Спомени

[roro91]

а колко висене съм отвисял пред магазина за ефирна 24 елементова антена и усилвател за сръбските телевизии.....после обикаляне и молби на някой да ми донесе от унгария bfr-и...ама после кеф голям,църтани филми по цял ден,филмски маратони,амерички филми....

.........събота и неделя "Спортско Попладне" с формула1,NBA-баскет от Америка пуснат от видеокасета токущо доставена от Белградското летище,ски-световна купа,европейски мачове и Европейски баскетбол........

Все неща от спорта за който по Първа и Втора програма бе мираж!

[roro91]

Черн/бяла снимка с апаратче СМЕНА 8 ..........класика в жанра

http://auction.bg/item.php?id=807461

[Didko]

Този първия списък някоя мома ще го е писала - много невинно детство Виж Въйко в последния пост даде по-добри "мъжки" идеи. А скобници не сте ли си правили? Как късаха чорапогащници - не е истина! А играта на фунийки - имах уникална двуцевка с профил на АК-47

[Златанов]

Охооо, верно, че и скобници правехме, но им казвахме скобарници
А на фунийките слагахме по една топлийка отпред. Още помня как щяхме да отнесем шамарите от един комшия, който "атакувахме" от нашата тераса
Ходехме уж на разходки из гората, а всъщност ходехме там, за да пушим
Сега се сетих и за лагерните колички. Ходехме до близкия ДАП и искахме стари лагери от майсторите, които пък ни даваха винаги и падаше едно майсторене. После едни спускания, едни падания и ожулени колена и лакти

[roro91]

А за вестник Септемврийче караха ли ве да се абонирате в училище?!?



http://auction.bg/item.php?id=635608

[Didko]

А за вестник Септемврийче караха ли ве да се абонирате в училище?!?



http://auction.bg/item.php?id=635608

Не, по мое време имаше "Клуб 15"!

[PhilipZ]

А на фунийките слагахме по една топлийка отпред.

Бяхме намерили някакво лепило което приличаше на C200, но беше друго, та като си направим фунийките им топваме връхчето в лепилото и като изсъхне ставаше твърдо като карфица, но не така тежко. Хубавото беше че ставаха и за втора и даже трета употреба (правехме ги от "Жената днес") - една много тънка и гланцова хартия. Имаше едно момче което който и да го отцели никога според него не беше убит . Един път с такава фунийка го отцелих в крака, а той с къси панталони и фунийката остана да стърчи от крака му, а той крещи "Не съм убит, не съм убит" и си търка крака с ръка,  а тя пустата не пада, аха аха да го докара до плач, но беше вече в 7-8 клас След този случай повече не играеше на фунийки в нашия квартал.

Я всички който са участвали в ТНТМ крачка напред Любими ми бяха дните в който след училище ходехме на кръжок. Май това започна към 3-4 клас. Георги Сотиров :;810:;810е "винивника" да се запаля толкова много по електрониката - вечно ще съм му благодарен!

[ВалчоП]

а колко висене съм отвисял пред магазина за ефирна 24 елементова антена и усилвател за сръбските телевизии.....после обикаляне и молби на някой да ми донесе от унгария bfr-и...ама после кеф голям,църтани филми по цял ден,филмски маратони,амерички филми....

Аз моята първа антена за сръбската телевизия сам си я направих от алуминиев подземен кабел с четири жила Ф8. От един строеж до нашия блок го свих...

[Въйко]

Аз моята първа антена за сръбската телевизия сам си я направих от алуминиев подземен кабел с четири жила Ф8. От един строеж до нашия блок го свих...

А от къде сви шината за корниз, предполагам такава си ползвал

...Я всички който са участвали в ТНТМ крачка  напред.Любими ми бяха дните в който след училище ходехме на кръжок. Май  това започна към 3-4 клас...

Там някъде почваха кръжоците но май че беше по-скоро 4-5 клас.Аз си се  кефих на ракетомоделизма.То не бяха безмоторни самолетчета, мечтаехме си  да станем "големи" за да може да правим с етерни мотори...ракетите и те  бяха яка краста.Даже мисля че още ми се подмята някъде един пълен   комплект "Осогово" за малките ракетки които се навиват на калъпа и се  прави парашутче от стример или просто се навива лента да пада уж  по-бавно но с парашута си е класика.С всичкия си акъл да излезем на двора и да наведем веднъж  ракетите да се целим по един ред прозорци на училището, после с  наведени глави и с червени вратове с бащите при директора и те дружно  четирима сменяха джамове на половин етаж.След тази случка повече не ни  даваха двигателите и ги слагахме само под зоркия поглед на Другаря който  след това събираше ракетите и не ги виждахме до пуска.Ама яко, няма  фитил а пълнител за химикал с издухано мастило и запълнен с барут от  кибритени клечки.
И най-готиното беше докато повечето връзваха майски бръмбари с конец,  ние гъзетата от ракетомоделизма връзвахме самолетите с въже за опашката и  като се палне мотора го държиш на три метра от теб да виси във въздуха  мъчейки се да лети напред.После пак шамари и червени вратове но в очите  на момичетата бяхме "страшни".
А тези "тъпаци" от кръжоците по електроника ги мразех най-много.Един  щепсъл закачен за продълговат външен ключ за лампи с наврян вътре  кондензатор и те правят на луд.Вървиш си по коридорите и по някое време  шат-гада мръсен те шибне с ток и подскачаш като идиот.
Номера с маята и кенефите помните ли ги?Кубчета мая за хляб, шепа захар и  шепа брашно се разбъркват с вода и се изсипват в учителските тоалетни,  като шупне и като вземе да извира ела гледай смях, отделно запетайки с  пръст топнат в течен шоколад или наклепан от вафла по белите плочки в  същите учителски тоалетни

[Veskop]

Бяхме намерили някакво лепило което приличаше на C200, но беше друго, та като си направим фунийките им топваме връхчето в лепилото и като изсъхне ставаше твърдо като карфица, но не така тежко. Хубавото беше че ставаха и за втора и даже трета употреба (правехме ги от "Жената днес") - една много тънка и гланцова хартия. Имаше едно момче което който и да го отцели никога според него не беше убит . Един път с такава фунийка го отцелих в крака, а той с къси панталони и фунийката остана да стърчи от крака му, а той крещи "Не съм убит, не съм убит" и си търка крака с ръка,  а тя пустата не пада, аха аха да го докара до плач, но беше вече в 7-8 клас След този случай повече не играеше на фунийки в нашия квартал.

Я всички който са участвали в ТНТМ крачка напред Любими ми бяха дните в който след училище ходехме на кръжок. Май това започна към 3-4 клас. Георги Сотиров :;810:;810е "винивника" да се запаля толкова много по електрониката - вечно ще съм му благодарен!

Лепилото май се казваше "Кале"

[Въйко]

Бе вие патрондашите за фунийките от какво ги правихте, от онова бялото пластмасовото което е като велпапе с дупките и се нареждат една срещу друга в съседни дупки ли или сте имали по-добър вариант?
А като спомена @Дидко че неговата двуцевка е приличала на АК, едно комшийче имаше чичо или вуйчо в Арсенал трябвало да е бил, къде другаде, и му беше струговал външно цев от нещо си и беше станала много тънка и лека като вътре си беше с нарезите.Сигурно е била дефектна от някаква винтовка или картечница понеже беше бая дълга.На пушката му бяха направили и мерници, е нямаше такава точност честно, тоя пич действаше само от засада от далече да прикрива другите.Ако беше от нашия отбор добре ама ако е от противниковия-лошо.Но го мореше много едно куче, съсед имаше немска овчарка и се бяхме разбрали ако пушката е в единия отбор кучето да е от другия.Кучето обикаляше като лудо а като го намери почваше да лае Вместо лепило като се навият фунийките ги навираш в устата на овчарката вместо да ги плюнчиш, стягат много бързо и стават с твърди върхове като с лепило.Пиниз беше като стане глога, вместо фунийки слагаш глог в тръбата и от близо като изплющиш някой и му става синка като подскача пет минути, а да каже че не е убит

[Veskop]

Бе вие патрондашите за фунийките от какво ги правихте, от онова бялото пластмасовото което е като велпапе с дупките и се нареждат една срещу друга в съседни дупки ли или сте имали по-добър вариант?

а щипката за пране беше мерник за затвърдяване на върха ставаше и с лак за нокти,или острото от перо на гълъб,ама май готино ставаше с игла от сприпцовка...На вилката на колелото се слагаше парче от пласмтасата от яката на нова риза,която опираше в спиците и щракаше невъобразимо като се возехме

[Въйко]

...На вилката на колелото се слагаше парче от пласмтасата от яката на нова риза,която опираше в спиците и щракаше невъобразимо като се возехме

Аааа, ставаше и с ленти прешпан (твърд гланциран от една страна картон използван от електричарите) защипани естествено с щипки за пране.
А жилата на някое ТПП да набараш когато пощите са прави ремонт по телефонните линии?Долу към главините на каплите се правеха навивки по спиците в червено, зелено или синьо а за пунтаж на БМХ се сваляше предпазителя на веригата и се изрязваше дъното на леген или на кофа с подходящи размери и се хващаше към големия венец

[Leon]

А димките как се правеха помните ли? Ходехме до товарна гара, по вагоните почти винаги се намираше останала по пода амониева селитра. Разтваряхме я във вода, после топяхме в разтвора вестници, сушехме ги на слънце, навивахме плътно на руло и стягахме с тел или каквото ни попадне, палиш, като се разгори гасиш пламъка и хвърляш...

[силният]

Малко спомени и от по-възрастните:
Навремето, една от най-популярните игри в Пловдив беше играта на джамени - най-вече на триъгълник, а също и на дупка. Най-престижните джамени бяха "сирийките", след тях се нареждаха "американките" и "соденките". Провеждахме страхотни турнири по джамени в малката градинка между Четвъртък пазар и у-ще "Хр.Смирненски", където Личо Стоунса направи първите си големи стъпки в музиката, свирейки до забрава за приятелите от махалата, Може би бащите на някои от пишещите тук по-млади пловдивчани ще си спомнят как се взривяваха и се вдигаха във въздуха метални кутии - предимно от по-големи консерви от ръчел, мед и др. Вълнуващи моменти имаше и в дните около 1-ви април - когато, скрити зад външната врата на  двора на къщата, държахме в ръцете си здрав конец, вързан за портмоне, напълнено с хартия и поставено небрежно отпред върху тротоара. Минувачите не виждаха прикрития с пясък и листа конец - и каква беше изненадата и дори уплахата им - когато портмонето, което те се навеждаха да вземат с надежда и радост - подскачаше и се изплъзваше от ръцете им. Много разпространени в онези години бяха и прашките - в Пловдив ги наричахме "жилки". Най-хубавите ластици за тях бяха содените и се продаваха само на две места - на стария Четвъртък пазар и на една сергия в района на гара "Филипово". А едни от най-вълнуващите моменти бяха срещите по футбол между екипи на съседни махали, като в кварталните отбори имаше забележителни майстори на топката. В района, за който ви говоря, имаше една прочута зала за борба - наричаше се "Макабито". В нея тренираха и се подготвяха борци - много от тях и национални състезатели. Те имаха свой отбор по футбол и срещите между отбора им и тези от съседните махали - играеха се в двора на у-ще "Хр.Смирненски", бяха традиция и истински празник и се посещаваха от толкова хора, колкото днес рядко можеш да видиш на мач от вътрешното ни първенство. В същата тази зала в онези години се провеждаха скришом и първите занимания по културизъм - тогава той беше неофициално забранен като не се допускаше практикуването му - най-вече заради вдигането на тежести, за да не се пречи на развитието на дисциплината. Спомени...