Година преди крайния срок за цифровизация на телевизиите: Мъгла в кристален ефир

[ТИНТИН]

По-важно от технологията все пак е съдържанието в медиите, подчерта президентът Росен Плевнелиев



                                              Инициатор на дискусията е най-новият член на СЕМ Мария Стоянова, която влезе в Съвета от президентската квота през юни.


По-малко от година преди да изтече крайния срок за цифровизация на  телевизионния ефир в България, натоварените с процеса институции все още  нямат отговор на основните въпроси как той ще се случи. И ако изобщо  нещо е ясно по тази тема, то единственото е, че нищо не е ясно. Камо ли  пък на крайните потребители на телевизионната услуга.

Това са  основните изводи от дискусията за цифровизацията, озаглавена "Година  преди старта: дигитална България", организирана от Съвета за електронни  медии (СЕМ) в сряда. Целта на мероприятието бе да се срещнат гледните  точки на всички участници в процеса: държавните институции, доставчиците  на съдържание и операторите на мултиплексите. Сред може би най-важните  неща, които трябваше да разберем по темата, са: готова ли е България за  прехода, ще приключи ли той навреме, колко ще струва на държавата, ще  има ли прозрачност при харченето на тези пари, какво ще е поведението ни  под стриктния надзор на Брюксел.

Може би да, а може би не

Според  Закона за електронните съобщения (ЗЕС) на 1 септември 2013 г.  аналоговият телевизионен сигнал ще спре окончателно и ще се премине към  цифров. Шест месеца преди тази дата ще има едновременно и аналогово, и  цифрово излъчване, за да може гражданите по-лесно да се адаптират към  промяната. Стартът на този преход бе отлаган няколко пъти и ако се  наложи нова промяна, България много вероятно я очакват глоби. А и по  пътя към дигиталния си преход няма много с какво да се похвалим - срещу  страната ни има наказателна процедура в Европейската комисия за начина,  по който бяха дадени лицензите на мултиплексите. При посещението си в  София преди две седмици ресорният по медиите комисар Нели Крус потвърди  това, добавяйки, че в момента комисията обмисля как да продължи  процедурата.

Единадесет месеца преди същинския преход трябваше да  стане ясно има ли готовност страната ни да проведе дигитализацията  безпрепятствено и съобразено с всички важни страни на пазара. Вместо  това обаче по-скоро стана очевидна несигурността по тази тема.

Главният  експерт в Министерството на транспорта, информационните технологи и  съобщенията Никола Манчев беше категоричен, че не очаква ново отлагане  на датата за преход към цифрово излъчване. Председателя на СЕМ Георги  Лозанов обаче далеч не изглежда толкова сигурен. На въпроса ще има ли  цифровизация той отговори лаконично "Дай Боже!". И очевидно той е  по-голям реалист. Особено на фона на изявлението на вицепремиера и  финансов министър Симеон Дянков, че държавата няма пари за  дигитализацията. Макар че то беше преди близо два месеца, нова  информация по темата няма.

"Дойде последният момент и ако се  чувстваме европейска държава и част от ЕС, догодина по това време,  трябва да гледаме цифрова телевизия. Процесът трябва да завърши през  септември 2013 г.", коментира председателят на СЕМ.

Ако все пак  цифровизацията не бъде въведена на 1 септември 2013 г., тогава страната  ни остава встрани от международното развитие. "Честотната политика в  България и около страната ще бъде трудна, защото всички съседни държави  ще са въвели цифровия ефир и когато една държава остава назад, спира  развитието на съседките си", каза Валтер Бернер, технически директор на медийния съвет в Баден-Вюртемберг.

По германски или по български

СЕМ  вече е издал цифрови лицензи на 20 предприятия (медии - бел. ред.),  които имат право да разпространяват 27 програми. За да приемат новия тип  сигнал, по-старите телевизори ще имат нужда от монтирането на специални  set top box устройства, за които държавата е отделила 7.5 млн. лв. За  да се постигне обаче крайният ефект от цифровизацията (по-добро  използване на наличните честоти и по-добро качество и разнообразие на  програмите), има да се свърши много работа. А на този етап като че ли  никой не иска да признае това.

Именно за да се ползва чужд опит по темата, като специален гост на събитието бе поканен Валтер Бернер,  технически директор на медийния съвет в Баден-Вюртемберг и експерт по  цифровизация. И ако се проследи изложението му, факт е, че процесът може  да бъде проведен доста организирано, професионално и в диалог със  заинтересованите страни. Както и да се установят фундаменталните разлики  с хода на събитията в България.

"Дигиталната телевизия носи  предимства не само за гражданите, но и за медиите, които ще плащат  по-ниски такси на собственика на цифровата мрежа от тези, които сега  плаща за аналогово излъчване. Ще спечели и държавата, която ще има  предимства, защото чрез дигитализацията ще се освободят честоти, които  тя да пусне на пазара за по-съвременни технологии, коментира Бернер. По  думите му дълго преди старта на дигитализацията в Германия темата се е  дискутирала, за да може още в началото да бъдат минимизирани  съпротивите.


Какво е цифровизация?

Само 14% от българите знаят какво е цифровизация, каза на срещата президентът,  цитирайки данни от проучване, проведено през месец март. Технологиите  са важни, но по-важно е съдържанието, подчерта президентът при  откриването на дискусията. Широк обществен разговор за процеса на  цифровизация е в интерес както на хората, така и на медиите в България.  Затова Плевнелиев призова всички ангажирани с темата институции да  обединят усилия, за да бъде успешно завършен процесът. Основите и  предпоставките за дигитализацията на медийното съдържание са налице, но  има още много работа, коментира още президентът и определи дигиталния  ефир като част от каузата за модернизацията на България.

Според  Георги Лозанов цифровизацията в България дори ще допринесе да се случи  преходът на страната ни от тоталитаризъм към демокрация и плурализъм,  защото тя е "модерна форма на защита на свободата на словото". Процесът  има и социални измерения, тъй като е в защита на бедните и на хората в  неравностойно положение и ще разшири достъпа им до медийно съдържание,  подчерта Лозанов.

Посланикът на Германия Матиас Хьопфнер обаче изтъкна като тревожен сигнала, че "Репортери  без граници" поставя България на 80-о място в света по независимост на  медиите. Той цитира Джордж Оруел, че свободата на мнението и на пресата е  "правото да казваш на хората това, което не искат да чуят". "Тази  централна задача на медиите ще бъде изпълнена само ако медиите кажат на  определени хора това, което не искат да чуят", посочи Хьопфнер (виж  карето). Изявлението му, макар и издържано в дипломатичен тон, е  поредната сериозна критика, отправяна към свободата на българските медии  - факт който не пожела да коментира нито един от участниците в кръглата  маса. Вместо това водещия по ТВ7 и изпълнителен директор на ВВТ Николай  Бареков (част от медийната група, която по-скоро илюстрира не  решенията, а проблемите на медийния пазар) патетично заяви: "Тук сме се  събрали само приятели на цифровизацията. Ние като медии я приветстваме и  вярваме във възможностите, които тя ще даде на нас и на зрителите."TV7  е собственост на кипърска офшорна компания, чийто консултант е  мажоритарният собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев.  С неговото име се свързва компанията, която спечели конкурсите за  изграждане на две от цифровите мрежи, т.нар. мултиплекси. Именно заради  тези конкурси е и наказателната процедура в ЕК.

С няколко думи  обаче, ако някой е очаквал конкретни отговори след дискусията, такива  няма. Събитието бе просто поредната проява, на която се чуха познати  констатации, а цифровото бъдеще остана все така обвито в мъгла. Известно  е само, че на 1 септември 2013 г. аналоговият сигнал ще спре и тогава,  който няма set top box ще гледа само черен екран.


capital.bg