Гласовете зад екрана интересни мнения

[dido sat 2010]

Севда Шишманова, програмен директор на БНТ:

"Голяма част от журналистите са държат като PR-и на политическия елит. Те свалят дистанцията и това не е от полза нито за едните, нито за другите. В страните с трайна демокрация журналистиката реално е четвъртата власт именно заради дистанцията между медии и власт."

Апостол Пенчев, директор "Тв програми" в bTV Media Group:

"Доскоро в телевизионния ефир липсваха качествените български сериали. Зрителите дадоха ясна индикация за това с големия интерес, който показаха към турските продукции, а последвалото 100% одобрение на сериала на bTV "Стъклен дом" го доказа. През последната година установихме и глад за по-провокативно съдържание, с повече криминални новини и разследвания, в резултат на което стартирахме "Код: Криминално" и "Хрътките" по bTV Action.

Магърдич Халваджиян, изпълнителен директор на Global Films и Global Vision:

"Много по-лесно за телевизиите е да купуват готови сценарии и да ги адаптират, тъй като се работи по отработена схема. Вместо това обаче те все повече се доверяват на продуцентите за производство на местно съдържание. Години наред вървим по изпитани схеми и пазарът има нужда от глътка свеж въздух. От нещо чисто българско, което е наше дете и ние сме си отгледали сами."

Нико Тупарев, изпълнителен директор на Old School Production:

"Когато NBC в САЩ, се опитаха да преместят "Шоуто на Джей Лено" от 22  часа в 20 часа, за да спестят от разходи за продукция, всички филмови  студиа ги бойкотираха и отказаха да изпращат звездите си да гостуват в  предаванията им, тъй като този техен ход влияе зле на цялата индустрия.  Тук нямаме такава форма на синдикати или обединение, което да следи кое  се отразява добре или зле за индустрията. Телевизиите диктуват правилата  на българския пазар."

Орлин Спасов, преподавател във ФЖМК и ръководител "Проекти" във фондация "Медийна демокрация"

"Публиката се уморява от това да вижда едни и същи лица непрестанно. Амортизират се и самите политици, които се появяват на места, на които не би следвало да се появяват.  В Германия например е изключено премиерът Ангела Меркел да се появи в сутрешно предаване. Там те са структурирани жанрово по друг начин и сериозната политика няма място. Докато тук често виждаме премиер и президент да участват понякога едновременно в такъв тип предавания, олекотяващи ги и като имидж. Политическите елити също се износват от постоянното си присъствие навсякъде."

Олга Лозанова, медиен консултант:

"Политематичните канали като цяло се целят във всички възрастови и социални категории, а монотематичните или нишовите канали таргетират  специални аудитории. На нашия пазар се обособиха две силни медийни групи, които предлагат не само един голям водещ политематичен канал, а и по няколко нишови, като целта е, взети заедно, да покриват целия спектър. Това засега е най-работещата формула и тя води до вътрешно преразпределение на аудитории. Например "Нова" не загуби, а "командирова" част от модерните градски хора, които винаги са били нейна твърда лоялна публика, в "Диема" 2, чиято концепция е създадена така, че да бъде градска телевизия в най-изчистен вид."

Стефан Нелсон, финансов анализатор в Skandinaviska Enskilda Banken:

"Винаги чуждото евтино съдържание като холивудските филми е било предпочитано пред местното съдържание, което телевизиите сами произвеждат, за запълване на програмата. Очевидно, когато рекламният пазар е слаб и медиите искат да намалят разходите си, първото, което правят, е, да свият местното производство и да излъчват по-евтино чуждо съдържание, като американски филми и сериали например. Мисля обаче, че дългосрочната тенденция ще бъде тъкмо обратната. Интернет излъчването и пиратското теглене на съдържание намаляват значително рейтингите на чуждото съдържание, тъй като хората могат да си го свалят още преди да се появи на тв екран. Така че занапред рейтингите ще се постигат през местна продукция. Когато рекламният пазар започне да се възстановява, ще видим много повече местни продукти и тази тенденция ще обхване целия свят."

Росен Петков, маркетинг мениджър на "Фикосота синтез" и "Италфууд България":

"Масовият зрител винаги ще е атрактивен. В същото време вярвам, че има достатъчно на брой бранд и маркетинг мениджъри, които оценяват добавената стойност на продуктовото позициониране. Това е валидно за всички марки, които имат "пъстър" маркетинг микс и могат да го обогатят с тази опция. Вярвам, че програми като българските сериали носят допълнителна атрактивност за каналите, които ги излъчват. С локални продукции могат да се привлекат зрители, които търсят разнообразие и могат да се асоциират с темите, атмосферата, езика и социалната среда, които сценаристите вплитат в сюжета. Аналог са българските пълнометражни филми, които предизвикват интерес, и могат да мобилизират младите и социално активно хора, които по-рядко избират тв екрана пред други алтернативи за забавление."


Инфо capital.bg