ВИЦОВЕ

[Виктор]

Пристига свекърва на гости при снахата.
Минава с пръста по горните рафтчета, телевизора, шкафа... Показва праха по пръста и пита:
– Някоя поговорка за случая знаеш ли? – намеква свекървата - например ,,Чистотата е здраве".
Снахата, след кратък размисъл:
– ,,Свинята навсякъде ще намери кал"

[Васил]

- Пешо ,ела ми на гости!
- Аа не ,Кире, пак ще се напием!
- Е и какво от това?
- Умееш да уговаряш ,Кире! Сега идвам.
....
- Миличък ,целуни ме!
- Къде ма?!
- Под опашчицата!
- По задника ли ,ма?
- Не глупако ,по шията! Опашката е на главата ми!
....
- Уф ,какво мирише така лошо в колата ти?
- Е как да мирише ,скъпа? 120 коня!

[uniqad]

Учените са изчислили, че на всяка една жена са й нужни само 8,5см, за да бъде задоволена!
Без значение дали Виза или Мастъркард...

[dsc]

Жена ражда на улицата. Минава пънкар.
Жената:
- Помогнете, моля!
Пънкът:
- Баси, кво да правя?
Жената:
- Дръпни детето за главата!
Пънкът:
- Опаля! Излезе!
Женатаа:
- Хвани то за краката и го плесни!
Пънкът (здраво наплясвайки бебето по дупето):
- И повече там да не лазиш!:e085:

*****************

Събрали се трима старци и си говорели за секса. Първия старец се хвали:
- Още го мога, мога го, като се съберем с бабата, тъй ми идва от вътре и ха да стане работата, колената ма заболяват и всичко се проваля, ама иначе си го мога като на млади години!
Втория старец и той се хвали:
- И аз го мога, като 20 годишно момче съм, ама аха да стане работата с бабата и като захлопа сърцето ми, сърцето е виновно, но иначе го мога!
Третия старец и той нарежда похвали:
- И аз го мога, ей го на, днеска прислужницата се навежда да чисти и като ми се надупи, и аз аха да я награбя, а тя ми казва, стига господине , днеска за четвърти път вече , та и аз го мога, ама паметта, паметта ми е виновна!

[БОБИ]

Почукване на райските порти. Чук-чук-чук...
Свети Петър отваря и гледа един жалък и тъжен човечец:
- Кой си ти синко?
- Ами аз съм футболист на ЦСКА...
- Ама, как уцели вратата, бе момче?!

[dsc]

В един бар влязъл кон. Съблякъл си палтото. Свалил си шапката. Закачил ги на закачалката. Отишъл на бара. Седнал спокойно и казал на бармана:
-За мен едно голямо, доматен сок и фъстъци, моля!
Барманът облещил очи като месечини. Загубил дар слово. След няколко секунди се освестил:
-Да-а. Заповядайте! Ей сега ще ви сипя питието.
Конят продължил:
-Вие не се удивлявайте. Работя тук наблизо и смятам често да ви посещавам.
Барманът грабнал телефона и веднага се обадил на свой приятел, който работил като директор на цирка:
-Братле, зарязвай всякакви там котки, кучета и шимпанзета и утре ела веднага при мене в бара. Тук имам говорещ кон. Не се бъзикам. Ела и ще видиш. Не съм пиян. Сериозно ти говоря. Тук при мен дойде говорещ кон. Ако го вземеш в цирка ще избиеш рибата.
На следващия ден барманът и директорът на цирка стоят в бара и чакат да дойде коня. По едно време конят пристига. Пак си съблякъл палтото. Свалил си шапката. Закачил ги на закачалката. Отишъл на бара. Седнал спокойно и казал на бармана:
-Едно голямо, моля! Доматен сок и този път без фъстъци, че вчера имах киселини от тях. По-добре малко маслинки.
Втрещеният директор на цирка се присламчил до коня:
-Извинявайте. Разбрах че работите някъде наблизо. Ако не е тайна, колко ви плащат?
-200 евро на месец – отговорил конят.
-Знаете ли, какво? – продължил директорът на цирка. - Елате да работите при мен. Ще ви плащам 1000 евро на месец. Поемам и всички останали разходи. Ще ви осигуря прекрасни условия.
Конят се замислил:
-И какво е естеството на работата? Къде трябва да работя?
-В цирка – отговорил дитректорът.
-Имате предвид, онова място с много светлини, публика, музика и онова кръглото място, как му беше името. Арена. Да. Арена.
-Да. Да. Точно така – въодушевил се директорът.
Конят пак се замислил и след това казал:
-Предложението ви е много интересно, но за съжаление ще трябва да откажа. Но ако ви трябва програмист, ми се обадете веднага.:;810:;810

[om63]

Тате, тате ..какво е гол ?
Татковото, откъде да знам ... ние сме от ЦСКА

[пстойков]

Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем.
В деня, когато трябвало да пристигне бащата донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал:
– Аз изчезвам скъпа, човека ще дойде скоро.
Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба.
– Добро утро, мадам, аз бих искал да...
– Оо, няма нужда да обяснявате, аз ви очаквах. -  прекъснала го малко нервнa г-жа Иванова.
– Наистина? – озадачил се фотографът. – Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета.
– Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте.
След минута госпожата попитала, изчервявайки се:
– Ъмм, откъде ще започнем?
– Оставете всичко на мен, госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята.
Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме.
– Ваната? Пода на хола? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо.
– Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз
щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата.
– Боже мой! Това е много... – ахнала г-жа Иванова.
– Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано.
Аз лесно мога да ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована.
– Зная това. – тъжно отвърнала госпожата.
– Позволете да ви покажа някои от моите произведения! – казал фотографът, изваждайки албум със снимки на бебета.
– Ето това го направих в рейс на градския транспорт.
– Боже господи! – възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната си кърпичка.
– А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. – продължил фотографът.
– Било е трудно?
– Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха.
– Борисовата градина!? – разширили се очите на г-жа Иванова от изумление.
– Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката!
Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала:
– Имате предвид, че кучето наистина е искало
да загризе вашият ъъъ.. , апарат!?
– Точно така. Е госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа.
– Триножник!?
– Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него.
Мадам?! Мадам?! Боже, какво й стана, тя припадна!

Mod Edit: Недей да пишеш по три думи на ред, хората няма да скролират по половин час за да ти прочетат вица.
Слагай по едно изречение на ред.
Този път ти редактирах поста, но следващия път няма да има пост.

[БОБИ]

- Защо в София има задръствания?
- Защото ЦСКА не може да мине центъра.

[dsc]

Едно време имаше бригади. Много бригади. Нашето поколение с тях израстна.
Бях вече студент четвърта година и ме пратиха с първокурсниците в едно
сливенско село да берем грозде. А нашият институт по принцип е дамски. Мъжете сме
като за кадем. И с цел ефективност решаваме: пет момичета берат грозде, а едно
момче изнася щайгите от редовете. Ето тая тактика ми създаде големи неприятности.
Имахме един Людмил — хубавичко момче, ама голяма маймуна. Дето е той, все
се кикотят. Майтапчия, значи.
Е, той след една ,,тежка" вечер едва се довлякъл до лозята и паднал заспал
в един ред. Момичетата от солидарност сами заизнасяли щайгите. Обаче една бдителна
селянка го видяла и веднага го заяла:
— Защо не работиш?
— Уморен съм — рекъл й той кротко.
— Уморен ли? Мързелив си ти.
— Да. Много мързелив.
— И нахален! Ще се оплача от теб на началника. Как ти е името?
— Оплачи се. Името ми е Пенис.
И мушнал пак морна глава под лозата.
Та идва женището — червендалесто и мускулесто, — слага ръце на кръстта и
ми вика:
— Браво! Стоиш си тук, командире, ровиш си в книжките. А твоят пенис
въобще не помръдва.
Бях като гръмнат.
— Как не мръдва? Вие откъде знаете?
— Ами не виждам ли? Момичетата се мъчат, а той клюма ли, клюма... Какво
клюма, направо спи! За такова нещо трябва от комсомола да изключват!
— Слушайте, другарко, в края на краищата той си е мой.
— Така ли? — побесня тя. — До по-горните началници ще пиша! А тоя твой
пенис... Ще видим! Главата му ще откъсна!
Машинално си стиснах краката....

[roro91]

Една майка вика на дъщеря си, която си играе пред блока:
 - Мими, хайде качвай се!
 - Защо, студено ли е?
 - Не, гладна си!

[ROCCO]

Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата-донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал:
- Аз изчезвам скъпа, човекът ще дойде скоро.
Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба.
- Добро утро мадам, аз бих искал да ....
- Оо, няма нужда да обяснявате, аз Ви очаквах - прекъснала го малко нервно г-жа Иванова.
- Наистина? - озадачил се фотографът. - Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета.
- Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте...
След минута госпожата попитала изчервявайки се:
- Ъмм, откъде ще започнем?
- Оставете всичко на мен, госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме.
- Ваната? Пода на хола? Нищо чудно, че не сме успели да направим
нищо с моя Гошо.
- Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата.
- Боже мой! Това е многоо ... - ахнала г-жа Иванова.
- Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действа прибързано. Аз лесно мога да Ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована.
- Зная това - тъжно отвърнала госпожата.
- Позволете да Ви покажа някои от моите произведения - казал фотографът, изваждайки албум със снимки на бебета - Ето това го направих в рейс на градския транспорт.
- Боже господи! - възкликнала г-жа Иванова.
- А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им - продължил фотографът.
- Било е трудно?!?
- Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха.
- Борисовата градина!?! - разширили се очите на г-жа Иванова от изумление ...
- Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката!
Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала
- Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ .... апарат?!?
- Точно така. Е, госпожо, стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа.
- Триножник?!?
- Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него.
- ...?!?
- Госпожо! Госпожо! Боже какво и стана, тя припадна

[Виктор]

Умира политик. Пред портите на Рая го посреща Св. Петър:
- Вие сте известна личност и наш дълг е да ви дадем избор къде да останете - в Рая, или в Ада! За тази цел, ще прекарате по един ден и на двете места и сам ще изберете след това!
Отиват в Ада, влиза и гледа: огромно голф-игрище, всичките му стари приятели политици облечени в красиви костюми, маси с хайвер и шампанско, Дяволът - страшен пич, само майтапи ръси - абе, Рай!
Минал денят, политикът предоволен! Дошло време да иде в Рая! Там красота, спокойствие, мили хора, скачаш от облаче на облаче, свириш на арфа....
И там изкарал добре, но в Ада му било по-забавно и предпочел да остане там!
Влиза наново в Ада и гледа: пуста земя, покрита с боклуци, смрад, отврат, приятелите му в дрипи, дяволът ги юрка, оня - изумен!
- Абе, Дяволе, вчера тука беше супер...голф, хайвер, шампанско...кво стана?
- Аааа, това вчера беше предизборната кампания.......днес вече си гласувал!

[dsc]

Нощес в прерията пред една палатка седят трима трапери и готвят вечеря. Изведнъж в храстите се чува шум. Първият трапер скача, вади пистолета и се шмугва в храсталака. От там се чува "Тряяяяяяс". Траперът се връща с огромна синина под окото и сяда мълчаливо при огъня.
След малко отново нещо изшумолява в храстите. Вторият трапер вади пистолета и се шмугва в тях. Отново се чува "Тряяяс". Вторият трапер се връща с огромна синина под окото и също сяда мълчаливо до огъня.
Трети път се чува шум в храстите. Третият трапер става, вади пистолетите и тръгва. Чува се "Тряяяс", последвано от два изстрела и отново "Тряяяяс".
Първият трапер тихо прошепва на втория:
- Абе, тоя май два пъти настъпи мотиката ?
*****************
На Гарабед, преглеждайки го, докторът е открил туберкулоза и му казал:
- Ще живеете още шест месеца максимум. Но, ако искате да ги удължите малко, вземете си една козичка да ви храни и идете да живеете в планината на чист въздух.
Гарабед го послушал, купил коза и заминал за Рила. След три месеца се връща - здрав, румен и бодър. Отива право при лекаря и му казва:
- Е, докторе, аз оздравях, дори се чувствам с няколко години по-млад, само дето козичката от която пиех мляко нещо залиня.
Докторът отговорил:
- Аз не съм ветеринар, но доведете я, ще я прегледам.
Довел Гарабед козата, докторът я поогледал и казал:
- Ще ме прощавате, но това е козел!
*****************
След венчавката, майката на младата невеста и казва тихичко:
- Нали знаеш, мама, утре заран, ще има гости за блага ракия. Ако всичко е било на ред на първата брачна нощ, кажи: 'Добър ден, мамо!' и аз ще знам - че всичко е минало както трябва.
Минала първата брачна нощ и още рано - рано се събрали сватовете и гостите за блага ракия.
Излиза булката и още не влязла в стаята, викнала:
- Мамо, мамо добър ден - два пъти! Едно - бонжур...и селям алейкум на края:;810

[atuani]

Младеж целува девойка, взема я на ръце и я носи към леглото. Тя смутено  му казва:
- Не може ли да изчакаш, скъпи. Можем да го направим след  сватбата. - Ти пък. Как ти дойде наум. Давай сега, че след сватбата,  представяш ли си ако мъжът ти ни завари. За чий ... са ни такива  неприятности