За чалгата и рока

[д.е.м.т]

Радо Шишарката е бил хард рок музикант
"...- Кога пропя?

- На 6 годишна възраст. Карах детска школа в родния ми град- Габрово. 4 години свирех тромпет и 4 години на баритон, в градския духов оркестър. Впоследствие станах рокаджия (усмихва се)

- Рокаджия? Имал си група?

- Да. Групата ми се казваше ,,Кварц". Аз пеех. Свирехме хард-рок. Имам 2-3 награди даже от фестивали.

- Кога е било това?

- От '83-та до '89-та. Аз до '93-та свирех рок. Тогава бяха по-силни години, занимавах се основно с музика. Имам златен медал на Седмия републикански фестивал по художествена самодейност, имам един сребърен, '89-та взех награда на ,,Тракийска лира", тогава направих рок парче с гайда. Едно парче, което се казва ,,Егоист". Даже един български филм беше сниман с моята музика - ,,Резервати" се казва. И '93-та година станах чалгаджия.

- Как от рокаджия се става чалгаджия?

- Лесно, като няма в рока пари, а в чалгата има.

- Отпреди имал ли си интерес към чалгата?

- Аз съм автор на текстовете и музиката на повечето ми песни. Писал съм парчетата на повечето певици в България, тъй че за мен няма кой знае каква разлика.

- Ти си минал от едната крайност, в другата. Да не говорим, че винаги е имало разделение- по правило рокаджиите мразят чалгата. Тогава как беше?

- Да ти кажа най-големите сръбски и гръцки хитове са направени от рок музиканти. Особено в Сърбия много рок музиканти работят за техния фолк.

Радо Шишарката по време на участие. Снимки: личен архив
При нас няма войни. Но ние българите сме свикнали да се правим на такива, каквито не сме. Гърците как си обичат музиката и не се отричат от нея. При нас има някакво чуждопоклонничество. През всичките тези години все се чуваше, че заради чалгата няма да влезем в Европейския съюз. Бяха наложили на медиите ограничения в това отношение, пък и основните медии не са собственост българи. По-показателно е, че чалга заведенията са пълни с млади хора. В рок заведенията не остана почти никой. Аз направих най-големия рок клуб на южното черноморие - ,,Резачка", това беше през 2005 година в Несебър. И съм много наясно колко рокаджии има в България и колко могат да си позволят да бъдат такива. Рокът е доста скъпо изпълнимо желание – като се започне от облеклото, та до начина на живот...."
http://e-vestnik.bg/5266