]

Връща се един мъж у дома от командировка и какво да види - Windows-ът преинсталиран...!!!

[dsc]

Как се нарича Поза 69 когато се практикува от два индивида от мъжки пол?
Отг: Яйца на очи!;;675
--------------------------------------------------------------
Къде си тръгнал?
- Да пия бира.
- Дявол да го вземе, защо ме навиваш бе, човек?
--------------------------------------------------------------
Цариград.Къща край Босфора.Мустакат турчин,пие шербет,намръщен.Идва жена му.
-Какво има?
-Седни-строго казва мъжа-Имам една лоша и една добра новина.Почвам с лошата-Хасан,нашият син,станал гей.
-Вай Алах,кво е туй?
-Гьотверен ма.
-Вай,вай...А добрата новина-със свито сърце пита жената.
-Станал Мис Истанбул.
--------------------------------------------------------------
Един човек влиза в аптека казва:
- Един презерватив,ако обичате !
- Момент,казва аптекарката.Минута след това му подава красиво пакетче.С фантифлюшка.Изумен клиента пита:
- В такава изискана опаковка никъде не са продавали.Новост ?
- Така е господине,защото сме в конкуренция с аптеката отсреща ! - отговаря аптекарката.
Изуменият човек,решава да види какво пък правят конкурентите и влиза в отсрещната аптека.
- Един презерватив,ако обичате !
- Момент,кажете часа и мястото ,където да Ви го доставим !
Втрещеният клиен се прибира в къщи и започва да чака.В уречения час се звъни на вратата.Той отваря и очите му се събират на носа.Пред вратата стоят три красавици.Средната държи в ръце едно прекрасно малко пакетче.
- Девойки,знам какво носите ! Знам и защо сега ! Но бихте ли ми казали защо сте три ?
- Ние сме монтажната бригада,господине !