Игнат Кaneff, тръгнах с 5$ за Канада след 5г. станах дилър на Дженеръл Мотърс

[Досев]

Г-н Канев, тръгвате на 15 г. за чужбина. Мислили ли сте, че връщане назад няма да има? Родителите ви как ви пуснаха?

- Не им е било лесно. Майка ми после казваше, че цял порой сълзи е изплакала по мен. Баща ми имаше един приятел, Никола Парушчолаков, градинар от Горна Оряховица, който имаше бизнес зад граница. Дойде веднъж на село (Горно Абланово, Русенско - б.а.) и вика: "Бай Христо, дай ми го момчето си, човек ще го направя." Той имаше зеленчукови градини в Австрия и търгуваше със земеделски стоки. Аз бях малък, ученик още, но вече имах някакъв търговски опит - баща ми работеше в кооперацията, в която се търгуваше с кожи, яйца, газ, захар.

Така през март 1941 г. тръгнахме с още 2-3 момчета от нашето село за Австрия. Там първо бяхме общи работници, но мен бързо ме пратиха на пазара да се мешам с хората, да понауча езика.

На следващата година вече сам ходех да продавам стоката. Първи научих немския. Изкарах 3 г. и се върнах в отпуск в Горно Абланово. Заради туй, че не съм изкарал войниклъка, взеха да ми правят въртели. Не ме пуснаха да тръгна пак за Австрия. Добре че баща ми намери един офицер от Свищов, та тръгнах пак за Австрия.

Не съм мислил да бягам от войниклъка. Даже през 1945-а на 3 пъти стягах багажа за България, да си изпълня задължението към държавата. Но приятели ме отказаха, там е размирно сега, ми казаха, недей тръгва.

Отказах се и мисля, че съм взел правилно решение. След 5 г. чиракуване вече имах собствена търговия и малко производство на зеленчуци, плодове. Единствен от българите градинари в Австрия тогава имах камион, другите караха още каруците.

- Как се озовахте зад океана и защо в Канада?

- През 1950 г. един по един емигрантите започнаха да напускат Австрия и да заминават за Америка. Аз също реших да бягам, тъй като се заговори,че руски агенти събирали емигранти и ги пращали в Сибир.

През 1951 г. за 11 дни напуснах Австрия. Продадох си бизнеса на задграничното правителство на БЗНС, по-скоро им го оставих, тъй като Г. М. Димитров, който го оглавяваше, обеща да ми плати, като пристигна, направо в канадски долари. Баща ми Христо Кънев беше земеделец, самият Г. М. Димитров беше нощувал на 3 пъти в нашата къща в Горно Абланово. Оттам ме знаеше. Само че като пристигнах в Канада, Гемето ми каза: "Пари няма."

И аз - в чуждата страна без пари, без академична подготовка, не знаеш езика - като едно животно си.

А трябва да ядеш... Така на 24 г. започнах от нулата с 5 долара в джоба. Много ми помогнаха двама - един хърватин и един поляк.

Те бяха майстори, работеха в строителството и ме взеха. Работех от сутрин до вечер, строяхме къщи, но понеже бях буден младеж, очите ми все в по-старшите.

Гледам, собственика продава къщите като боза, както се казва. Майсторите мерят покриви, стени и аз се уча от тях. В това време Г. М. Димитров накарал българските емигранти да събират по долар на месец и така ми пратиха 300 долара. С тези пари си купих място за строеж и за 11 месеца си вдигнах къща.

През 1952 г. вече живеех в моята си къщичка. Веднага я заложих за 4000 долара заем с 4% лихва.

- И с тях ли започнахте?

- Може да се каже. С тях си купих още две места, построих къщи в тях, продадох ги, след това още 4 места с 4 къщи и т.н. И все в извънработно време. Така беше тогава. За да успееш, трябва да работиш много.

- И на кого продавахте?

- Това беше времето след войната, в Канада бяха пристигнали 300 000 имигранти и продължаваха да пристигат. Имаше голямо търсене на жилища. През 1955 г. идва при мен един агент, който ми продаваше къщите, и вика: "Ще строим болница и събираме дарения, ти ще се включиш ли? Щом е за болница, това е голямо, полезно нещо, трябва да дам, но колко. Питам го колко се дава, а той - кой колкото обича.

Мислих, мислих и обещах да дам 2000 долара - за 3 г. да ги внеса, понеже ги нямах накуп. От следващата година започнаха да идват много клиенти за къщите. Изпращал ги някой си мистър Дейвис - главен прокурор на района. Той отговарял за събирането на парите за болницата и като видял в списъка 2000 долара, попитал кой е дал толкова пари.

Оказа се,че другите давали кой по 5, кой по 50, само двама дали по 100 долара. Такава била практиката.

Така станах изведнъж somebody, НЯКОЙ СИ. Т.е. популярен, известен.
Взеха да ме канят по разни събрания, чествания. Този мистър Дейвис имаше адвокатска кантора и когато клиентите се допитвали от кого да купят жилища, адвокатите им казвали: от малкия българин вървете си купете.

- Кога се усетихте богат и успял човек?

- През 1957 г. построих първата си висока сграда - на 3 етажа с 9 апартамента, а 10 г. по-късно построих сграда с 262 жилища.

Бизнесът ми тръгна. Построените от фирмата ми жилища станаха хиляди, основах автомобилно представителство на "Дженерал моторс". По 4000 коли на година съм продавал. През 1964 г. президентът на "Дженерал мотърс" ме покани на вечеря в Детройт, изпрати самолет да ме вземе от Торонто.

Търговията явно ми е била в кръвта от малък. На една фирма продадох 300 камиона, представяте ли си?

[register]

пратиха 300 долара. С тези пари си купих място за строеж и за 11 месеца си вдигнах къща. Веднага я заложих за 4000 долара

:lol15:то така става;;573

[Longines]

:lol15:то така става;;573

According to historical data, the inflation rate from 1950 to 2010 is  approximated 805%. Therefore, 5000$ in 1950 is equivalent of around  45265 dollars today.

[register]

пратиха 300 долара. С тези пари си купих място за строеж и за 11 месеца си вдигнах къща. Веднага я заложих за 4000 долара

[ВалчоП]

Банката му е дала 4 хилки заем, какво нередно има? Човекът е трудолюбив и предприемчив, успял е с много труд в чужда държава.
Вместо да му се възхищаваме, му правим ревизия и цъкаме с език като шоп пред жираф...

[register]

на кое да му се възхищаваме - на лъжите ли?

[Чушкопека]

Тоз малко трудно ще е тръгнал с 5 долара за Канада, защото с тях имаме визов режим, искат се банкови извлечения че имаш пари, от работодателя служебна бележка къде работиш, самолетен билет за обратен полет и тогава ЕВЕНТУАЛНО може да ти издадат виза.

[GeMGeorgiev]

Тоз малко трудно ще е тръгнал с 5 долара за Канада, защото с тях имаме визов режим, искат се банкови извлечения че имаш пари, от работодателя служебна бележка къде работиш, самолетен билет за обратен полет и тогава ЕВЕНТУАЛНО може да ти издадат виза.

Какви самолетни билети, какви 5 лева през 1950г. ?
 
"- През 1950 г. един по един емигрантите започнаха да напускат Австрия и да заминават за Америка. Аз също реших да бягам, тъй като се заговори,че руски агенти събирали емигранти и ги пращали в Сибир."

[Чък Норис]

Тоз малко трудно ще е тръгнал с 5 долара за Канада, защото с тях имаме визов режим, искат се банкови извлечения че имаш пари, от работодателя служебна бележка къде работиш, самолетен билет за обратен полет и тогава ЕВЕНТУАЛНО може да ти издадат виза.

50-те години бре Коко, какви визи, какви банкови извлечения

[Brian]

на кое да му се възхищаваме - на лъжите ли?

На малоумния ти аватар се "възхищаваме"!

[gentu]

На малоумния ти аватар се "възхищаваме"!

-не говори в множествено число , само за себе си можеш да се "възхищаваш"

[ВалчоП]

50-те години бре Коко, какви визи, какви банкови извлечения

Сакън, недейте го спича, че сега ще си изтрие 5-10 поста...
Аз му се възхищавам на този Игнат. И мисля, че не лъже за петте долара в единия джоб. Освен това не е казал в другия джоб колко долари е имал. Получил 300 долара от емигрантите. Не пише за колко е купил парцела. За 11 месеца сковал едно от тези дървени неща дето зад океана им викат къщи. Парцелът с къщата заложил, взел заем. Купил, построил, продал - все нормални неща - през 50-те години е било време на икономически следвоенен бум. Не лъже, според мен. Може би не казва всичко.

[Longines]

Сакън, недейте го спича, че сега ще си изтрие 5-10 поста...
Аз му се възхищавам на този Игнат. И мисля, че не лъже за петте долара в единия джоб. Освен това не е казал в другия джоб колко долари е имал. Получил 300 долара от емигрантите. Не пише за колко е купил парцела. За 11 месеца сковал едно от тези дървени неща дето зад океана им викат къщи. Парцелът с къщата заложил, взел заем. Купил, построил, продал - все нормални неща - през 50-те години е било време на икономически следвоенен бум. Не лъже, според мен. Може би не казва всичко.

Всичко си е казал човека,даже и за рушвета

Мислих, мислих и обещах да дам 2000 долара - за 3 г. да ги внеса, понеже  ги нямах накуп. От следващата година започнаха да идват много клиенти  за къщите. Изпращал ги някой си мистър Дейвис - главен прокурор на  района. Той отговарял за събирането на парите за болницата и като видял в  списъка 2000 долара, попитал кой е дал толкова пари.