Почина Георги Калоянчев

[Златанов]

Големият български актьор Георги Калоянчев почина днес 26 дни преди да навърши 88 години.

Роден е на 13 януари 1925 г. в Бургас. Завършил е актьорско майсторство при Стефан Сърчаджиев в Държавното висше театрално училище (днес НАТФИЗ) през 1952 г.

Играл е на сцените на Народния театър ,,Ив. Вазов" (1952-1957) и в Сатиричния театър от създаването му през 1956 г., а е участвал и в постановки на Пернишкия работнически театър, Младежкия театър и Военния театър.

Още през 60-те години с десетки роли в театъра, с още повече в киното и по-късно в телевизията, с участие в сатирични естрадни програми той се превръща в наистина всенароден любимец с неизменен успех пред всяка публика.

В Сатиричния театър негови знаменити и недостижими шедьоври са ролите му в ,,Дървеница" от Вл. Маяковски (Присипкин), ,,Ревизор" от Н.В. Гогол (Хлестаков), ,,Удържимият възход на Артуро Хи" от Б. Брехт, ,,Големанов" от Ст.Л. Костов, ,,Смъртта на Тарелкин" от А.В. Сухово-Кобилин, ,,Свинските опашчици" от Я. Дитъл (Венда Цабр), ,,Старчето и стрелата" от Н. Русев (Старчето), ,,Г-н Балкански" от Г. Данаилов по Алеко Константинов – пиеса, написана специално за 60-годишнината на актьора, и др.

Ярко комедийност и остра сатира формират необикновения талант на Георги Калоянчев. Той еднакво успешно се справя и с хумора, и с иронията, и с пародията, и с абсурда.

В киното Калоянчев дебютира през 1951 г. като циганчето Сали в ,,Утро над родината". След редица характерни по-малки роли, през 1958 г. комедийният му талант блясва в ,,Любимец 13" редом до Апостол Карамитев, с когото през 1962 г. жънат необикновен успех и със ,,Специалист по всичко".

Но за първи път в киното изключителната му дарба открива режисьорът Рангел Вълчанов, който му предлага ролята на нетрадиционен криминален инспектор в ,,Инспекторът и нощта" (1963). Подобен нестандартен образ Калоянчев прави и в друг филм на Рангел Вълчанов - като директор на трудово-изправително училище (ТВУ) – ,,Вълчицата" (1965).

Безсмъртна роля на пожарникар, образ, който през годините няколко пъти развива, Калоянчев изиграва в забранената за дълги години комедия ,,Невероятна история" на режисьора Владимир Янчев по сценарий на Радой Ралин (1964).

Незабравими са ролите му в ,,Привързаният балон" (1967), ,,Галилео Галилей" (като Джордано Бруно, 1969), ,,Езоп" (1970), ,,За къде пътувате"(1986), ,,След края на света" (1998) и мн. др.

В телевизионния театър на БНТ остава завинаги като недостижима ролята на Чушкаров в ,,Двубой" от Иван Вазов (1972).
 
Източник: http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5379131
 
Нека почива в мир!

[Зелен]

Един от най-големите. Нека почива в мир!

[pmhawk]

Нека почива в мир. Един по един великите си отиват за жалост. Една култура си отива с всеки един от тях. Ще може ли да бъде опазено това което те съградиха? Поклон.

[Veskop]

Големият български актьор Георги Калоянчев почина днес 26 дни преди да навърши 88 години.

Роден е на 13 януари 1925 г. в Бургас. Завършил е актьорско майсторство при Стефан Сърчаджиев в Държавното висше театрално училище (днес НАТФИЗ) през 1952 г.

Играл е на сцените на Народния театър ,,Ив. Вазов" (1952-1957) и в Сатиричния театър от създаването му през 1956 г., а е участвал и в постановки на Пернишкия работнически театър, Младежкия театър и Военния театър.

Още през 60-те години с десетки роли в театъра, с още повече в киното и по-късно в телевизията, с участие в сатирични естрадни програми той се превръща в наистина всенароден любимец с неизменен успех пред всяка публика.

В Сатиричния театър негови знаменити и недостижими шедьоври са ролите му в ,,Дървеница" от Вл. Маяковски (Присипкин), ,,Ревизор" от Н.В. Гогол (Хлестаков), ,,Удържимият възход на Артуро Хи" от Б. Брехт, ,,Големанов" от Ст.Л. Костов, ,,Смъртта на Тарелкин" от А.В. Сухово-Кобилин, ,,Свинските опашчици" от Я. Дитъл (Венда Цабр), ,,Старчето и стрелата" от Н. Русев (Старчето), ,,Г-н Балкански" от Г. Данаилов по Алеко Константинов – пиеса, написана специално за 60-годишнината на актьора, и др.

Ярко комедийност и остра сатира формират необикновения талант на Георги Калоянчев. Той еднакво успешно се справя и с хумора, и с иронията, и с пародията, и с абсурда.

В киното Калоянчев дебютира през 1951 г. като циганчето Сали в ,,Утро над родината". След редица характерни по-малки роли, през 1958 г. комедийният му талант блясва в ,,Любимец 13" редом до Апостол Карамитев, с когото през 1962 г. жънат необикновен успех и със ,,Специалист по всичко".

Но за първи път в киното изключителната му дарба открива режисьорът Рангел Вълчанов, който му предлага ролята на нетрадиционен криминален инспектор в ,,Инспекторът и нощта" (1963). Подобен нестандартен образ Калоянчев прави и в друг филм на Рангел Вълчанов - като директор на трудово-изправително училище (ТВУ) – ,,Вълчицата" (1965).

Безсмъртна роля на пожарникар, образ, който през годините няколко пъти развива, Калоянчев изиграва в забранената за дълги години комедия ,,Невероятна история" на режисьора Владимир Янчев по сценарий на Радой Ралин (1964).

Незабравими са ролите му в ,,Привързаният балон" (1967), ,,Галилео Галилей" (като Джордано Бруно, 1969), ,,Езоп" (1970), ,,За къде пътувате"(1986), ,,След края на света" (1998) и мн. др.

В телевизионния театър на БНТ остава завинаги като недостижима ролята на Чушкаров в ,,Двубой" от Иван Вазов (1972).
 
Източник: http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5379131
 
Нека почива в мир!

Лека му пръст и дай Боже всекиму поне 88....

[Nicky]

Дълбок поклон !

[Веско]

Огромен поклон! Голям си , Кала!!!

https://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=wTEwViXNm7I

[LZ5ZI]

Бог да го прости! Амин.

[lubo781]

Поклон!!!!!
Беше невероятен човек!!!!

[ПоповП]

Бог да го прости! Вечна му памет!

[BULLET]

Нека почива в мир!

[BOBIKAT]

Лека му пръст! Велик актьор!

[ddg]

Един от най-великите български актьори! Бог да го прости!

[stereobg]

Да почива в мир , винаги ще ни липсва !

[БатеГойко]

Калоянчев,Парцалев,Мутафова,Лолова,Анастасов...това са хората с които свързвам Новогодишната нощ на моето детство.Един по един си отиват,но творчеството и таланта им остават.Лека му пръст на Калата!

[aiiinur]

Най-великият! Поклон и да почива в мир!