Почина легендата на българския футбол Трифон Иванов

Онджичек · 13-02-2016, 18:34

Ех, Капитане...почивай в мир!

pepsifen · 13-02-2016, 20:01

Поклон и аплодисменти за един от най големите футболисти на България. Радостта,която ни достави той и останалите от САЩ 94 е несравнима с нищо и за съжаление - неповторима. Благодаря ти майсторе,почивай в мир!

Кайен · 13-02-2016, 21:24

Поклон!
За съжаление днес всички се кичат с "мой голям приятел", а вчера никой не му помогна да загърби проблемите и да почне на чисто.

Дедал · 13-02-2016, 22:22

ЦитатЛегенда ли? Не...Той беше Туньо...Скромното момче от Горна Липница, което живееше в "12"-ката на "Пишмана", едно малко ведомствено жилище, през което се изредиха всички подрастващи таланти от школата на Етър през 80-те. Кои ли не минаха от там, но най-запомнящите се бяха Туньо и Хамстера ( мда, същия този рижав дребосък- Илиян Киряков). Имах пряк изглед към входа им и съм се забавлявал невероятно с тия двама симпатяги. Особено през зимата, рано сутрин....Трифчо излизаше по спортен екип, наметнат с кожух, от ония старите, които приличат на викингска броня, запалваше цигара под прикритието на стените пред входа и като учениче, криещо цигарата, се запътваше към белия Москвич дванадесетак, паркиран в преспите пред блока. Кюф-кюх, понякога мускалът запалваше, понякога не....Винаги се включваха бодри съседи да помогнат в тикането, когато се наложи, бутали сме и ние...Москвичът на Тунчо, с който отиваше на тренировка, за да ни радва през уикендите(тогава им казвахме почивни дни)...Стадионът....препълнен винаги , очакващ своите гладиатори, а тълпата , крещяща в екстаз, бе готова да им даде душите и сърцатата си. Както постъпваха и гладиаторите- излизаха, мачкаха, убиваха и там някъде всичко се сливаше в едно. Момчетата порастнаха, настана време да носят чест и слава освен на нас, болярите , но и на цяла България....О, как само го правеха тогава по световните терени- едни от тях бяха невероятно технични убийци, майстори в занаята, които с кинжални финални удари разплакваха врага, други пък бяха твърди и непреклонни- газеха леко грубовато на пръв поглед, но в точния момент намесите им бяха като удар на железен юмрук, облечен в кадифена ръкавица...Бяха времена на истински мъже, които знаеха цената си, обичаха клубната емблема и герба на България...А той, героят на нашата история, днес ще бъде почетен от всички нас, които никога няма да го забравим. Защото втори като него никога няма да има.
Почивай в мир , Туньо, Болярин и Българин завинаги....
ПП: Руди Фьолер и Клинси вече могат да спят спокойно.
Радослав Цвятков - фен на Етър.

Много точно казано ...