Ниските цени рушат тв пазара

[ТИНТИН]

Изпълнителният директор на "Близу" Бернт Андерсен и директорът "Стратегии" в компанията Васил Щонов пред "Капитал Daily"




Бернт Андерсен - изпълнителен директор на "Близу"





Васил Щонов - директор "Стратегии" в "Близу"


"Близу" отново има нов директор. Г-н Андерсен, откога поехте този пост?

Б. А. За първи път дойдох в "Близу" миналата година през февруари. Тогава бях изпълнителен директор, после посочиха нов човек на този пост, когото аз подкрепях като член на съвета на директорите. Сега, преди пет седмици, се върнах като изпълнителен директор. Познавам компанията добре. Преди това съм работил за EQT (собственика на "Близу") 12 години, заемайки различни позиции. Бил съм изпълнителен директор и главен финансов директор в няколко компании, притежавани от фонда.

Защо са тези чести промени във висшия мениджмънт на "Близу"?
Б. А. На този въпрос би трябвало да отговори бордът на директорите на фонда. Но обикновено компаниите, притежавани от фондове, преминават различни етапи на развитие и мениджмънтът им се сменя малко по-често в сравнение с тези, собственост на стратегически инвеститори. Така че това не е нищо необичайно.

В. Щ. "Близу" е резултат от обединението на "Кейбълтел" и "Евроком". Така че първата година и половина всъщност бяха етап на интеграция на двете компании и това изискваше определен тип умения. В момента сме на друга фаза - зрялост на пазара и растеж на самата компания. Това изисква други умения - увеличаване на клиентската база, което означава повече насоченост на ръководството към маркетинга и продажбите. Смените в мениджмънта са свързани с различните нива на развитието на компанията. Просто някои са по-добри в едно, други в друго.

Г-н Андерсен, а вие в какво сте по-добър?
Б. А. В ръководството на стабилни компании. Тук са инвестирани доста пари и ще се опитам да увелича ефективността, да привлека повече клиенти и да доразвия компанията. Мрежата ни вече е на 92% готова за доставка на интернет със 150 мегабита скорост.

Каква е пазарната позиция на компанията? Колко са абонатите й и какви са финансовите й резултати?
Б. А. Като притежавана от частен фонд компания не обявяваме публично финансовите си резултати.

В. Щ. Все пак можем да дадем някои цифри. "Близу" покрива половината от българските домакинства с мрежата си. Което не означава, че са наши клиенти, а че могат да станат такива, ако поискат. Имаме възможност за достъп до 1.3 млн. домакинства, основно в големите градове. Представени сме в 17 от 20-те най-големи града в страната. Пропускаме например Благоевград и Велико Търново, където още сме решили да не инвестираме. В бъдеще можем да купим готова фирма там или да развием мрежа.

Като цяло, мисля, че това е добро покритие. В градовете, където имаме мрежа, държим 40% пазарен дял в телевизията и сме водещия доставчик на пазара. "Булсатком" например са най-големият тв доставчик в страната, но те покриват цяла България и имат особено силни позиции в малките населени места.

Там, където присъстваме обаче, ние сме най-големи и при доставките на телевизия (40% дял) и интернет (30%). Например в София определено сме на първо място като брой абонати. Сходно на телевизията, при интернета "Виваком" има малко повече абонати от нас, защото покрива цялата държава. Но в градовете с наша мрежа делът ни е 30%. Важно е да се има предвид, че при интернет предлагаме различни скорости на клиентите си - от 15 до 150 мегабита на секунда. Никой не предлага повече от 100. Средната скорост в мрежата ни е 28 мегабита в секунда. "Виваком" има повече абонати, но средната скорост при нея е 13 мегабита на секунда. Затова сме горди с мрежата си. Много хора казват, че интернет доставката е лесен и печеливш бизнес, но пък трябва да направиш сериозни инвестиции в инфраструктура.
"Основният проблем на нашия пазар е прекалената конкуренция"
Според независимо проучване от 2012 г. абонатите ви на телевизия са малко над 400 хил.
В. Щ.
Малко са преувеличени тези цифри. Знам за това проучване. То всъщност се базира на допитване сред хората. Да, ако попиташ достатъчен брой хора, данните доста се доближават до истинските. Но ако говорим за пазарен дял, тези цифри са важни, съотнесени към броя домакинства. А официалната статистика по въпроса буди съмнения. При преброяването през 2001 г. в България имаше 2.7 млн. домакинства. При преброяването през 2011 г. бяха отчетени 3 млн. Нереалистично е за 10 години броят на домакинствата да се е увеличил с 300 хил. По-склонни сме да вярваме, че домакинствата са 2.7 млн. и базираме изчисленията си за пазарен дял на тази цифра. Иначе - абонатите ни са под половин милион, но доста над 300 хил.
"Цифровизацията на ефира едва ли ще се отрази сериозно на платената телевизия"
Как ще коментирате скандала между "Булсатком" и bTV?
Б. А. Не мога да го коментирам. Той се е случил, преди да дойда в България.

Колко плащате на bTV за пакета й канали?
Б. А. Това е търговски договор и не можем да разкриваме подробности от него.

Цената се базира на броя ви абонати?
Б. А. Повечето от договорите ни са така. Имаме добри отношения със създателите на съдържание и те имат добра представа за броя на абонатите ни. Имаме и договори с фиксирани цени, но повечето са според абонати.

Кой е най-големият проблем на пазара на тв и интернет в България?

Б. А. Разбира се - конкуренцията и ниските цени. Били сме и на други наситени пазари, но такава конкуренция и толкова ниски цени няма никъде, камо ли пък такъв голям брой малки играчи.

В. Щ. И според мен основният проблем е прекалената конкуренция. Свикнали сме да казваме, че тя е прекрасно нещо и носи ползи за протребителя. Но в случая не е точно така. В телеком сектора са необходими огромни инвестиции в мрежа и в устройства, които даваш на клиентите. За да направиш тези инвестиции, ти трябва достъп до капитал. А когато вземаш пари от инвеститора, той трябва да види някаква възвращаемост. Иначе следващия път няма да ги получиш. В такъв тип бизнес, ако има прекалено голяма конкуренция, инвестициите се поставят под въпрос.

За да инвестираш в услуги, които да са добри за клиентите, трябва да имаш предвидимост на бизнеса и стабилна възвращаемост. В България бариерите за влизане в този сектор са прекалено ниски и това е проблем. Доставчиците пиратстват съдържание лесно и това не се наказва. Освен това мрежите масово са незаконни и това почти не се преследва. Ако ние искаме да построим мрежа в нов квартал, първо чакаме шест месеца за разрешителни. В същия момент даден конкурент просто си разкопава улиците абсолютно незаконно, слага си кабелите и никой не го спира, защото има, да кажем, добри отношения с кмета. Това е неравностойна конкуренция.

Б. А. Отнема ми доста време, докато обясня тази ситуация на борда на директорите ни.

В. Щ. Прекалената конкуренция е деструктивна, защото води до крайно ниски цени, които подкопават възможностите за инвестиции. Ако изградиш прекрасна мрежа, ще искаш да предложиш услуги чрез нея и те да струват пари. Но не можеш, защото като цяло тарифите са ниски. Между пет и седем доставчика прнципно в един град са достатъчни, за да има здравословна конкуренция. Но в София са 20. Появява се някой, изчезва, и след няколко месеца се появява с друго име.

Определено проблем е и укриването на абонати. То дава предимство на тези, които не плащат и оттам си позволяват ниски тарифи. Също така - важно е цените за достъп до каналната мрежа и тези за доставка на съдържание да са еднакви за всички. Когато има такъв казус като с "Булсатком", важно е тарифата на телевизията да е еднаква както за големите, така и за всичките 500 доставчици в страната, включително и за регионалните. Може би при bTV и "Нова" е така. Но Discovery, Eurosport, FOX и други просто нямат капацитета да преговорят с 500 доставчика в България. Та те имат по един-двама души в България.

Какво стана с вашия спор с Discovery?
Б. А. Всъщност - нищо. В момента не излъчваме техните канали и на абонатите май не им липсват.

В. Щ. При нас хубавото е, че имаме 150 канала. Сателитните оператори са ограничени до 70, защото е скъпо да си купиш допълнителен капацитет на сателита. Но при 150 е лесно да замениш един канал с друг с подобно съдържание. Точно това се и случи с Discovery. Вярно е, че те имат много силна търговска марка, но реално рейтингът им не е толкова висок. А когато се преценява колко струва един канал, се гледа точно рейтинга му. В случая с тях цената не беше особено добра. И по-важното - настоявахме да знаем, че цената, която плащаме ние, ще бъде наложена за всички домакинства с платена телевизия в страната.

Нека кажем, че на зрял пазар като българския обикновено около 85% от домакинствата имат платена телевизия, 10% гледат ефирна, а 5% просто нямат никаква. Ако в държавата има 2.7 млн. домакинства, значи трябва да има около 2.2 (80-85%) домакинства, които плащат за телевизия. Когато даден доставчик на съдържание ни каже, че събира такси за 1.5 милиона обявени абонати, това значи, че останалите 700 хил клиенти на платена телевизия не плащат. Това важи за всички създатели на съдържание.

Искаме основните телевизии да дадат ясна индикация, че се опитват да таксуват всички доставчици на една и съща цена и по един и същ начин. Тогава няма да има толкова голямо значение колко плащаме, щом всички плащат еднакво. Ако вдигат цената, добре, но нека я вдигат за всички. Не е задължително при вдигане на цените за съдържание тарифите за доставка автоматично да скачат. Нали затова има различни пакети. Който иска да гледа по-качествено съдържание, или определено такова - ще плаща за него. Който не - няма да е длъжен. Но ако едни играчи плащат, а други пирастват, какъв пазар е това?

Каква е прогнозата ви за българския пазар и мястото на "Близу"?
Б. А. Надяваме се нелоялната конкуренция да бъде пресечена. И вярваме в доброто бъдеще на компанията ни. Имаме добра мрежа и продукти. Ще продължим да набираме клиентска база и сме решени да се развиваме.

С покупки на още фирми?
Б. А. Да, може би и с покупки. Но и с наша мрежа. Стига, разбира се, телевизиите наистина да разглеждат партньорите си равнопоставено, а не ние да плащаме, докато малки регионални доставчици просто пиратстват и никой не ги наказва за това. Усилията в тази посока трябва да са на телевизиите, а също и на правителството.

Смятате ли, че поведението на правителството при спора между "Булсатком" и bTV беше приемливо? Не е ли странно да се намесва, и то две седмици след като секторният регулатор се е произнесъл, че не може да заема позиция в търговски спорове?
Б. А. Трудно е да коментираме този случай, още повече че нямаме информация по темата.

Подготвя ли се "Близу" за продажба през тази година?

Б. А. Нямам идея. "Близу" участва на пазара от доста време, в него е инвестирано много и смятаме, че е на правилната писта. Бизнесът на фондове като EQT е такъв - купуват компании, добавят стойност в тях, и след това евентуално ги продават. Средно срокът на инвестиране е 5-7 години, а EQT е в "Близу" от три години. Не знам дали фондът мисли за излизане от инвестицията си за момента. Смятам, че след като приключи етапът на сливане на двете компании, сега има период на развитие, и след това тя ще бъде продадена. Кога - не знам.

Има спекулации на пазара, че евентуална сделка с "Близу" може да се очаква след продажбата на "Глобул" и е вариант тя да е свързана с "Глобул". Обединение с голям телеком ще даде възможност на компанията за пакетна четворна услуга.
Б. А. На пазара има доста спекулации, една от които е и за "Глобул". Първо - нека видим дали ще има сделка за "Глобул". А що се отнася до пакетните услуги - може да се спори дали ни е нужен пълен четворен пакет. Успешни сме в тройния, а пък потребителите ни са предимно домакинства.

БТК и "Мобилтел" имат вече четворна услуга, а "Глобул" - само мобилен телефон. Затова е логично да се очаква той да търси разширение на услугите си.
В. Щ. Да, но не е нужно да вървим всички с урагана на четворната услуга. Тя може да е много добра, но не е задължителна за успешен бизнес. Ние сме печеливша компания. Разбира се, ако някой предложи много пари, офертата вероятно няма да бъде върната. Но типично за инвеститори като този фонд е да останат в компанията 5-7 години.

Казвате, че "Близу" е на печалба. Имате обаче сериозен дълг.
Б. А. Задължението се обслужва и сме в добро финансово състояние. Дългът всъщност не е нищо лошо, напротив, той е здравословен. Нека предположим, че едно нещо струва десет лева. Ако го купиш с 10 лв. свои пари и го продадеш за 15 лв., то правиш 50% възвръщаемост на инвестицията. Ако обаче го купиш с 5 лв. твои и 5 лв. назаем и го продадеш за 15 лв., то правиш 100% възвръщаемост. Наистина, трябва да плащаме лихви, но те са сравнително малка сума в сравнение с горната сметка.

Как според вас ще се отрази предстоящата цифровизация на ефира на пазара на платена телевизия?
Б. А. Цифровият ефир ще предложи осем канала , а клиентът ще трябва да си купи нов телевизов или специално устройство, за да ги приема. Клиентът ще трябва да плати 50 лв. за сет топ бокс, за да гледа осем канала безплатно, или да получи устройство безплатно от "Близу", за да гледаш 150 канала с отлично качество. Смятаме, че повечето потребители ще предпочетат да имат по-голям избор. За тези, с нови телевизори - ако си купиш нов телевизор за 800 лв., ще искаш ли да гледаш на него осем канала? Затова мислим, че има място и за цифровата ефирна телевизия, но по-скоро като услуга за вилата или на село. Едва ли ще се отрази сериозно на пазара, освен на най-ниския сегмент. По-скоро ще има ефект върху ниската ценова част на пазара, където най-добре представени са "Булсатком" и БТК. При това, ако имаш цифрова ефирна телевизия, тя не ти дава интернет. За него, какво - ще имаш отделен кабел?

"Близу" няма ли да предложи и мобилна услуга?
В. Щ. В България двама до трима оператори на мобилна услуга са достатъчно. За четвърти ще е трудно. Стои и въпросът със законодателството за мрежите. Тук навсякъде са настърчали антени. Докато в редица западни държави операторите правят обединения за споделяне на мрежите си, в България се изгражда четвърта отделна мрежа. За "Булсатком" ще е трудно да спечелят от всичко това, особено при падащите цени и на този пазар. Но може пък и да успеят. Ние решихме да се въздържим от участие на този пазар.

capital.bg

[preslav]

Много точно и ясно казано.Това е пазарна политика.

[register]

е кое му е точното - пълна каша - хем ниските цени били лоши, хем махнали дискавъри за да поддържат ниски цени
хем конкуренцията е полезна, хем видиш ли - прекалено много били фирмите на пазара
хем бизнеса изисквал инвестиции, пък дълговете били хубаво нещо, щото с тях показваш 100% печалба
и колко лошо било, че някоя селска кабеларка била пуснала нещо без права, и била копала, щото спяла с кмета
ми спете и вие с кмета бе

[preslav]

Не съм и защитник.Всичките са търговци.Едно само мога да кажа ADB-то и като картина е много по добро спрямо дрийма.

[д.е.м.т]

Първоначално написано от preslav

Не съм и защитник.Всичките са търговци.Едно само мога да кажа ADB-то и като картина е много по добро спрямо дрийма.

Само да попитам .тоя дриййм оригинален ли е,със оригинален имидж ли е и хд ли е.

[sarivano]

Първоначално написано от preslav

Не съм и защитник.Всичките са търговци.Едно само мога да кажа ADB-то и като картина е много по добро спрямо дрийма.

Пресчо, прелюбопитно е на колко ракии "твориш " постове? Нерде Ямбол, нерде Станбул и какво е общото между картината на ADB и търговските политики на Близалките?

[dtvboy]

Глупости на търкалета!
Кога се сменя често ръководството? Когато нещата не вървят, много ясно!
Близо е затъваща компания и ще ви кажа защо. Структурата на Близоо е изградена от няколко отдела, които не си комуникират помежду си.

Близоо въобще не мисли за абоната, по-точно мисли как да се заблуди и прецака. Аварии се прехвърлят между отдели и често трябва да минат 3 екипа за да бъде отстранена, което коства дни. Непрекъснато съкращаване на персонала погубва тази компания. При стартиране на близоо в заварените кабеларки до ден днешен се извършва над 200- 300 процента съкращение на персонала. Качеството на обслужване се разваля и забавя. Малките градове и населени места се обслужват от шепа техници, които не могат да се разкъсат навсякъде. Закриват се малки населени места! Направените оптимизации в човешки ресурси води до отлив на клиенти от телекома и там където няма много абонати се закрива поддръжката. Търговците на касите лъжат и мажат здраво, плюят по конкуренцията (което е адски некоректно) . Ако някой реши да премине на друг доставчик и го спомене пред касите то там му обясняват какви ли не небивалици как ще се прецакат и т.н.
Мрежата била готова на 92 %.... дрън дрън, и 9 процента нямат гигабитова мрежа! Там където някой клиент се изхвърли на 150 MBps отдел развитие на мрежите го почват след заявката и чак след няколко дни може да му предоставят услугата. Такива клиенти на 150 Mbps като бройка са едноцифрено число в малките градове. Иначе мрежата на 92 процента е 100 мегабитова (наблюденията са ми от провинцията). Къде е тая прекрасна мрежа бре господине? Ела виж как ви висят кабелите по покривите на блоковете. Вижте в какво състояние са кутиите за суичовете, които едно време са имали 4 болтчета а сега имат скоч захващане. Да не говорим за мълниите и статичното електричество и колко време е нужно за оправянето на последвалите аварии. Мрежата на близоо е незаконна и това го усетиха доста клиенти след като ножицата на ДНСК мина по мрежата им.
Ако някой се закачи да гледа аналогова, то 95 % има шанс да не го изключат никога, тъй като софтуера им е пълна трагедия, измислен от некомпетентни лица. Т.е. 30 % от изключените абонати след това стават пирати. Няма и персонал да мине да ги провери, а и няма и точна информация кой е абонат и кой не. При закупуване на местна кабеларка за период от година и половина близоо загубиха над 10 000 услуги от клиенти. И непрекъснато губят клиенти. Не знам просто EQT как изобщо "държат" тази губеща инвестиция. Може би им хвърлят прах в очите с грешни данни и статистики.... Може би е време някой да им предостави точната информация на съответния език и да бъдат уволнени всички виновни за съсипването на граденото с години от предишните собственици!

Тоя нов шеф дори не е запознат, че има вече 4ти лиценз за GSM оператор в лицето на Булсатком.

[pmhawk]

И какво да се очаква от небългарски фирми, че и нацисти се изказват? Идеята на подобни фирми е да се препродават на определено време. Целта не е поддържане на нормална цена, качествени услуги и развитие в дългосрочен план в полза на клиента. Целта е обвързване на възможно голям брой клиенти за възможно по-дълъг период от време чрез договори. И след това следва поредната продажба. Единствено им бъркат в плановете да надуват цената на фирмата за бъдеща продажба. Антибългарски *******. Целта на подобни е да идват в тази държава и да измъкнат каквото могат, понеже в държавите с действащи държавни системи номерата им може да не минат.
И това в нормалните държави се нарича конкуренция. Как едни могат, други не могат? Като не могат чао, не да си измислят призраци.

[tchefo]

Първоначално написано от ТИНТИН

Как според вас ще се отрази предстоящата цифровизация на ефира на пазара на платена телевизия?
Б. А. Цифровият ефир ще предложи осем канала , а клиентът ще трябва да си купи нов телевизов или специално устройство,

Телевизорите се заменят с нови цифрови ТелеВиЗови

[datajumanji]

1 септември наближава и вампирите усещат, че потока от кръвчица секва...
в крайна сметка, който иска да печели от реклами трябва да намери повече зрители
който иска да печели от такси, ще установи, че българинът най-мрази да плаща и ще си ходи