(http://photos-b.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc3/hs473.snc3/25919_324632119447_158343549447_3301364_7076430_n.jpg) (http://www.facebook.com/photo.php?pid=2705981&id=158343549447)
Професор Цветан Лазаров
(1896-1961)
Професор Цветан Лазаров е първият български авиоинженер и единственият българин със собствена серия от конструирани самолети – "ЛАЗ".
Роден в Плевен на 25 февруари 1896 г., където завършва реална гимназия. Още като ученик, през 1913 г. той прави успешен опит да построи самолет-безмоторник. Младият самолетостроител се записва доброволец в Първо аеропланно отделение в Свиленград. През 1918 г. е приет в авиационното училище в с. Божурище. През 1922 г. заминава за Берлин, където завършва пълния инженерен курс по машиностроене и самолетостроене. Завръща се като инженер-конструктор във военновъздушните сили.
В периода 1923-1929 г. инж. Цветан Лазаров разработва първия си проект за двуместен учебен самолет "ДАР-6" ("ЛАЗ-1"). За времето си тази машина има по-добри качества, отколкото чуждестранните аналози – такова е мнението на летците-изпитатели, за това свидетелстват и отзивите в чуждестранния печат.
През 1937 г. завършва разработка на боен разузнавателен самолет "ЛАЗ-3", чийто изпитания през 1942 г. приключват с успех.
През 1946 г. югославското Министерство на народната отбрана обявява конкурс за учебен самолет, на който инж. Лазаров се представя с новия си едноплащен самолет "ЛАЗ-7". През 1948 г. създава "ЛАЗ-8" – лек пътнически четириместен самолет. Същата година в Държавната политехника се създава специалност "Самолетостроене", а инж. Цветан Лазаров е избран за професор и завеждащ едноименната катедра.
През последните години от живота си той работи усилено върху едноместен тренировъчен самолет "ЛАЗ-12" и хеликоптер "ЛАЗ 10 Х".
За високите му постижения в областта на авиацията получава най-високи държавни отличия.
(http://photos-e.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc3/hs203.snc3/21078_263932444447_158343549447_3090337_3549967_n.jpg) (http://www.facebook.com/photo.php?pid=2705981&id=158343549447)
Любовта на поета Никола Вапцаров към неговата съпруга Бойка е избрана от зрителите на БНТ за най-вълнуващата българска любовна история на XX век. В анкетата ,,Българските събития на ХХ век" този сюжет събра 31.67 % от гласовете. Извор на любовната история едно от двете предсмъртни стихотворения на поета, в което той се прощава със своята съпруга.
На второ място зрителският вот постави любовта на Раде Маркович и Невена Коканова с 16.76 %, а на трето - невъзможната любов на Яворов към Мина - с 12.78 %.
Останалите резултати от зрителското гласуване:
* Пейо Яворов и Лора Каравелова - 11.67 %
* Кемал Ататюрк и Димитрина Ковачева - 9.44 %
* Цар Борис ІІІ и Йоанна Савойска - 6.02 %
* Пенчо Славейков и Мара Белчева - 5.37 %
* Боян Пенев и Елисавета Багряна - 2.31 %
* Александър Балабанов и Яна Язова - 2.04 %
* Иван Славков и Людмила Живкова - 1.94 %
(http://photos-c.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc3/hs131.snc3/17878_277682904447_158343549447_3143983_2363111_n.jpg) (http://www.facebook.com/photo.php?pid=2705981&id=158343549447)
31-ви януари: На тази дата през 1911 година е родена Ванга (Вангелия Гущерова) - българска пророчица. Нейната майка умира още когато е невръстно дете. На 12-годишна възраст започва постепенно да губи зрението си и от 1925 г. живее в дом за слепи, където прекарва три години. След смъртта на втората й майка, Ванга се прибира вкъщи за да се грижи за по-малките си братя и сестри. Вярата в пророческите й способности възниква постепенно. Става известна през годините на Втората световна война, когато отчаяни хора, загубили връзка с близките си отивали при нея. През последните години от живота си Ванга построява параклиса "Света Петка Търновска" в местността Рупите, Петричко. Умира на 11 август 1996 г. Завещава цялото си движимо и недвижимо имущество на държавата.
(http://photos-c.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash1/hs430.ash1/23813_312947634447_158343549447_3259246_5226035_n.jpg) (http://www.facebook.com/photo.php?pid=2705981&id=158343549447)
Ти, който си вдъхновен от красотата й! Ти, който обичаш хората й!
Ти, който виждаш бъдещето на децата й! Ти, който виждаш неправдите!
Ти, който знаеш пътя! Ти, който вярваш силно! Ти, който си БЪЛГАРИН!
Ти, който четеш тези думи и ги разбираш.
Можеш ли, да бъдеш Левски?
(http://photos-g.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash1/hs473.ash1/25919_322523799447_158343549447_3294149_3934618_n.jpg) (http://www.facebook.com/photo.php?pid=2705981&id=158343549447)
ХРИСТО ПРОДАНОВ - български алпинист, оставил името си и това на България на най-високото място в света. През април 1984г. Христо Проданов развява гордият български трибагреник на връх Еверест. Роден е на 24 февруари 1943 г. в гр. Карлово. Той е първият българин, стъпил на 8-хилядник - Лхотце (8516 м) през 1981 г, първият българин изкачил връх Еверест през 1984 и загинал при спускането от върха на 22 април. Той е тринадесетият човек в света, успял да достигне до върха без кислороден апарат по най-трудния и дълъг път - западния (непалски) склон, наричан още ,,Жестокият път", като изкачва върха от базовия лагер за 33 дни - рекорд за този маршрут. Освен това е първият човек, изкачил Еверест още през април (твърде рано за обичайните атаки на върха) и четвъртият човек, изкачил се сам.
По едни от неговите последни думи, предадени по радиостанцията, се предполага, че тялото му се намира над Голямата сива кула, на около 8700 метра надморска височина.
Удостоен е посмъртно със званието "Герой на Народна република България".
И други български алпинисти са загинали в Хималаите при експедиции за покоряване на Еверест. Една от тях е Мариана Масларова, племенничка на Христо Проданов, която загива на върха точно 20 години по-късно - през май 2004.
(http://photos-e.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc3/hs005.snc3/11255_185778079447_158343549447_2736056_5043181_n.jpg) (http://www.facebook.com/photo.php?pid=2705981&id=158343549447)
ПЕНЧО СЕМОВ - ,,българският Рокфелер"
Пенчо Иванов Семов е известен габровски индустриалец от началото до средата на 20 век, известен с благотворителната си дейност по подпомагането на много обществени начинания. Наричан е ,,българският Рокфелер" и ,,най-социалният индустриалец на Балканите".
Съществуват различни версии за точната година на раждане на Семов: 1872, 1875, а според изследователката на живота му, Красимира Чолакова, уредник на Габровския исторически музей, открити от нея официални документи, сред които и личната му карта, посочват за рождена 1873 година.
Семов е главен акционер в 28 акционерни дружества в България, сред които три банки и две застрахователни компании. След смъртта си на 10 юли 1945 година, Семов оставя основни капитали на стойност 1 082 582 000 лева.
През 1919 година предприемачът дарява 300 хиляди златни лева за лобиране в полза на България, по време на сключването на Ньойския договор.
В средата на 1930-те години фондацията на индустриалеца, наречена на негово име, дарява 300 хиляди долара за сградите на Аграрния факултет към Софийския университет (чийто наследник се явява Аграрен университет - Пловдив) и за Института по заразни и паразитни болести в България. С лични средства Семов основава и фонд за борба с туберкулозата. Днес на негово име е кръстена специализираната болница за белодробни заболявания в Габрово.
През 1936 г. Семов дарява на Съюза на журналистите в България своята вила и част от чифлика си във Варна. Двата имота са оценени на 450 хиляди златни лева.През същата година той и предприемачът Иван хаджи Беров изграждат в Габрово първите в България тенискортове и зимни пързалки.
Във връзка с основаването на фондацията и широката му благотворителна дейност, в централни български вестници като ,,Днес" и ,,Народна дума", Пенчо Семов е сравняван с Рокфелер. В габровски вестник от същата година Семов е описан като щедър човек, който раздава различни суми пари без да води отчет. Според изследователите на живота на Семов, личните му дарения възлизат на около 50 милиона лева, а направените чрез фондацията са за над 200 милиона лева. В документ на Министерски съвет, подписан от Карло Луканов през 1950 година, е вписана сумата от даренията на фондацията на обща стойност 204 162 524 лева в пари, акции и ценни книжа. В първото си завещание от 1928 година, Семов завещава средства за построяването на сграда на Съюза на индустриалците в Габрово. С негови пари е закупена сградата на женското благотворително дружество ,,Майчина грижа" и е построено Стопанското училище в Габрово. В София Семов строи и дълго време материално поддържа първият в България приют за бездомни. Безплатни трапезарии за ученици поддържа в Габрово, Варна и Казанлък. Индустриалецът спонсорира обучението на много ученици и деца на работниците в неговите фабрики, като сумата възлиза на над 3 милиона лева. Дарява средства за католическия колеж ,,Свети Августин" в Пловдив, за Априловската гимназия в Габрово, за училища във Варна и други градове.
През 1938 година околийският управител на Габрово предлага на Борис III връчването на високо държавно отличие на Семов.
(http://photos-e.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc3/hs005.snc3/11255_191851724447_158343549447_2783369_8192547_n.jpg) (http://www.facebook.com/photo.php?pid=2705981&id=158343549447)
ПРОЛЕТ
Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.
Пролет моя, моя бяла пролет –
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна страшно, огненометежна
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани.
Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора...
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.
Пролет моя, моя бяла пролет...
Нека видя първия ти полет,
дал живот на мъртвите площади,
нека видя само твойто слънце
и – умра на твойте барикади!
Никола Вапцаров е роден на 7 декември (24 ноември стар стил) 1909 г. в град Банско. Негов баща е войводата на ВМРО Йонко Вапцаров. Учи в гимназията в Разлог (1924-1926), след това в Морското машинно училище във Варна (1926-1932), по-късно наречено на негово име. Той е на практика първо на кораба ,,Дръзки", а през април и май 1932 г. с кораба ,,Бургас" посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа.
Свидетелство от ВВМУ, според което Вапцаров е български поданик
Вапцаров постъпва на работа във фабриката на ,,Българска горска индустрия" АД в село Кочериново — като огняр и после механик. Избран е за председател на професионалното дружество, защитаващо правата на работниците. Едновременно с това организира, пише и играе роли в любителски театър. Уволнен е от фабриката през 1936 г. след авария. Премества се в София, където дълго време остава без работа; тогава умира синът му Йонко. В периода 1936-1938 работи като техник във фабриката на братя Бугарчеви за кратко, след това като огняр в Български държавни железници и в Софийския общински екарисаж. Успоредно издава стихотворения в различни вестници, спечелва литературния конкурс на сп. "Летец" със стихотворението "Романтика".
Никола Вапцаров като активен член на Българската комунистическа партия работи за налагане тезата на Коминтерна от 1934 г, за създаване на отделна македонска нация. През 1938 г. Вапцаров става член и е един от главните активисти в Македонския литературен кръжок, заедно с Михаил Сматракалев в София. През 1939 подготвя единствената си стихосбирка "Моторни песни", излязла от печат 1940 г. Същата година събира из Пиринска Македония подписи, в подкрепа на т. нар. Соболева акция. Заловен за това, той е съден и интерниран в Годеч. Междувременно през април 1941 г. по-голямата част от Македония е присъединена към Царство България и в еуфорията Македонският литературен кръжок се саморазпуска. След завръщането му от Годеч (септември 1941 г.) се занимава с минноподривни дела срещу немските войски, вече в качеството си на ръководител на Централна военна комисия при ЦК на БКП, която се занимава с антифашистка дейност. Организира снабдяването на нелегалните с оръжие, документи и квартири, за което е арестуван през март 1942 г. На 23 юли е осъден на смърт и още същата вечер — разстрелян, заедно с Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов и др. (общо 12 души) на Гарнизонното стрелбище в София.
Фамилията на Никола Вапцаров произлиза от работата на неговия дядо, който е боядисвал (вапцал) тъкани и затова се е наричал вапцар. Така прякорът, с който е бил известен дядото, се запазва с времето и преминава във фамилно име на семейството му.
Днес името на Вапцаров носи Висшето военноморско училище във Варна, където поетът е учил.
Стихотворенията му са преведени на 60 езика.
Стихотворения му посвещават Дамян Дамянов, Елисавета Багряна, албанският поет Марк Гуракуки и др. Багряна често е обвинявана, че не се е застъпила за Вапцаров след арестуването му. От нея е била поискана критическа оценка на значимостта на поезията на Вапцаров, на базата на която е щяло да се прецени дали той заслужава да бъде помилван. Тя не пожелала да се ангажира с това. "Вапцаров" на Дамянов намеква за тези събития.
(http://photos-d.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc3/hs025.snc3/11255_181794494447_158343549447_2705981_2314065_n.jpg) (http://www.facebook.com/photo.php?pid=2705981&id=158343549447)
АТАНАС БУРОВ
"Аз не съм песимист. Аз съм дълбоко убеден, че каузата на България не е загубена и бих желал да вдъхна във вас същата вяра, да повдигна вашите сърца,да ви дам малко от моя оптимизъм, защото оптимизмът е извор на вяра и енергия,а българският народ има нужда в днешния момент от едното и от другото, за да търпи,да се надява и да действува..."
Ярък представител на златните години на България (времето на Петър Дънов, Николай Райнов, Владимир Димитров – Майстора), на разцвета в духовно и материално отношение, Буров много добре е познавал законите на богатството и парите : "Парите покваряват дребният човек, извисяват големият. Ако имаш ум, но нямаш пари, ти си нищо, ако нямаш ум, а имаш пари, пак си нищо.С ум и пари можеш да постигнеш всичко."
Атанас Буров е най-известния български банкер и финансист, също и политик. Той е сред ръководителите на Народната партия, а по-късно на умереното крило на Демократическия сговор. Буров има редица мандати като народен представител в Обикновеното Народно събрание и един във Великото Народно събрание (1911).
Той е роден в Горна Оряховица на 30 януари 1875. Учи в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово, завършва право и икономика в Сорбоната, а накрая учи в Швейцария и Англия. След завръщането си в България ръководи строителството на железопътната линия София-Кюстендил и участва в управлението на редица предприятия – минното Българско акционерно дружество Бъдаще, Българска търговска банка, Застрахователно дружество България, Акционерно дружество Бяло море и други. Участва като доброволец в Балканските войни и Първата световна война.
Като активен деятел на Народната партия Атанас Буров е министър на търговията, промишлеността и труда в правителството на Стоян Данев (1913) и Александър Стамболийски (1919-1920). След Деветоюнския преврат през 1923 се включва в Демократическия сговор и, наред с Андрей Ляпчев, оглавява неговото умерено крило. Той е министър на външните работи и изповеданията в трите правителства на Ляпчев (1926-1931). През 1944 се включва като министър без портфейл в правителството на Константин Муравиев (2-9 септември 1944), образувано като последен опит да се предотврати нападението на Съветския съюз срещу България.
След Деветосептемврийския преврат Буров е осъден на една година затвор от т.нар. Народен съд. Присъдата е отменена с Решение №172 на Върховния съд от 1996. След освобождаването си през 1945 той се присъединява към опозицията срещу комунистическото правителство. През 1947 се обявява срещу смъртната присъда на Никола Петков и е интерниран в Дряново, за известно време е изпратен в концентрационния лагер край Дулово. През 1950 е арестуван и две години по-късно е осъден на 20 години затвор. Излежава присъдата си в Шумен и Пазарджик, където умира на 15 май 1954. През 2000 г. е обявен за почетен гражданин на Горна Оряховица.
"Българинът ще стане велик гражданин на света в деня, когато зареже най-долното си качество — винаги да гледа да мине тънко и да не си плати справедливо за това, което получава."
На днешната дата големият български актьор Георги Калоянчев щеше да навърши 88 години! Поклон!
(http://sphotos-d.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-prn1/12584_325414470900584_757060418_n.jpg)
150 години от рождението на Алеко Константинов - Щастливеца!
На днешния ден - 13 януари, през 1863 година в Свищов се ражда Алеко Иваницов Константинов - един от най-видните български писатели и обществени дейци! Поклон пред живота и творчеството на великия българин!
(http://sphotos-d.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash4/309549_325091454266219_1806840719_n.jpg)
Кубрат Пулев - гордостта на България! Той е един истински пример за великия български боен дух, за силата на вярата! Той е същото така пример за един истински патриот и родолюбец, защото не избяга - той не предпочете парите, а предпочете България! И не на последно място той е пример за всички млади хора, защото добро бъдеще е предшествано от добри примери!
(http://sphotos-c.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc7/s480x480/580656_338178842957480_1348192906_n.jpg) (http://www.facebook.com/photo.php?fbid=338178842957480&set=a.284487671659931.61493.284485544993477&type=1&relevant_count=1&ref=nf)
Цитат на: ROCCO;33410(http://photos-e.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc3/hs005.snc3/11255_191851724447_158343549447_2783369_8192547_n.jpg) (http://www.facebook.com/photo.php?pid=2705981&id=158343549447)
Никола Вапцаров като активен член на Българската комунистическа партия работи за налагане тезата на Коминтерна от 1934 г, за създаване на отделна македонска нация. ..1940 г. Същата година събира из Пиринска Македония подписи, в подкрепа на т. нар. Соболева акция. Заловен за това, той е съден и интерниран в Годеч. След завръщането му от Годеч (септември 1941 г.) се занимава с минноподривни дела срещу немските войски, вече в качеството си на ръководител на Централна военна комисия при ЦК на БКП, която се занимава с антифашистка дейност. Организира снабдяването на нелегалните с оръжие, документи и квартири, за което е арестуван през март 1942 г. На 23 юли е осъден на смърт и още същата вечер — разстрелян, заедно с Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов и др. (общо 12 души) на Гарнизонното стрелбище в София.
Та....кое му е "Великото" и кое му е "българското" на един ГЬОТВЕРЕН, още повече и ТЕРОРИСТ, който активно и осъзнато е работил против държавата БЪЛГАРИЯ ? И дори не се е идентифицирал, като част от нея. Що не се замисляте, преди да копи/пействате? Почвам да вярвам на колегата Явор, че Простотията по тези ширини е Неотразима!
така е... жив пример си
Цитат на: wikipediaКогато по-късно осъзнава, че е станал проводник на политика, която има отрицателни последици, Вапцаров постепенно се завръща към българските си корени.
освен това... да съдиш един поет по политическите му възгледи е меко казано плитко
когато твоите творби се преведат на над 90 езика - тогава евентуално би могъл да споделиш мнение по това кой е по-велик
Ти пък тръгна да го сравняваш с Вапцаров,той плюе всичко що е родно.....
Ето един Велик Българин, при това наш съвременник, пред който трябва да се поклоним - дядо Добри от Байлово.
E кажи, защо е толкова велик де?
За мен в днешно време всички работещи и честни Българи са велики!!!
И веднага ще се аргументирам, защо мисля така:
1. Няма друга Държава в Света, на която народа да работи за да издържа N брой депутати, които ходят наработа, когато искат, без това да се отразява на възнаграждението им!
Навсякъде депутатите работят за благото на народа!!!
2. Няма други като нас да работят толкова много за да хранят още по-голям N брой цигани!!!
Това автоматично ни прави и най-толерантната нация!!!
Трябва да променим НАГЛАСИТЕ!!!:s103
Цитат на: stilo72;224904E кажи, защо е толкова велик де?
За мен в днешно време всички работещи и честни Българи са велики!!!
...
Ако въпросът ти е към мен - дядото е велик, защото каквото е спастрил, всичко е дал на Църквата. Друг е въпроса Църквата как е похарчила парите.. За останалото не съм съгласен - не сме велики, жалки сме, след като допускаме всичко това.
Цитат на: Dei Irati;224917Ако въпросът ти е към мен - дядото е велик, защото каквото е спастрил, всичко е дал на Църквата. Друг е въпроса Църквата как е похарчила парите.. За останалото не съм съгласен - не сме велики, жалки сме, след като допускаме всичко това.
Просто сърказъм.:)
Цитат на: register;224885така е... жив пример си
освен това... да съдиш един поет по политическите му възгледи е меко казано плитко
когато твоите творби се преведат на над 90 езика - тогава евентуално би могъл да споделиш мнение по това кой е по-велик
Оценяме "Велики българи",а не Велики български поети нали? Някъде да прочете коментар за творчеството на Вапцаров? За езиците, на които е преведен с помощта на червени хонорари е съвсем друга тема. Нарича се ПРОПАГАНДА. Едва ли някой бурять или монголец, на чиито езицие преведен си е направил труда дори да разгърне книжките му. Не може да бъде Велик българин една деструктивна личност и комунист. Последните както ти е известно, в кретенестичните си утопии отричат нацията и държавата и възвеличават класата, като определяща и формираща. И доколкото комунизмът привлича единствено примитива и утайката на едно общество, силно се съмнявам, че "талантът" на Колето от Банско би бил забелязан в едни демократични и пазарни условия. Жалко за предците му, Йонко Вапцаров наистина е бил ВЕЛИК БЪЛГАРИН.
Цитат на: sarivano;224958Оценяме "Велики българи",а не Велики български поети нали? Някъде да прочете коментар за творчеството на Вапцаров? За езиците, на които е преведен с помощта на червени хонорари е съвсем друга тема. Нарича се ПРОПАГАНДА. Едва ли някой бурять или монголец, на чиито езицие преведен си е направил труда дори да разгърне книжките му. Не може да бъде Велик българин една деструктивна личност и комунист. Последните както ти е известно, в кретенестичните си утопии отричат нацията и държавата и възвеличават класата, като определяща и формираща. И доколкото комунизмът привлича единствено примитива и утайката на едно общество, силно се съмнявам, че "талантът" на Колето от Банско би бил забелязан в едни демократични и пазарни условия. Жалко за предците му, Йонко Вапцаров наистина е бил ВЕЛИК БЪЛГАРИН.
Съвсем наскоро една европейска комисарка рече към 2020 да сме готови да приемем Европейския парламент като доминиращ орган и да свикваме с мисълта за съединени европейски щати. Така че пак сме хванати за ръчичка и пак в същата посока - първоначално намаляване на националния суверенитет до пълното му отмиране.
И за комунизма това, което пишеш като че ли не винаги е напълно коректно. Доминирането на една класа е в началния стадий. Окончателния етап е безкласово общество.
Както и да е - хубаво е да се чете, а още по-хубаво е и да се мисли.
Нямам никого предвид персонално - искам да кажа, че нещата не са само черни и бели, Бойко и БСП и т.н.
Цитат на: sarivano;224958Оценяме "Велики българи",а не Велики български поети нали?
аха... значи поетите не могат да бъдат велики българи...
много сериозно си си промил мозъка с политическа помия
последващите ти "кретенестични" коментари го доказват...
Цитат на: register;225014аха... значи поетите не могат да бъдат велики българи...
много сериозно си си промил мозъка с политическа помия
последващите ти "кретенестични" коментари го доказват...
Е , точно този "поет" му е било трудничко да бъде даже българин, нежели ВЕлик:))))))
Реги ,ако имаше поне частичка от моят "промит" мозък, щеше да си най -щастливият и лъчезарен в селото си. Бъди здрав
Цитат на: sarivano;225041Е , точно този "поет" му е било трудничко да бъде даже българин, нежели ВЕлик:))))))
Реги ,ако имаше поне частичка от моят "промит" мозък, щеше да си най -щастливият и лъчезарен в селото си. Бъди здрав
Не ти ли омръзна днес да се заяждаш и сереш в форума?
Цитат на: njor;225048Не ти ли омръзна днес да се заяждаш и сереш в форума?
ОООООО, Нджор, Червеният Кхмер на форума се появи:))))) Привет приятелю,що си кисел пак? Да съм постнал някоя неистина? Ако наричането на нещата с истинските им имена е "заяждане" и обобщените мисли, "сране", то видимо ти е нужен Психолог. Не мислиш ли?
МАТЕЙ ПРЕОБРАЖЕНСКИ-МИТКАЛОТО
(http://www.sibir.bg/index.php?page=displayTopic&id=4672&tid=81382)
ЦитатВ Белград постъпва в Първа българска легия и става адютант на Г. С. Раковски
Там изучава военни науки и учи другарите си как да правят барут по негова рецепта. Участва в битките срещу турците за освобождение на Белград, където проявява смелост и безстрашие, но е ранен в крака. Сам се лекува, прилагайки на практика медицинските си познания. След Легията става хайдутин. В периода 1862-1864 г. обикаля из Стара планина и из Бесарабия. Прибира се в родния си край и отсяда в Батошевския манастир, където се връща към старата си конструкторска идея.
Изработва модел за вечен календар.
Дончо Колев Данев или познат като Дан Колов ... Един велик българин!
(http://sphotos-f.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash3/531986_337984116310286_589285730_n.jpg)
Да си отиде комунизма! Много кръв и малко сняг ... 1 февруари 1945 г., България
В късният следобед на 1 февруари 1945 г. пред сградата на Съдебната палата са организирани митинги, множеството е обладано от прастарото усещане за кръв, за отмъщение, за жестокост, комплекса на Андрешко да види бирника, закачен на въжето. Развяват се червени знамена, на плакатите с чук и сърп пише само едно – ,,Смърт!". Разбира се, сборището е организирано с точно определена гадна цел – да не се позволи свиждане на обречените с роднините, да се осуети евентуална възможност за възражение от страна на бившите държавници и да се бърза, много, много са бързали хората на комунистическата партия да си организират касапницата и да не се даде никаква възможност на многобройните чуждестранни наблюдатели за среща с вече осъдените. И понеже Георги Димитров – Дед и Трайчо Костов – Спиридонов вече са определили присъдите доста по-рано всичко е подчинено на бързата процедура. Открих във вече обилната документална литература следния прелюбопитен факт – присъдата се чете в късния следобед на 1 февруари/около 16.30 часа/, излъчва се по радиото, заглушено от виковете на митингуващите комунисти. Нека припомним, че много от роднините на арестуваните са изселени в страната, където радиото в ония години си е лукс, достъпът до съдебната зала е строго ограничен, а вестниците излизат със закъснение на следния ден – 2 февруари. На този 2 февруари присъдите отново са прочетени по радиото – този път спокойно и уверено, когато вече бившите регенти, министри и депутати са били разстреляни! Дори след прочитането на присъдите на другия ден главния обвинител Георги Петров казва по радиото: ,,Народните представители, които не са получили смъртни присъди, могат повторно да бъдат съдени и подведени под отговорност от ,,местните народни обвинители" и съответно съдени в избирателните им райони, като могат да получат смъртни присъди."
Архивите ни разкриват и внимателната подготовка, която комунистите предприемат за най-масовата екзекуция в новата ни история. Още от края на 1944 г. репресивните органи са предупредени ,,да бъдат нащрек, за да осуетят всеки опит за промяна на линията на Народния съд, както и възможни протести на отделни обществени групи". Никола Петров, помощник-командир на 3–а дивизия, четирийсет години след това, декларира: ,,Още преди процеса присъдите ги знаехме и не се тревожехме за изхода му". За подготовката и същинския разстрел в началото на 1945 г. в София е привикан целия помощник-командирски състав на българската армия. Това са и преките организатори и участници в предстоящата кървава разправа. Водители на наказателния отряд са: Фердинанд Козовски – бъдещ председател на Народното събрание, Изидор Леви, по-известен като Бачи Зеев – палач-следовател, специален агент на Лаврентий Берия от болшевишкото НКВД, по-късно – началник служба в 1-ви отдел на Държавна сигурност и шефа на спец-отдела полковник Лев Главинчев – съдист, участник в много комунистически зверства още преди 1944 г. Това се хората, които отговарят ,,работата" да се свърши с нужната жестокост, бързина и потайност. Те са извикани от ЦК на партията от фронта, за да им се дадат подробни инструкции за организирането и провеждането на екзекуциите. Организирана е и специална команда за убийствата, начело със софийския комендант на милицията подполковник Веселин Георгиев. В състава и` са само комунисти и ремсисти от системата на милицията и военното разузнаване на ген. Петър Вранчев като имат дори ... партиен секретар на временната група за разстрели. Това е комуниста Кольо Петков-Моряка, съучастник на Мирчо Спасов в екзекуцията на техния човек, обвинен в предателство пред 1944 г. Никола Милев. Компания от професионални убийци, удушвачи, касапи от вартоломеевите нощи, с една дума – комунисти! Тези човешки същества имат за задача да избият по най-бързия начин трима регенти, министрите от три кабинета, дворцовите съветници, цял един парламент и повече генерали, отколкото България е загубила през трите войни, които води през 20 век. Депутатите от 25 народно събрание са избити, въпреки съществуващия депутатски имунитет – норма от римското право, съществувала по цял свят.
Преди това в ЦК на БКП има изключително важен спор и той е как да бъдат екзекутирани осъдените. За класическия начин ,,чрез обесване" настоява зетят на Георги Димитров Вълко Червенков, който иска по този начин да отмъсти за своите другари, взривили църквата ,,Св. Неделя" през 1925 г., но е надделяло мнението на Трайчо Костов и компания да се разстрелват с пистолетен изстрел в тила – изпитан и любим метод на болшевиките. По този начин, според главорезите – ,,работата ще се изпълни бързо и чисто", а това е основната цел на палачите в онзи исторически момент.
Нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. е студена, тиха, с лек вятър. Осъдените са извеждани от подземията на Съдебната палата със завързани ръце и товарени в шест камиона, които чакат в двора към входа откъм ул. ,,Алабин". Забранено им е да викат, протестират, да вдигат шум въобще. За неспазване на тази заповед най-напред с приклад е пръснат черепа на младия депутат Иван Батембергски, защото си позволил да извика за помощ, може би се е обръщал към Всевишния, може би към родителите си, но... Следващата жертва е бившия министър Тодор Кожухаров, инвалид от войните, писател, който извикал ,,Не трябва да плачем за нас, а за България", после запява националния химн ,,Шуми Марица". Разбиват му главата с револвер.
Ето какво си спомня Царица Йоанна за тази зловеща нощ: ,,На осъдените, преди да ги убият бе отнета последната надежда да видят отново близките си, тъй като семействата бяха депортирани и това бе причината, поради която поисках да ги видя един по един преди екзекуцията...
...Ескортът беше подреден в двора на Съдебната палата от входа към ул. "Алабинска". По този път се простираше конвой от шест камиона, към които бяха отправени жертвите. Беше дадена заповед да се удря и убива всеки, който протестираше, повишавайки глас. Един млад депутат, Иван Батембергски, извика: ,,Помощ", но веднага му бе счупен черепа с приклад. Друг, министърът Тодор Кожухаров, инвалид от войната и блестящ писател, вървеше, опирайки се на бастун; изведнъж извика: ,,Не трябва да плачем за нас, а за България." И запя националния химн ,,Шуми Марица". Бе убит с удар от револвер. Тримата регенти Кирил, Филов и Михов бяха изведени последни заедно с двама тежко болни осъдени. Качиха ги на един полупразен камион. Духаше леден вятър.
...В гробищата на София бяха паднали няколко бомби, отваряйки много широки ровове. Осъдените бяха накарани да слязат на малки групи в близост до тези ,,вече готови" ями. Някой, не виждайки строен наказателния взвод, попита дали ще трябва да чакат на това място и с този ужасен северен вятър. Бе отговорено набързо, че ще бъдат убити един по един. Наистина, двама екзекутори бяха готови с автомати в ръце. ...
...Изглежда, че на всеки убит [проф. Ал.] Станишев е проверявал пулса и слагал ухо на сърцето му. Има върховното себеотрицание да повтори това задължение толкова пъти, докато остане сам и последен, за да бъде убит..
...Върху телата на жертвите бяха изсипани камиони със сгурия. Надяваха се така да отклонят вниманието и народните поклонения. Узна се обаче, по странните пътища на vox populi кого покриваха тези черни могили. Жени, млади и стари се спираха безстрашно да се молят на тази земя; и аз самата, придружавана от една или друга от моите дами, отивах да коленича край този общ гроб. Носех пълен траур. Странно – запазила съм жив спомен от черните воали, развявани от вятъра. Бях познавана отдалече. Ни никой, никога не ми каза нещо. Носехме свещи и цветя, върху тези пластове от въглища. Свещите можехме да ги държим запалени при лошо време за няколко мига, закривайки ги с телата си. Беше единствената възможна почит към тези нещастни мъртъвци и към всички други в нашата Родина. За тях и дали са още там не се узна повече нищо.
... Бях внимателно следена и моят свят, можеше да се каже, че вече беше ограничен между двата гроба, този на моя Съпруг в Рилския манастир и този на мъчениците от ,,Кървавия четвъртък". Бях сама, с две деца, на двадесет и девет години."
Преди това в софийските гробища се провежда един спектакъл на абсурда, немислим и разтърсващ. По някаква налудна приумица партийния секретар на екзекуторската група Кольо Петров-Моряка решава да проведе ... ,,партийно събрание"! Да, да, там, в гробището, пред зеещите ями и в присъствието на осъдените. Началникът Веселин Георгиев изтъква огромното доверие на партията оказано на определените екзекутори за изпълнението на политическата задача, допълва го Моряка, който натъртва, че всичко трябва да приключи по-бързо, за да бъдат изправени пред свършен факт представителите на Англия и САЩ в Съюзническата комисия. Трети говори другият партиен активист и злодей Лев Главинчев, който се обръща към осъдените - трябва да разберат, че каузата им е бита карта, че напразно са се мъчили да възпрат светлото комунистическо бъдеще, извадили при това голям късмет, защото имало предложение да бъдат бесени. Прекъсва го подполковник Георгиев: ,,Губиш ни времето, Левчо. Без формалности". Освен взвода за убийства, на това безумно представление, на масовата екзекуция, на човешката кланица присъстват още Цола Драгойчева, която отговаря за Народния съд в ЦК на БКП, Фердинанд Козовски, Изидор Леви/Бачи Зеев/, а в разстрела пряко се включват Лев Главинчев, Веселин Георгиев и Кольо Моряка, дори се скарват кого да убият. След години Георгиев се хвали в пиянски компании: ,,Лично пролях синята кръв на Кирил!", но същото ще твърди и Главинчев – ,,Аз ликвидирах княза, Филов, Станишев и генерал Михов." Кольо Моряка пък е още по-категоричен в спомените си: ,,Аз му заявих твърдо, че като партиен секретар на групата, на мене се пада тази чест. Князът е мой и не го отстъпвам на друг. Весо /Веселин Георгиев/ се опита да ми се противопостави, но в крайна сметка си го ,,взех" Кики..." Как ви се струва, драги читатели? Май в световната история само българските убийци-комунисти със стара дата ще се карат кой кого е застрелял!?
Версиите за тази зловеща нощ са многобройни, но би трябвало да се доверим на тогавашният началник на служба ,,Паркове и градини" в софийските гробища Цеко Алексиев, който е бил свидетел на касапницата, видял е и жертвите, и палачите. Според него мястото, определено за екзекуцията е било осветено с автомобилни фарове, повечето от убийците били цивилни, не униформени, въоръжени с шмайзери, а екзекуцията започнала с разстрела на княз Кирил, после Филов, генерал Михов, а след тях преминали към министрите. ,,Първи убиха Александър Сталийски, после Багрянов, Божилов, Даскалов. Стреляха в тила им с пистолет и труповете падаха в ямите. После д-р Станишев ходеше до всеки от убитите, навеждаше се, слагаше ухо на сърцето, търсеше пулса, установяваше смъртта. Взе да се развиделява и тогава решиха, че върви бавно. Започнаха да ги убиват на групи с шмайзерите. Последен разстреляха доктора. Уби го Главинчев." – разказва свидетелят Цеко Алексиев след години.
Не минало и без мародерство от страна на палачите. Вземали са от жертвите всичко ценно – пръстени, часовници, златни халки. Един от по-нисшите чинове събува ботушите на убития княз Кирил.
Така една шайка от комунистически главорези става автор на най-страховитото масово изтребление на държавници в цяла Европа – в тази вечер са разстреляни и хвърлени в общ гроб 3 - ма регенти, 22 министри, 67 депутати, 47 генерали и висши офицери, 8 царски съветници и един княз. За сведение Нюрнбергският трибунал се ,,отчита" със само 14 постановени смъртни присъди за видни нацисти, докато българският ,,народен съд" с всичките си областни поделения директно избива 2 730 държавници.
Телата на държавният елит на България са струпани в бомбените ями. Камиони със сгурия са изсипани върху тях. Подравнено е с кал, сняг и кръв, много кръв. Малко сняг и много кръв има в онова утро на Централните софийски гробища.
http://toross.blog.bg/politika/2011/02/01/mnogo-kryv-i-malko-sniag-1-fevruari-1945-g-bylgariia.677442
@off Преди 20-25 години си спомням - намалиха ми поведението, защото споделих в час по история, че неслучайно комунистическата партия е била забранена в САЩ. И ни отнеха номера за Лада. :hammer:
Цитат на: Dei Irati;225107@off Преди 20-25 години си спомням - намалиха ми поведението, защото споделих в час по история, че неслучайно комунистическата партия е била забранена в САЩ. И ни отнеха номера за Лада. :hammer:
Дейчо, преди 20 години беше 1993 г и никой не намаляше поведения във вихъра на слободията, а през 1987 г на никой не му пукаше какво говори един сополанко в училище. Комунягите правиха пачки. Беше времето на "Взгляд" и ПЕРЕСТРОЙКА, телемостове Москва- Америка и т.н. Хайде без "героизъм"...Аман от " Активни борци"....Отнели му номера за Ладичката...Смешник...В края на 80-те вече немаше опашки, щото немаше и Ладички:)))) Чети за КП на САЩ
http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D1%8F_%D0%A1%D0%A8%D0%90
Сери,престани да се заяждаш с хората.Изказа ти е отвратителен.:lol15:
Цитат на: sarivano;225529... а през 1987 г на никой не му пукаше какво говори един сополанко в училище...
Пълни глупости, тогава бях на 17 г и много добре си спомням какво беше, как не ни пускаха без костюмите и вратовръзките, неподстригани, небръснати...
През 1985 или 1986 излезе и прословутата заповед за учениците(нещо РД...) за поведението на учениците и всякакви други простотии.
Цитат на: sarivano;225041Реги ,ако имаше поне частичка от моят "промит" мозък, щеше да си най -щастливият и лъчезарен в селото си. Бъди здрав
Акъла е бреме :worry: Най-щастливия човек в наше село беше селския идиот. Е и паметник му направиха на селския мегдан. Я кажете на колко велики българи са им направили паметник?
(http://sseverin.com/wp-content/uploads/2012/03/%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D1%8C%D0%BE1.jpg)
Цитат на: sarivano;225529Дейчо, преди 20 години беше 1993 г и никой не намаляше поведения във вихъра на слободията, а през 1987 г на никой не му пукаше какво говори един сополанко в училище. Комунягите правиха пачки. Беше времето на "Взгляд" и ПЕРЕСТРОЙКА, телемостове Москва- Америка и т.н. Хайде без "героизъм"...Аман от " Активни борци"....Отнели му номера за Ладичката...Смешник...В края на 80-те вече немаше опашки, щото немаше и Ладички:)))) Чети за КП на САЩ
http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D1%8F_%D0%A1%D0%A8%D0%90
Знаеш ли? ПИСНА МИ от теб и комплексарските ти изблици. Смешник можеш да кажеш на баща си! А сополанко на синът му! Повръща ми се от такива псевдо интелектуалци като теб, които са на всяка манджа - мерудия и заливат всичко и всеки с "ерудираната" си посредственост. Не знам русофил ли си, българофоб ли си, не ме и интересува, но си препълнен със злоба, завист и пошлост. Донякъде те разбирам, не е лесно да откриеш път на изток към Европа.
Темата е за Велики Българи! Ти, които плюеш България и българите непрекъснато и навсякъде, какво търсиш тук? Изобщо, какво търсиш в Български форум?
Цитат на: Brian;225561Акъла е бреме :worry: Най-щастливия човек в наше село беше селския идиот. Е и паметник му направиха на селския мегдан. Я кажете на колко велики българи са им направили паметник?
Акцент в паметика на Мильо май е в пъхнатата в джоба дясна ръка и това, което обхваща:))) А не конкретното му психическо състояние.:))) Иначе, както пишат Класиците:
"Отзади носеха, натоварени на едни кола, убитите и ранените.
С дивашки викове сганта дойде в града. Той беше по-пуст и по-мълчалив от едно парясано гробище. На мегданя побиха трофея.
Само един човек се мяркаше там, като един призрак.
Той беше Мунчо. Като позна главата на любимия си Русияна, той вторачи яростни, безумни очи в нея и изригна, в един дъжд от плюнки, една колосална попръжня против Мохамеда и султана.
Обесиха го на касапницата.
Тоя луд беше единственият човек, който се осмели да протестира."