Очаквайте по Da Vinci Learning през ноември 2012 г.

[Chello Central Europe]

Ноември 2012 г.

Какво, как, къде – Мумиите

Неделя, 4тиноември 2012 година, в 17:30 часа

ОТКРИВАНЕТО НА ГРОБНИЦАТА НА ТУТАНКАМОН (4ТИНОЕМВРИ 1922 ГОДИНА)



Големите пирамиди са построени от египетските царе, за да служат за техни гробници. Те са представлявали паметници, символизиращи безсмъртната власт на фараоните. Но, не само паметниците, а и телата на царете е трябвало да бъдат съхранени за вечността. За целта египтяните са балсамирали телата на своите владетели, като са ги превръщали в мумии. Макар че учените са открили мумифицирани тела на много места по света, включително в планините на Южна Америка и в блатата на Европа, най-известните мумии са тези на древен Египет.

Още в древността египтяните са открили най-добрия начин да запазят телата за бъдещите поколения. Те са полагали мъртвите си владетели в погребални камери, пълни със злато идруги съкровища. Учени, авантюристи и похитители на гробници от Египет и от други страни са се отправяли в търсене на легендарните богатства. Намирането на мумия е означавало намиране на много злато. През вековете повечето гробници на египетски царе са били ограбени и разрушени, освен една – гробницата на фараон Тутанкамон. Дълго време тя се е считала за загубена. Никой археолог не е успял да я открие. Но, в началото на 20тивек един млад англичанин се заема да търси гробницата на Тутанкамон. Името му е Хауърд Картър.

Картър е художник, живеещ в Египет. Докато придружава водещи археолози от онова време, той самият става експерт. През 1914 година, когато започва да копае в Долината на царете, за живота на фараон Тутанкамон се знае твърде малко. Тутанкамон се възкачва на престола още на осем-деветгодишна възраст. За разлика от другите египетски царе той не оставя впечатляващо наследство, катовелики войни или забележителни паметници. Но, независимо от това, мумията му придобива световна известност.


“ТЕМАТИЧНИ НЕДЕЛИ”

Американско кино – Уестърнът
Неделя, 4тиноември 2012 година, в21:00 часа

Американско кино– Романтичната комедия
Неделя, 11тиноември 2012 година, в21:00 часа



През 1934 година филмът „Това се случи една нощ“счупва рекордите на Холивуд, като печели 5 награди на Академията за филмово изкуство. Неговият успех се дължи на съвременната трактовка на темата за любовта, която използва определени действия, теми, думи ивнушения. През същата година е въведен Филмовият кодекс, който забранява изрично определени действия, теми, думи ивнушения. Кодексът не забранява показването на любовта, но налага граници в това показване. Читателите експериментират с тези граници, замествайки борбата между половете със забавна интрига,превръщаща двусмислията вдвойствени отношения, с коетосе слага началото на десетилетие на бързореки романтични комедии, наречени„скрубол“. Някои от най-изисканите актьори и актриси на Холивудсе прославят най-вече состроумни репликии комични издънки, доказвайки че борбата между половете е най-добра, когато се води между равни. Във времето между скрубол комедиите на 30-те и 40-те годинии тяхното възраждане при съвременните филми от рода на „Когато Хари срещна Сали“задигривия диалог и комичния фарсна „романтичната комедия“ се случват много повече неща.

Това е времето на Америка от 30-те години, в което независимо че акциите падат, безработицата расте, и няма поводи за смях, Ню Йорк, културната столица на Америка, процъфтява. Бродуей е в апогея си. Холивуд изпитва нужда от писатели, тъй като говорещите филми изискват диалог. В резултат на което нюйоркските писатели се отправят на запад, донасяйки със себе си своя изтънчен стил на живот. И докато нюйоркските писатели доставят остроумните реплики, холивудските режисьори се грижат за скечовете. Франк Капра, Джордж Стивънссе учат от фарсовете на 20-те години. Това е форма, съчетаваща високата и ниската комедия – изискани разговори с физически фарсове, която раждалюбимия продукт на Америка – скрубола. По ирония на съдбата именно цензуриращият кодекс на филмовата индустрия прави романтичните комедии по-умни, по-изискани и по-секси.


Американско кино – Военният филм
Неделя, 18тиноември 2012 година, от 21:00 часа


Американско кино – Филм Ноар
Неделя, 25тиноември 2012 година, от 21:00 часа


Лекциите на Марк Стийл – Рене Декарт

Понеделник, 12тиноември 2012 година, от21:30 часа


МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ФИЛОСОФИЯТА (15ТИ НОЕМВРИ 2012 ГОДИНА)



Декарт – основателят на съвременното мислене по всички теми през следващите 400 години, е спял до обяд и е създал повечето от теориите си, седейки в пещ. Въпреки че е роден в семейство на дребни благородници в малко френско градче през 1596 година, за него е било много важно да прекара по-голямата част от живота си в Холандия, където да развива идеите си. Декарт посещава йезуитско училище. Благодарение на упоритата си кашлица той успява да убеди властите, че не му е възможно да стане от леглото преди 11 часа.

Декарт получава образованието си във време, когато мисленето не е популярно като начин за прекарване на времето. Според догмите на Църквата, всеки има естествено състояние и положение във Вселената, към което се връща всеки път, когато се отклони от него. Много от идеите на Църквата са породени от убеждението, че познанието е грях. След 15-ти век Църквата е принудена да се бори с открития, които подкопават това схващане. Декарт си поставя за цел да създаде философия на новото време.

В състояние на медитация той се заема да създаде теория за Вселената, основаваща се не на сляпата вяра, а на съмнението. Той започва с това, че записва всичко, в което може да бъде абсолютно сигурен, което шокира света на философията. От математиката до сетивата, Декарт се стреми да докаже как можем да бъдем абсолютно сигурни в съществуването на дадено нещо. Възможно е всичко да е заблуда, възможно е нашият мозък да е свързан с нашите сетива така, че да ни кара да мислим, че нещо е реално, а на практика то да е само плод на въображението ни. Има само едно нещо, в което можем да бъдем сигурни, казва Декарт. Дори всичко в нашия живот да е измислица, ние можем да бъдем сигурни, че мислим. А щом мислим, значи съществуваме.


Разходки във времето – Детски труд

Вторник, 20ти ноември 2012 година, в 18:00 часа

СВЕТОВЕН ДЕН НА ДЕТЕТО (20ТИ НОЕМВРИ 2012 ГОДИНА)



Джен е повече от съгласна с Алекс. Ако историята я е научила на нещо, то е че децата могат да се справят с всяка работа – понякога по-добре и от възрастните. Сам, обаче, не е толкова сигурен в това. За да проверят гледната точка на Джен, героите се отправят на пътешествие назад във времето,където влизат в ролята на момче, което почиства палубата на плавателен съд, превозващ поклонници и на барабанчик от Гражданската война от кървавите фронтови линии в битката на Сило. А по времето на кралица Виктория Сам е „чъми“ – момче, което се катери във вътрешността на комина, за да го почисти. Колкото по-малко е чъмито, толкова по-добре, защото да се заклещиш в пълния със сажди проходне е много приятно – нещо, в което на Сам предстои да се убеди лично!

Животът на децата по онова време не е бил лек. По времето на чъмитатана 8-годишна възраст момчета вече са работели в минните шахти, за да издържат семействата си. А, подобно на Алекс, в началото на 20тивек много деца са работели като вестникарчета, продавайки вестници по оживените кръстовища на града. Това се струва лесно на Сам, докато не му се налага да продаденад 200 вестника дневно за да изкара едва няколко цента


Наука на фокус – Еволюцията на Дарвин

Събота, 24тиноември 2012 година, от20:30 часа

ПЪРВА ПУБЛИКАЦИЯ НА “ПРОИЗХОД НА ВИДОВЕТЕ” ОТ ДАРВИН (24ТИНОЕМВРИ 1859 ГОДИНА)



Идеята, че видовете се развиват и променят е била обект на спорове повече от 200 години. Най-жестоките спорове са се водели във връзка с еволюцията на човешката раса. Чарлс Дарвин поставя началото на големия дебат за произхода на видовете,но какво го кара да изкаже толкова революционна идея?

Дядото на Дарвин вече е писал за еволюцията във време, когато хората не са подлагали на съмнение достоверността на Библията. Книгата „Битие“се е смятала за точно отражение на ранната история на човечеството. Сложността на живота е навеждала на мисълта за наличие на божествен създател. И тъй като Бог е създал всички неща, те по дефиниция са били смятани за идеални и нямащи нужда от промяна. Но, Дарвин оспорва това схващане. Палеонтологията предоставя доказателства, чемного видове са претърпели промяна и са изчезнали. Все повече се е налагало мнението, че светът е много по-стар, отколкото се е предполагало.

Дарвин свързва различни параметри на видовете като различията между тях, средата им на живот и конкуренция помежду им, за да стигне до определено заключение, а именно – представителите на видовете с най-голям шанс да оцелеят са тези, които притежават качества, даващи им предимство в живота. В крайна сметка хората приемат, че това е вярно за животните и растенията. Но, идеята, че човекът е произлязъл от животните и растенията, представлява много по-сериозно предизвикателство.