СЕГА: Атл. Билбао - Барса

Стоян · 06-11-2011, 21:34

Ако още някой не се е усетил, бързо да вкл. на мача Атлетик Билбао - Барселона, които вече играят при 1:1 под проливния дъжд на Катедралата.

На втори аудио канал на испанците от Canal+ 1 изглежда са вкл. някакво радио, викането по което може да докара инфаркт на почти всеки...

Ето и скрийншот по време на суперзабавено повторение от изравнителния гол на Фабрегас. Според коментатора центрирането беше "перфета", а ударът с глава - "импосибле"...

Стоян · 06-11-2011, 22:41

Ех тоя Пике, днес е неотразим...

БОБИ · 06-11-2011, 22:44

Цитат на: Стоян;127816Ех тоя Пике, днес е неотразим...

Стоян · 06-11-2011, 22:50

Ох, и другите са едни сакътни....

БОБИ · 06-11-2011, 22:52

Цитат на: Стоян;127818Ох, и другите са едни сакътни....

Върнаха им жеста

archibal · 06-11-2011, 22:56

Ами върви ти играй на туй време

Стоян · 06-11-2011, 22:57

Стоян · 09-11-2011, 21:33

Една страстна статия за мача, предварително илюстрирана с някои от горните снимки.

ЦитатАтлетик е отбор от зверове

В дъжда Билбао и Барса вдигнаха паметник на футбола

Сид Лоу,
"Гардиън"

Пеп Гуардиола го нарече песен за футбола - песен за възхвала, ода за играта. След последния съдийски сигнал треньорът на Барселона се наведе към наставника на Атлетик Билбао Марсело Биелса и през оглушителния шум му извика нещо в ухото. Зад тях хиляди запалянковци в дъждобрани, по които се стичаше дъждовната вода, ръкопляскаха в екстаз, изправяйки се на крака, за да отдадат почитта си.
"Твоите играчи - извиси глас Гуардиола - са истински зверове!" "Твоите също", отвърна Биелса. И се прегърнаха. Същото направиха и играчите - изтощени, но въодушевени, разочаровани и въпреки това доволни. Атлетико Билбао срещу Барселона, това бе среща между отдавна изгубили се любовници, среща на две сродни души, на двама поети, написали един стих.
Признателността беше взаимна и можеше да се усети навсякъде. Да, Пеп се е учил от Йохан Кройф, Чарли Рексач и Хуанма Лило, но тази вечер за него беше истинската среща между ученик и учител. Треньорът на Барселона се срещаше със своя гуру. Или поне с един от идолите си. Това бе първият път, в който той се изправяше срещу Биелса след октомври 2006 г. Тогава Гуардиола посети аржентинеца в родината му, за да беседват на тема футбол. Разговорът продължил над 11 часа, а Пеп обобщава: "Едва ли се говори толкова дълго за нещо, ако не си струва."
Говорили са си за кино и за футбол. Биелса гледал поне по два филма на ден. Обсъдили са начини за персонално покриване на играч - за това пък използвали градината и един стол. Аржентинецът предупредил Пеп най-сериозно –
Момче, ще се лее кръв. Ще имаш повече работа, отколкото можеш да свършиш
Точно тези думи убедили каталунеца, че треньорството е тъкмо за него.
Много от идеите, които той прилага - от постоянната преса на терена до правилото да не говори на четири очи с журналисти - принадлежат всъщност на Биелса. Споделената философия е била напълно възприета. "С удоволствие щях да играя под негово ръководство, той просто е различен от всеки друг треньор. Завинаги ще му бъда благодарен за този разговор", признава Гуардиола.
"При Гуардиола отборът на Барселона има едно новаторско и артистично изражение, което създаде култура - или по-точно контракултура", заявява пък Биелса.
Така че всичко обещаваше да има един пленителен сблъсък. Но в наши дни обещанията често остават само думи и нищо повече. Не и този път. В деня преди мача Гуардиола предрече, че това ще бъде един "фантастичен двубой, нагоре-надолу, нагоре-надолу" и точно това се случи. От 1:0 за Атлетик до 1:1, после 2:1 за Атлетик и пак равенство - 2:2. Това беше четвъртото равенство с резултат 2:2 от последните осем гостувания на Барселона, но този път привкусът беше различен - самият Пеп нарече мача грандиозен.
И не само той смяташе така. За мнозина това беше мачът на сезона до този момент. Вестник "Марка" написа, че "Атлетик и Барселона са издигнали паметник на футбола". "Ас" определи двубоя като паметен, "Ел Мундо" - като забележителен, "Ел Паис" - като симфония. "Горчиво-сладка при това," отбелязва Биелса.
И е прав - и горчив, и сладък привкус имаше за всеки. А също и малко пяна - изведнъж рукналият дъжд не се спря и направи от игрището една развълнувана локва.
Всъщност имаше от всичко - брилянтни голове и смразяващи кръвта грешки
Нарушения, спасявания, пропуски. Летящи шпагати, които пръскаха вода навсякъде. Газещи във вода футболисти.
Пиесата си имаше и своите важни герои. Фернандо Йоренте, с фланелка, половината от която бе подгизнала и прилепнала към мършавото му тяло, а другата половина – разкопчана, от която се подаваше самият той; приличащ повече на играч от анимация, отколкото на елитен спортист. Фернандо Аморебиета, който измести клубния си президент (Хосу Урутия) като играча с най-много червени картони в историята на Атлетик. Виктор Валдес с проваления си опит за рекорд - все пак той пусна гол след 897 минути. Меси, който пък показа, че го може и когато е студено и мокро.
Маскерано се подхлъзва, Сусаета спринтира, Андер Ерера нанася великолепен фалцов удар - гол. Абидал центрира, Фабрегас се извисява и с глава изравнява. Меси я копва на Иниеста, но Иниеста пропуска. Икер Муниаин също се подхлъзва, а е излязъл сам зад защитата. Фаул за Барса, Шави се врязва изненадващо, защитник го преследва, но Алвес бие. Ирайсос спасява. И отново. И отново. Напрежението е високо - и направо те задушава. Барселона не може да изнесе топката, този път напрежението е върху тяхната игра. Корнер за Атлетик - топката е висока за Валдес, но с карамбол между Йоренте, Абидал и Пике накрая се озовава в мрежата.
Времето изтича. Изглежда, Барса ще изгуби първия си мач за сезона, това ще е първият неуспех на каталунците от 23 срещи. Щурм. Иниеста бие, топката е в мрежата, но отстрани. Меси също бие - но в стената. И тогава Меси подава на Иниеста, но той не може да контролира топката. Както не може и вратарят Ирайсос, кълбото отива към Меси и той вкарва за 2:2. Минутата е 91-а. Това е първият му гол от април в Примера, когато Барселона гостува - и е подарък. Както бяха и още две попадения от останалите три. И въпреки всичко бяха красиви.
"Трудно ми е да приема резултата, защото бяхме толкова близо до победата, но това беше един чудесен двубой. Наистина се насладих на битките във всяка една част на терена. Забавих се със смените, да - защото исках да извадя някой, който не играеше добре, или който беше уморен и вече не тичаше. А такива нямаше", заяви Биелса.
"Днес повече от всякога съм горд с моя отбор. И как да бъде другояче, нали видяхте какво направиха 22-мата на терена", каза пък Гуардиола.
Фабрегас добави: "Това бе един велик мач срещу един велик отбор"
Този велик отбор беше отборът на Биелса. Всичко в тази незабравима нощ напомняше на бойкия Атлетик - дъждът, мощта, напрежението, драмата, чувството за епичния завършек. Но напомняше и за Биелса - физиономията на този тим вече се различава. Първата му работа, когато дойде в Атлетик, бе да изгледа всеки мач от миналия сезон по два пъти. След което направи досиета на всеки играч в клуба, както и на всеки, който би могъл да бъде привлечен в клуба. По време на тренировка той обяснява просто основната си стратегия – да се пресира съперника, преди пасът да е подаден. Затова тренировъчното игрище е разчертано на квадрати и между тях сноват групи от по трима-четирима футболисти на бегом. Това е тимът на Атлетик - като тим от сапьори, които бързат към взривното устройство, за да го обезвредят, преди да се е задействало.
Съществува обаче едно притеснение у играчите на Атлетик. Резервната скамейка е къса, Карлос Гурпеги наскоро се контузи и на практика пропуска сезона. Притеснението е, че футболистите няма да могат да изпълнят изискванията на Биелса по чисто прозаични причини - няма да им позволи липсата на физически ресурс. Но в неделя срещу Барса те изпълниха всичко, което искаше треньорът от тях. Първите пет мача без победа отдавна вече са забравени - сега отборът е във възход и в последните си десет срещи няма загуба. Да, от последните шест двубоя три завършиха наравно, но два от тях бяха срещу Валенсия и Барселона.
Оценката на Гуардиола е най-точна: "В момента Атлетик вече видимо е отбор на Биелса. Преди виждахте ли Йоренте да бяга 40 метра към собствената си врата? Или Муниаин да прави спринтове и в двете посоки? Научил ги е какво трябва да правят - те не ти дават нито пространство, нито време. Срещу теб винаги има противник - поне един. По целия терен. Не съм играл срещу отбор, който те държи на ръба на напрежението. Те са зверове."