Писмо от Джон льо Каре, по чийто роман е създаден сериалът „Нощният мениджър" - AMC

[Chello Central Europe]

В очакване на премиерата на

 

,,НОЩНИЯТ МЕНИДЖЪР"

 

по канал AMC

 

на 22 февруари в 22.00 ч.

 
 

Писмо от Джон льо Каре, по чийто едноименен шпионски роман е създаден сериалът ,,Нощният мениджър"

 
 

Джон льо Каре е псевдонимът на писателя Дейвид Джон Мур Корнуел, роден през 1931 година в Пул, Дорсет, получил образованието си в училището в Шербърн, Университета на Берн (където изучава немска литература в продължение на една година) и Линкълн Колидж, Оксфорд, който завършва с най-високата почетна степен по съвременни езици.

Преподава в Итън от 1956 до 1958 година, а от 1959 до 1964 година е служител на Министерството на външните работи на Великобритания, където първоначално заема длъжността втори секретар в британското посолство в Бон, а по-късно става консул по политическите въпроси в Хамбург. Започва да пише романи през 1961 година и оттогава има издадени двадесет и едно заглавия.

ПИСМОТО

 

НОЩНИЯТ МЕНИДЖЪР / THE NIGHT MANAGER

 

Това беше едно от неочакваните чудеса в моята кариера на писател – роман, който бях написал преди повече от двадесет години, заровен дълбоко в архивите на голяма филмова компания, която беше купила правата, но така и не засне филма, внезапно възкръсна за живот и беше адаптиран за съвременната действителност. И по какъв начин!
В романа главният ми английски образ беше мъж на име Бър – груб, скучен, делови, но все пак мъж, и аз се връщам към далечните си дни в тайните служби, когато жените в тях бяха, най-меко казано, рядкост.
Но дали искахме това през 2015 година – един бял мъж на средна възраст, изправен срещу друг бял мъж на средна възраст, избрал трети, по-млад бял мъж на средна възраст за свое оръдие?
Не. Вместо това се появи – с бурни овации от моя страна, възхитителната госпожа Бър, с малко име Анджела, умна, смела, на моменти сурова и мятаща искри, и по Божията воля – бременна в живота, както и в сценария.
И след това, както би казал Хемингуей, дойде време за историята. В романа голяма част от драмата се развиваше на луксозната яхта на моя изпечен злодей и незаконен търговец на оръжие – необикновеният Ричард Роупър. Но, наемането на луксозна яхта струва куп пари, а във филмите – освен когато се каните да ги потопите, се налагат повторения и възниква чувство на клаустрофобия. Къде по-добре е да дадем на милиардера един слънчев остров с разкошна вила в стил Гетсби по средата и няколко къщички наоколо за служителите и охраната му.
На северното крайбрежие на испанския остров Майорка ние намерихме точно такъв богаташки рай и преместихме там Ричард Роупър, заедно с много по-младата от него, несравнимо красива, смущаващо интелигентна метреса Джед.
Но, трябваше да се погрижим и за по-нататъшното развитие на историята. А ние бяхме все така решени тя да се развива в наши дни. Преди двадесет и пет години сюжетът на романа ме беше отвел – мен и главното ми действащо лице, от Западен Корнуол през миньорското градче Вал д'Ор в Северен Квебек, до град Панама и гористите планини на Дариен.
Целта на тези привидно хаотични скитания беше да се осуети продажбата на огромна пратка модерно оръжие на могъщите наркобарони от Централна Америка. Техният доставчик? Господин Ричард Роупър, моят злодей.
Но, през 2015 година войната с наркотиците вече имаше богата история, показана в безброй филми, а горещият пазар на незаконни оръжия междувременно се беше преместил в кървавите земи на Близкия Изток, към Сирия, Либия и най-вече – Египет, където демокрацията дори и днес е смазвана всеки път, когато надигне глава.

* * *

Никога не съм искал филм заради книгата. Всъщност и сега не искам. Исках филм заради самия филм. И ние всички направихме това. Единственото, което поисках, беше да се запази основната интрига между главните герои и повествователната рамка на оригиналната история, без значение къде е поставена, да съвпада в общи линии с повествователната рамка на романа, изследвайки същите напрегнати човешки отношения и аспирации и решавайки драматичния конфликт при същите общи условия.
Що се отнася до госпожа Бър – естествено, много бих искал да бях поставил в романа нея на мястото на скучния й съпруг. Но, не го направих. Така че не ми остава нищо друго, освен да я приветствам с добре дошла в семейството и да благодаря на щастливата си звезда, че сценаристът и продуцентите бяха достатъчно съобразителни, за да я извикат за живот.
За изпълнението на Хю Лори, Том Хидълстън, Оливия Корман, Том Холандер, Елизабет Дебицки – списъкът може да бъде продължен, и преди всичко за великолепната и упорита режисьорска работа на Сузане Биер, казано – за цялата симфония, в която се превърна ,,Нощният мениджър", мога да кажа само това, че те ме върнаха отново в онова славно време от седемдесетте години, когато гледах по BBC брилянтното изпълнение на Алек Гинес в ,,Дама, поп, асо, шпионин / Tinker Tailor Soldier Spy" и ентусиазираните актьори, участващи заедно с него.

 

Снимки: Des Willie, Mitch Jenkins