Колко беше добре при соца - със 165 лв. заплата на млад специалист и 50 лв. пенсия

[Чък Норис]

Колко беше добре при соца - със 165 лв. заплата на млад специалист и 50 лв. пенсия


12 Ноември 2008
Иван Бакалов

Запазен брой на “Работническо дело” от 80-те. Вижда се какви важни заглавия имаше на първа страница на българския официоз.

Колко беше добре при социализма, по времето на Тато – изчетох куп коментари в този дух из форумите в Интернет тия дни. Повод бяха материалите за годишнината от 10 ноември.
На самия ден бившият съветник на Тодор Живков Костадин Чакъров направи пред една телевизия много впечатляващо изказване. Тодор Живков, каза той, взема България на 6,5 милиона население и на 10 ноември я остави 9 милиона. Тоест жените раждаха, хората правеха любов, а сега за 19-20 години от 9 милиона станахме 7 милиона, заключи Чакъров.
Изказването му, като особено оригинално, го цитираха няколко вестника.
Ех, соц незабравим…
Така ли беше, наистина? Дали от скръб по Тато и по соца жените спряха да правят любов и да раждат?
Ако трябва да се отговаря сериозно на Чакъров, това, което казва, е голяма лъжа, в стила на живковите. Първо – България не стана 9 милиона. Аха да стане и Живков разгони към половин милион с възродителния процес. Толкова се изселиха в Турция, напъдени от родината си, от държавата по-точно.
А самата държава беше като затвор за българите. По границата й дори имаше телени мрежи. На Запад пътуваха малцина. Затова, естествено, след като България престана да бъде затвор, около 1 милион емигрираха. Има и временни гурбетчии, сезонни работници и т. н. Тръгнаха да търсят щастието си по света, докато тази забатачена държава „се оправи”. Защо някой трябва да ги вини?
Мнозина мотивират емиграцията си с това, че „комунистите” в България още дърпат конците, станали са червени капиталисти и т. н. И че заплатите са ниски, нагласите на хората са още комунистически, няма свобода за частна инициатива, предприемачество. И хората се радват на изказвания като това на Костадин Чакъров.
Привържениците на онова време пък повтарят, че тогава всички ходели на море, а парното и тока били евтини…
Такива спорове в Интернет колкото щеш. Дали обаче може да се измери в цифри било ли е по-добре при социализма?
…
Неотдавна размествах на балкона едно шкафче и като го обърнах, видях етикета на гърба му. Останах като гръмнат – цена 88 лв. Цялата икономика на социализма изведнъж изникна пред очите ми. Шкафче, изработено от популярния за соца материал талашит. Широко една педя и половина, с едно чекмедженце (от фазер – пресован картон) и една дървена вратичка. За непосветените ще кажа, че тогава заплатата на млад специалист беше 165 лв.
Курсът на долара беше 1 лв. официално, 3-3,50 на черно. В магазините се продаваха маратонки „Ромика” за 36 лв. После пуснаха и „Адидас”. Всичко – българско производство. Разбира се, за тях ставаха опашки. Като се чуе, че ще пускат „Адидас” в спортния магазин до хотел „Рила” в центъра на София, отпред се струпа опашка. Случайни минувачи виждат, зарязват работата си и се нареждат. Почват скандали и се правят списъци. Екипировка за ски беше цяло състояние. И тичане, търсене, връзки, да си купиш примерно вносни ски-обувки. Но това със ските бяха глезотии.
„Не съм предполагал, че парите няма да ми стигнат за храна” – това ми сподели мой приятел актьор, пратен по разпределение във Видинския театър. Всъщност не е тайна - Иван Балсамаджиев, тогава млад талант. Живееше в квартира, за която не плаща наем – това му беше уредила местната власт (без да е длъжна). Иначе заплатата му от 165 лв. на млад специалист нямаше да стигне. Но се оказва, че не му стигаше и за храна. Това – към 1980-та. Същите бяха заплатите и за млад инженер, млад архитект 155-165 лв…. След това положението се влоши и храните ставаха все по-скъпи. Ако влезеш в магазина, 5 лв. не ти стигат за нищо, казваха недоволните тогава. А 5 лв., поне до края на 70-те години, се смятаха за прилична сума.


Запазена бутилка “Гроздова ракия” от 80-те години. Въпреки еднаквия етикет тя се произвеждаше на различни места в България и пиячите търсеха една или друга партида от еди кой си винпром. Снимка: Блог на Багера

Алкохолът беше евтин (традиция, която у нас се поддържа и досега). Гроздова 3,70 лв., отвратителна българска водка „Средец”, правена от кой знае какви производствени отпадъци. Водка „Столичная” в началото на 70-те беше 1,78 лв. бутилката, учениците си я купуваха с джобни. Към края на 70-те стана 4 лв., после поскъпна още, към края на 80-те беше 10 лв. Бутилка уиски струваше 12 лв. – направо лукс. Имаше само два вида – едното японско (!) -„Сънтори голд”, а другото някаква куча марка -„Жокей клуб”, с конска глава на етикета, май произвеждано тук. Имаше и известни марки, но …в „Кореком” (за това – виж по-долу).


Запазена бутилка от водка “Царевец”. Тази марка, също и “Средец”, се правеха от софийския винпром и бяха с лош вкус, подобни и дори по-лоши от днешните евтини водки. Снимка: Блог на Багера

Баба ми през 70-те получаваше 10 лв. земеделска пенсия. Плащаха й я веднъж на 3 месеца – 30 лв. накуп. До последно си гледаше зеленчук, кокошки – как иначе? И крава имаха с дядо ми, в малкото троянско село. Неговата пенсия беше 45 лв., после му я вдигнаха на 65 лв. – бил участник във Войнишкото въстание. Така ще ги запомня двамата – цял живот блъскали, без течаща вода вкъщи – носеха си с дамаджана от чешмата наблизо. Цялото село беше така и към края на 70-те започнаха да дупчат, да прокарват тръби за вода в дворовете. Но някои старци се отказаха от тази „инвестиция” и така си умряха без течаща вода в схлупените къщи, строени през 20-те години. Баба ми почина с 30 лв. пенсия – дотам я хвана увеличението. Да, имаше много села, където строяха къщи по на два ката. Обикновено неизмазани. Вътре беше соц-мизерия. Храната и бурканите не са всичко в живота…
Още не мога да си обясня защо в село при комунизма хората си изхвърляха боклука в едно дере и в реката, а трябваше да дойде демокрацията, да сложат контейнери и да започне сметосъбиране.
Не ми се спомня пък как се пътуваше тогава. Бензиностанциите бяха нарядко, с по-една тоалетна отзад, осрана още от вратата. Край всеки паркинг горичките отстрани бяха осрани.
Да, имаше пенсии и по 250 лв. Средните българи, или, да ги наречем средната класа на соца, взимаха заплати по 350-400 лв. през 80-те. Сега има стачки за учителските заплати – традицията да унижават учителите започва именно от соца. Те, заедно с университетските преподаватели, бяха от най-бедните прослойки. Военни и милиционери взимаха повече от тях.
Много ценени бяха професии като бензиджия, барман (тогава имаше лаф – за да станеш барман, трябват връзки с политбюро), които изкарваха пари с разни финтове. Водопроводчици, автомонтьори – това бяха галениците на социализма. Поради особеностите на тодорживковия режим тук, за разлика от други соцстрани, не се разрешаваше и най-малката частна инициатива. Нямаше частни сервизи. Всички бяха на държавна работа, а отделно взимаха в брой на ръка. Склададжиите (за някои видове дефицитни стоки) бяха също много престижна длъжност. Плащаш си хладилника в магазина, а отиваш с кола да го вземеш от склад край София. Ако се уредиш с връзки.
С цветните телевизори настъпи истинска комедия – за руски „Електрон” и „Рубин”, тежки по 60 кг, отначало бяха записвания, опашки.
Докато не се развихри ”Кореком” и не започна да внася масово електроника. Тогава настъпи невероятна търговия на валута на черно. Арабските студенти у нас забогатяха – долар за 3 лева. Японски магнетофон, телевизор, стереоуредба (а не полски „Грундиг”или руски „Електрон”)… В магазините – дънки „Рила”, в „Кореком” – „Райфъл”. Всичко хубаво, качествено и престижно беше от „Кореком”. Само там можеше да се намери кафе например, когато на пазара то изчезваше напълно за месеци и продаваха заместители. На фона на пленуми, конгреси и концепциите на Живков…


Плакат от 80-те години. Снимка: e-vestnik

Оттогава е един друг лаф, реплика на пропагандата срещу капитализма – „Капитализмът е като мушмула - колкото повече загнива, толкова по-хубав става”.
Това събори социализма – всички видяха безпомощността на системата.
За коли е ставало дума неведнъж при безкрайните сравнения тогава и сега. Тогава се записваш на ред, плащаш 1500 лв. в ДСК и чакаш ред - за „Лада” – от 13-14 до 17 години. За „Москвич” и „Трабант” – от 2 до 5-6 години (разликите в годините се дължаха на разпределение по окръзи и др.). Като се роди дете или като влезе в техникума, дядото, родителите му правят вноска за кола. До сватбата може да му излезе редът. Вносът на коли на практика беше забранен от живковия режим още от 70-те години – с 200% мито върху цената на колата като нова – независимо на колко е години. Сега в София има регистрирани 1,1 млн. автомобила, някои семейства имат по 2-3.
В средата на 80-те бензинът поскъпна страшно още преди Горбачов да врътне кранчето – 80 ст. литъра за обикновения, а за супер 96 – 98 ст. Дизелът беше евтин, но нямаше дизелови коли. Само тираджии, работещи в Либия и дипломати, ако си бяха купили чрез „Кореком” „Пежо”-дизел или „Мерцедес”, се радваха на комунистическите цени.
Но социализмът беше един енергиен разгул. България произвеждаше нафтови отоплителни печки. Истинско разхищение – нафта за отопление. Те имаха регулатор с въртящо се копче от 1 до 6. Оттогава е лафът „Всичко на 6”.
Енергията не се плащаше по реални цени. Токът на месец беше по 3-5 лв., ако не се топлиш с радиатор. Парното също беше евтино – към 20 лв. месечна сметка за апартамент, а там, където го нямаше, много на мода бяха акумулиращите електрически печки – по 5-6 киловата. Никой не санираше, не търсеше енергийна ефективност. Първа атомна в Козлодуй бумти до пръсване, печките – на 6, а от некачествената дограма подухва.
И дойде моментът всичко да се плаща… Сега, който е свикнал да плаща по няколко лева за отопление, реве. Иска пак държавата да поеме дълговете на топлофикация, да държи ниски цени… Но Русия не дава газа за стотинки, а „Лукойл” не продава петрола по-евтино. Дори бензинът му е по-скъп от европейския.


Плакат от 80-те години. Снимка: e-vestnik

Който хвали социализма за ниски цени на ток и парно, е наивник. Те бяха за сметка на друго. Оказа се, че АЕЦ „Козлодуй” въобще не е имал фонд, в който да се отделят средства за закриването му. Токът от него бил евтин… А точно при социализма започна режим на тока. Във всичките години след това токът не е спирал толкова, колкото по време на соца. А т. нар. енергийна мафия постоянно плаши с тоя ток.
Сега плащаме сметката от тогава – започнаха реални отчисления за АЕЦ. И уж била безопасна, а в нея бяха налети 500 млн. долара за повишаване на безопасността й.
Може би най-унизителното при социализма беше, че младите не можеха да се откъснат от възрастното поколение. В една къща или апартамент често живееха и по 4 поколения – дядо или баба, майка, баща, син, снаха и внуче. Двама спят в хола, кухнята изнесена на остъкления балкон на панелката… За апартамент се чакаше като за кола. Някои по 20 години, други по-бързо - с молби от общини, комисии, с връзки – кой както се нареди.
Наемите, в сравнение със сега, не бяха по-ниски. На тогавашните заплати студент плащаше за стая 80-100 лв. в София. И си я деляха по двама. Въобще нямаше практика семейства да живеят „на свободен наем”, както му казваха. Само в общински жилища, ако се вредиш. И партията на разни конгреси правеше програми колко жилища щяла да построи. И винаги не достигаха.
Сега се видя, че ако отпуснеш частната инициатива, тя строи по-бързо от партията - предлагането превишава търсенето в София, където при соца дефицитът беше тотален. Само в Банско стоят непродадени 20 000 апартамента, а по морето – 100 000. Да, сега един апартамент струва 200 средни заплати, тогава беше 50-60 заплати. Но спекулата свърши и сега цените падат. Няма да станат много евтини, но има жилища, има и кредити. Заплатите не се определят с постановления, растат. Хората не са крепостни селяни и могат да се местят тук и там, да търсят по-високоплатена работа, да развиват собствен бизнес, ако щат.
Или – да емигрират. Преди не можеха да си покажат носа навън от България. Живееха като в резерват.
Но политическият режим е цяла отделна тема, която вече 20 години се дискутира…
В спомените за социализма има романтика, така, както човек изпитва носталгия по младостта, първата любов, времето, когато човек е бил по-лекомислен, по-смел, с по-малко отговорности…
Тепърва ще се изчислява икономическата ефективност на …свободата. България не отива на по-зле, както хленчат дежурните оплаквачки у нас.

Понеже бях оплют, че пратих в коша онази глупава тема за цените сега и по времето на комунизма, реших да пусна една още по-глупава тема
Давайте комсомолци, вие сте

[exvitermini]

Не знам цените и заплатите какви са били, но всяко семейство е можело да изплаща жилище и да отглежда деца без финансови затруднения, като са оставали и пари за спестявания. За мен това е най-важното дома и семейството...бал съм го у лукса! Имало е работещи предприятия, работа за всички. Това което бай Тошо е построил тия са не могат само да го боядисат!

[vkk13]

Цените, ВИЖ ЦЕНИТЕ:

Цени и заплати при социализма (1988 година)

Официален обменен курс на БНБ 1988 год. - 1 лев = 1,74 щатски долара;
1US$ = 1.75592 Deutsche Mark.
Черен курс (де факто конвертируем курс) 4,50 лева = 1 щатски долар. Черният курс на западните валути възниква през 1970-те, когато комунистическото ръководство отваря така наречените корекоми.

По време на социализма един лев се разменя за малко повече от една рубла. Цените в СССР в рубли вероятно съответстват приблизително на цените в България в левове, за съшия период и биха могли да се използват за сравнение, тъй като правителството на България е особено чувствително и ревниво охранява да не се публикуват документи, относно цените през епохата на социализма в България.

Обменният курс на лева към източно-германската марка е 1 лев = 3 DDR Mark (M).

За сравнение цени при демокрацията 2012 година.

Цени на млечни продукти:
Цена на 1литър прясно мляко
При социализма: - 30 стотинки. В СССР през 1988 год. - 26 копейки = 25 ст. В ГДР - 0,36 Mark = 12 стотинки.
При демокрацията: - 1,70 лева.
Цена на 500g кисело мляко
При социализма: произведено от краве мляко - 23 ст.
При демокрацията: Кисело мляко-сурогат - 1 лев.
Сурогатното кисело мляко е с собенно дълъг срок на съхранение. Съхранявано даже и при високи температури, то не вкисва а само се разлага, което доказва липсата на Lactobacillus bulgaricus. Бактериите, за разлика от хората, не е възможно да бъдат излъгани с "хранителни" заместители.
Цена на 500g немски Joghurt, произведен от желатин, синтетични набухватели и втвърдители, вероятно и от краве мляко - 2,50 лева.
Цена на 1kg сирене
При социализма: от краве мляко - 2,30 лева, от овче мляко - 3,30 лева. Кашкавал Витоша (от краве мляко) - 4 лв., кашкавал Балкански (от овче мляко) - 5 лв.
При демокрацията: сирене от краве мляко - 10 лева. Сирене-сурогат, произведено по химичен път - 4 лева. Кашкавал Витоша - 16 лв.
Цена на 125g масло
При социализма: от краве мляко - 0,50 лева. По онова време идентична цена и на френско масло "Президент" и на немско масло "Deutsche Markenbutter". В ГДР масло - 0,86 DDR Mark = 0,30 лева.
При демокрацията: Масло-сурогат, произведено по химичен път - 1,70 лева, немско масло "Deutsche Markenbutter" 2 лева.
Цена на 1kg синьо сирене Рокфор
При социализма: - 5 лева.
При демокрацията: - 25 лева. Мухалът Penicillium roqueforti, за разлика от хората, не е възможно да бъде излъган с палмово масло и други "хранителни" заместители, поради което синьото сирене се произвежда само от краве мляко.
С една средна заплата от 252 лева през 1988 год., е могло да се купят 109kg краве сирене.
С една средна заплата от 670 лева през 2012 год., може да се купят 67kg краве сирене.

Цени на тестени и захарни изделия:
Цена на хляб
При социализма: Цена на 750g "Типов хляб" - 15 стотинки, "Хляб Добруджа" - 26 ст., "Бял хляб" - 32 стотинки, Ръжен хляб 250g - 8 стотинки
(ръжен хляб 750g в СССР през 1988 год. - 0,13 рубли = 12 стотинки, пшеничен хляб 27 ст.)
При демокрацията: хляб - 1,50 лева.
Цена на варена царевица
При социализма: кочан варена царевица - 10 ст.
При демокрацията: кочан варена, генно-модифицирана царевица NK603 на Monsanto, предизвикваща тумори - 1,00 лев.
Цена на баничка
При социализма: баничка със сирене - 10 стотинки.
При демокрацията: баничка с извара - 1 лев.
Цена на кифла с мармалад
При социализма: - Малка кифла - 5 стотинки; Голяма кифла - 10 стотинки.
При демокрацията: - 1 лев.
Цена на поничка
При социализма: - 10 стотинки.
При демокрацията: - 1 лев.
Цена на вафла
При социализма: - Обикновена вафла 5 стотинки, локумена вафла 5 стотинки, шоколадова вафла 8 стотинки, вафла "Морени" 75g - 15 стотинки.
При демокрацията: - локумена вафла 2012 г. - 40 стотинки, 2013 г. - 45 стотинки. Вафла "Морени" 49g - 49 стотинки.
Цена на толумба
При социализма: една толумба в захарен сироп - 10 стотинки.
При демокрацията: една толумба в захарен сироп - 90 стотинки.
Цена на сладолед
При социализма: сладолед от краве мляко и сметана - 20 стотинки.
При демокрацията: сладолед-сурогат,
произведен по химичен път (растителна сметана, палмово масло и синтетични аромати), в лъскава опаковка с надписи с латински букви - 2 лева.
Цена на лукче
При социализма: един бонбон "лукче" (10g) - 1 ст. Пакет лукчета в ГДР - 0,10 M = 3 ст.
При демокрацията: един бонбон "лукче" - 8,8 ст. (опаковка 90g за 80ст.)
Цена на локум
При социализма: кутия локум - 20 стотинки.
При демокрацията: кутия локум - 80 стотинки.
Цена на шоколад
При социализма: 100g. шоколад - 1,20 лева. В Западна Европа през 1988 г. 100g. шоколад Milka струва 50 Eurocent.
При демокрацията: 100g. шоколад Ritter Sport - 2,80 лева. В Германия 2013 год. Ritter Sport шоколад струва 0,85€.
Шоколад Milka в Западна Европа струва 1 Евро. Шоколад Milka-менте в България струва 1,70 лева.

Цени на безалкохолни напитки:
Цена на боза
При социализма: чаша боза (200ml), произведена със захар - 4 ст., чаша боза (300ml) - 6 ст., чаша боза (500ml) - 8 ст.
При демокрацията: чаша боза (200ml),
произведена с канцерогенни подсладители - 2012 год. - 20 ст., от 2013 год. - 50 ст.
Лимонада 330ml (газирана напитка с оцветител и аромат на лимон)
При социализма: - 5 стотинки.
При демокрацията: -
Оранжада 330ml (газирана напитка с портокалов сироп)
При социализма: - 9 стотинки.
При демокрацията: -
Швепс 330ml (Schweppes)
При социализма: - 15 стотинки.
При демокрацията: - 1 лев.
Кока Кола 330ml (Coca Cola)
При социализма: - 15 стотинки.
При демокрацията: - 1 лев.

Цени на риба и месо:

Цена на 1kg риба Цаца (Копърка)
При социализма: - 60 стотинки.
При демокрацията: - 3 лева.
Цена на 1kg риба Скумрия
При социализма: - 1,60 лева.
При демокрацията: - 7 лева.
Цена на 1kg риба Сафрид
При социализма: - 1,40 лева.
При демокрацията: - 7 лева.
Цена на 1kg риба Мерлуза
При социализма: - 1,20 лева.
При демокрацията: -
Цена на 1kg свинско с кости (котлет)
При социализма: - 2,60 лева. (Телешко месо в СССР през 1988 год. струва 2 рубли = почти 2 лева)
При демокрацията: - 8 лева.
Цена на 1kg свинско шол
При социализма: - 4,50 лева.
При демокрацията: -
Цена на 1kg свинско бон филе
При социализма: - 7 лева.
При демокрацията: -
Цена на 1kg луканка
При социализма: - 6 лева.
При демокрацията: - 20 лева.
Цена на яйце от кокошка
При социализма: - от 8 ст. до 10 стотинки. В ГДР цена на яйце - 0,40 M = 14 стотинки.
При демокрацията: - 40 стотинки.

Цени на плодове и зеленчуци:
Цена на домати
При социализма: 1kg български кръгли домати за салата със срок на годност 48 часа - 20 стотинки. Продълговати домати за готвене и консерви - 12 стотинки. През 1960-те и 1970-те България заема първо място в Европа по производство и износ на домати на глава от населението.
При демокрацията: 1kg вносни домати със срок на годност 1 месец (третирани с антибиотици и консерванти) - 2 лева.
Цена на маслини
При социализма: Цена на 1kg маслини - 60 стотинки.
При демокрацията: Цена на 1kg маслини - 6 лева.
Цена на лютеница
При социализма: бурканче лютеница, произведена от български чушки, домати, слънчогледово олио и подправки - 53 стотинки. При социализма лютеницата се произвежда само в два варианта:
А.) С рисунка върху етикета на момиче, държащо в ръка намазана филия и умазани с лютеница бузи, с мек вкус на сладки чушки.
Б.) С рисунка върху етикета на хоро, с леко лютив вкус.
При демокрацията: бурканче лютеница, произведена от доматен концентрат, произведен някъде по широкия свят, по линия на outsourcing, червен пипер, сурогатно масло, синтетични набухватели - модифицирана скорбяла и канцерогенни консерванти - 3,30 лева.
При демокрацията лютеницата се произвежда в десетки, ако не и стотици варианти, които се различават най-вече по картинката на етикета. Тези с надпис "едро смляни чушки", съдържат и чушки, като цената им превишава тази на западно-европейските пазари.
Цена на грозде
При социализма: 1kg българско грозде - 30 ст.
При демокрацията: 1kg грозде - 3 лева.
Цена на 1kg грозде с консерванти, от предишна реколта, залежало по складовете на Западна Европа (познава се по изсъхналите стъбла) - 1,50 лева.
Цена на диня
При социализма: 1kg диня - 5 стотинки.
При демокрацията: 1kg диня (предимно гръцки или турски) - 50 стотинки.
Цена на банани
При социализма: 1kg банани - 1,20 лева по празници - с чакане на опашки. В останалото време в показен магазин - цена 2 лв. - без чакане на опашки.
В същия период в Западна Европа цената на 1kg банани струва
0,57 щатски долара=2,15 лева по черен (де факто конвертируем) курс на долара.
При демокрацията: 1kg банани в Евросъюза - 2,80 лева. В началото на 1990-те, Евросъюза въвежда високо мито на бананите, с цел поощряване на селскостопанските производители в държавите членки на ЕС. За държавите, които са престанали да произвеждат селскостопанска продукция като България, остава само високото мито за бананите, без поощряването на местните производители, тъй като те вече не съществуват.
Цена на портокали
При социализма: Цена на 1kg портокали - 90 стотинки.
При демокрацията: Цена на 1kg портокали - 2,50 лева.
Цени на био-продукти
Биопродукти съществуват само при демокрацията.
Интересен феномен представляват така наречените "био продукти":
Млечни и тестени продукти, както и плодове и зеленчуци (често с болести по тях - махна), които се продават на тройна цена, само защото на опаковката стои етикет "БИО ПРОДУКТ". Все едно негримирана проститутка в публичен дом да струва по-скъпо, само защото сутеньорите ѝ твърдят, че не е заразена с венерически болести.

Цени на облекло и обувки:
Цена на джинси (дънки) италианско производство:
При социализма: - 22 US$ в кореком, на черния пазар - 60-70 лева.
При демокрацията: - 80 лева турско производство.
Цена на мъжка риза:
При социализма: - 7 лева. Цената на детските дрехи при социализма е два до три пъти по-ниска, от тази на дрехи за възрастни.
При демокрацията: - 35 лева. Цената на облекло за деца при демокрацията е същата или по-висока, от тази за възрастни.
Цена на чифт обувки:
При социализма: - 20 лева. Цената на детските обувки при социализма е два до три пъти по-ниска, от тази на обувки за възрастни.
При демокрацията: - 80 лева. Цената на обувки за деца при демокрацията е същата или по-висока, от тази за възрастни.

Цени на алкохол и цигари:
Цена на 20 цигари с филтър:
При социализма: До средата на 1980-те, кутия с 20 цигари българско производство - 50 ст. Кутия с 20 цигари внос от САЩ - 1,70 лева. Края на 1980-те цените на цигари българско производство почти се удвояват. 1988 год. България заема първо място в света по производство и износ на тютюн на глава от населението.
В ГДР 20 цигари с филтър 3,20 M = 1,07 лева.
При демокрацията: кутия с 20 цигари - 5 лева. Цените за цигари при демокрацията се диктуват от Евросъюза. На черния пазар в България се продават цигари без бандерол на цена 3 лв. за кутия с 20 цигари. Нелегалните цигари без бандерол са с особено високо съдържание на токсични компоненти и властите не си дават зор да прекратят забранената от законатърговия.
Цена на коняк "Плиска" 750g:
При социализма: - 6 лева.
При демокрацията: - 14 лева.
При социализма: Гроздова ракия "Академик Неделчев" 750g - 4,30 лева. Коняк (бренди) "Слънчев Бряг" - 3,80 лева.
Цена на бутилка бира (0,33 l):
При социализма: - в ГДР Bier Hell 0,48 M = 0,16 лева.
При демокрацията: -


Цени на книжни изделия:

Цена на книга:
При социализма: - 1 лев.
При демокрацията: - 15 лева.

Цена на тетрадка:
При социализма: - 0,12 лв. В ГДР тетрадка във формат A5 - 0,10 M = 0,03 лв.
При демокрацията: - 1 лв.

Цена на вестник:
При социализма: Вестник "Работническо дело" (предшественика на вестник "Дума") - 2 ст.
Вестник "Труд" - 2 ст.
Вестник "Вечерни Новини" - 2 ст.
В СССР вестник "Правда" струва 2 копейки. В ГДР вестник Abendzeitung 0,10 M = 3 ст.
Вестник "Стършел" - 8 ст.
Булевардно списание черно-бяло "БТА-Паралели" - 20 ст.
Научно/псевдонаучно списание с гланцови, цветни корици и цветни приложения "Космос" - 30 ст.
Списание за мода, с цветни гланцови страници "Лада" - 80 ст.
В ГДР сатирично списание "Eulenspiegel" - 0,40 M = 13 ст.

При демокрацията: Средна цена на вестник - 90 стотинки.

Цени на битова техника:

Цена на батерия "Никопол" 4,5 волта:
При социализма: - 17 стотинки.
В ГДР - 0,85 M = 28 стотинки.

При демокрацията: - 2,40 лв.

Цена на огледално-рефлексен фотоапарат:
При социализма: - евтин, японски - 500 лева (В Западна Европа 200 US$). Цена на руски огледално-рефлексен фотоапарат "Зенит "Е" - 120 лева.
При демокрацията: - 1000 лева.

Цена на автоматична перална машина:
При социализма: - 500 лева.
При демокрацията: - 500 лева.

Цена на хладилник:
При социализма: - 300 лева. В ГДР хладилник "H 130" струва 1100 M = 367 лева.
При демокрацията: - 300 лева.

Цена на цветен телевизор:
При социализма: - 1000 лева.
При демокрацията: - 1000 лева.

Битовата техника, както и дрехи и обувки произвеждани при социализма, не разполагат с импозантния дизайн, както и планираното износване на стоките на Западното производство.

Цена за транспорт:
Цена за градски транспорт:
При социализма: - билет за градски транспорт - 6 ст.

До 1973 год. (петролната криза) цена за градски транспорт - 4 стотинки. След 1973 цена на билет за трамвай - 4 стотинки, цена на билет за автобус, тролейбус - 6 стотинки. Увеличаване и на цените за междуградски автобуси, при запазване на старите цени за железопътен транспорт. От началото на 1980-те цена за градски автобус, тролейбус или трамвай - 6 ст.

Цена за месечна карта за целия градски транспорт в София, която може да се преотстъпва и на други лица - 5 лева, за три месеца - 13,60 лева. За ученици има намаление на цената за градски транспорт при социализма.

Цена за месечна карта за Берлин/ГДР 5,00 M = 1,66 лева.

При демокрацията: - билет за градски транспорт - 1 лев. За студенти има намаление на цената за градски транспорт при демокрацията.

Цена на бензин:
При социализма: 1988 год. един литър бензин струва 40 ст. - внос от СССР по линия на СИВ. В СССР през 1988 год. струва 40 копейки (при средна заплата 153 рубли), а в Западна Европа струва 1,35 западно-германски марки (внос от американските концерни в арабските страни) или 3,08 лева по конвертируем обменен курс на лева, по онова време.

В ГДР един литър бензин 92 Oktan (VK 92, „Extra“) 1,65 M = 55 ст.

През 1969 г. (преди петролните кризи) цената на бензина е:
А-66 - 6 стотинки,
А-72 - 7 стотинки,
А-76 - 7,5 стотинки,
АИ-93 - 9,5 стотинки,
АИ-98 - 10 стотинки.

От 1950 до 1970 год. в Западна Европа един литър бензин струва средно 0,5 западно германски марки (0,26€). Преведено на днешни цени (с индексиране на инфлацията) 1,28 евро.

Най-ниска (по отношение на стойността на парите) е била цената на бензина през 1990 год. От тогава до ден днешен цената на бензина се повишава годишно с около 3-4 евроцента.
(Източник: Немски и руски уебсайтове в интернет.)

След петролната криза 1979 г., цената на бензина се удвоява - 20 ст. Поради повишаване цените и на всичко останало, в края на декември 1979 г. правителството на Тодор Живков решава да изплаща на всички ученици по 10 лв. месечно "надбавки".

При демокрацията: 1l бензин струва 2,70 лв.
За сравнение цена на бензин в Беларус - 1,50 лв., защото на територията на Беларус няма разположени военни бази на НАТО. 1 литър бензин във Венецуела по настоящем струва 0,05 US$, защото Уго Чавес национализира с декрет от 01.05.2010 петролните залежи.

При средна заплата 252 лева/за 40 часа на седмица (1,44 лева на час) през 1988 г. (по онова време На Запад работят по 37,5 часа на седмица), която заплата получават над 90% от населението, могат да се купят 630 литра бензин или с един час работа могат да се купят 3,6 литра бензин. В началото на 1970-те един работник в Siemens е получавал месечна заплата 500 германски марки (бруто) и с една месечна заплата в Германия е можел да купи 1000 литра бензин.

При средна заплата от 670 лева/за 60 часа на седмица (2,57 лева на час) през 2012 г., могат да се купят 248 литра бензин или с един час работа могат да се купят 0,95 литра бензин. За 630 литра бензин от времето на соца, на днешно време трябва заплата от 1701 лева на месец. На днешно време един работник в Siemens (в Германия), при 40-45 часов работен ден, получава около 1500 евро (бруто) и с една месечна заплата може да купи 937,5 литра бензин. (цена на бензин 2012 в Германия 1,60€)

Цена на лека кола:
При социализма: "Лада 2107" струва през 1988-1989 год. 8000 лв. Мотоциклет "Ява-638 350" в СССР струва 1260 рубли, мотопед "Рига-22" - 265 рубли, през 1988 год. (През 1983-1986 "Лада" струва около 5000 - 6000 лева), по същото време в Европа "Lada" струва 10000 западно-германски марки. За нова лека кола на цена дотирана от държавата, при социализма се чака години. На пазарна цена (на която СССР продава на западния пазар) кола може да се купи от кореком без чакане.

В ГДР един "Wartburg 353w" струва 25000 M = 8333 лева, Lada Samara - 35000 M = 11666 лева, "Volvo 244" - 45000 M = 15000 лева.

Най-евтината лека кола в Западна Европа през 1988 год. е Citroën 2CV - 9000 западно германски марки. Mercedes-Benz S600 през 1990 год. струва - 120 000 DM.

При демокрацията: Цена 2012 год.: Mercedes-Benz S600 - над 160 000 евро (320 000 DM), RENAULT Clio 1.2 16V 75 - 31 000 лв. .

При средна заплата 252 лева през 1988 год., една нова лека кола "Лада" се е купувала с 32 месечни заплати. При средна заплата 670 лева през 2012 год., една нова лека кола "RENAULT Clio" се купува с 46 месечни заплати.

Цена на шофьорски курс:
При социализма: - 220 лева. В ГДР курс за управление на мотопед и трактор 5,00 M = 1,66 лева. В ГДР курс за управление на лека кола и камион 60,00 M = 20 лева.
При демокрацията: - 700 до 1000 лева.

Най-малко са поскъпнали шофьорските курсове, защото все някой трябва да облекчава Запада от ръждясалото му желязо.

Цена на комунални услуги:
Цена за отопление на ТЕЦ:
При социализма: До средата на 1970-те, повечето домакинства в България се отопляват с нафта. След първата петролна криза 1973 год., в България продължава да се продава нафта за отопление на същите цени, но се преустановява производството и продажбата на нафтови печки. Средата на 1970-те, една употребявана нафтова печка се продава за 300-350 лева, двойно по-скъпо от нова цена.

Средата на 1970-те, повечето домакинства минават на централно отопление. Сметките за парно са около 20 лева на месец (1988 год.) за тристаен апартамент, при стайна температура около +23°C +26°C, без топломер и енергоспестяващ регулатор. Температурата в жилищата се регулира чрез отваряне на прозорците.

При демокрацията: 250 лева на месец с топломер и регулатор, при стайна температура около +22°C.

Цена на електроенергия:
При социализма: 1kWh - 1,5 ст./нощна тарифа, 2,5 ст./дневна тарифа. В ГДР 1kWh - 0,08 M = 2,66 ст. При социализма електроцентралите са държавна собственост.

При демокрацията: 1kWh - 14 ст./нощна тарифа, 21 ст./дневна тарифа.
При демокрацията електроцентралите са собственост на чуждестранни "инвеститори", като например ТЕЦ "Марица изток", чийто нови чорбаджии са "AES Corporation" и "Entergy Corporation". И ако българите държат да не стоят на тъмно, могат да си купят "по-качествен" американски ток. За това са помислили българските политици през 2002 и 2005 година, когато са заложили бъдещите вземания от населението, чрез сметките им за ток.

Цена на вода:
При социализма: 1m³ - 15 ст. При социализма водата е собственост на държавата.
При демокрацията: 1m³ - 1,80 лева. При демокрацията водата е собственост на чуждестранни "инвеститори", като френската "Веолия" (Veolia Water). И ако българите държат да пият вода, могат да си купят френска вода.

При социализма пречиствателните станции са източно производство, въпреки това не се отлага кафява кал по умивалниците и баните, както от "френската" вода при демокрацията.


Цена за далекосъобщения:
При социализма: за един градски разговор по телефона, независимо от продължителността му - 0,014 лв. от домашен телефон и - 0,02 лв. от уличен автомат. В ГДР един телефонен разговор от частен абонат - 0,15 M, от уличен автомат - 0,20 M = 0,05 лв./ 0,07 лв.

При социализма телефонните централи са държавна собственост.

При демокрацията: за един градски разговор по
телефона - 0,132 лв. на минута.
Улични телефонни автомати практически няма. Има GSM , цената на разговорите - 0,32 лв. на минута. При демокрацията телефонните централи са собственост на чуждестранни "инвеститори", като американската Viva Ventures, под патронажа на Advent International Corporation, на които българите трябва да плащат, ако държат да разговарят по телефон.

Пощенски услуги:
При социализма: Цена за писмо за страната - 2 ст.
При демокрацията: Цена за писмо за страната - 65 ст.

Цена за секс-услуги:
При социализма: За чужденци по хотелите - 50US$ - 100US$.
(без комисионна за сутеньор). За българи - при социализма да плащаш пари за секс е грях.

При демокрацията: Официално проститутката получава 50%, но в действителност 10%-15% от сумата, която заплати клиента. В редки случаи, особено красиви проститутки стигат до 25%.

85%-90% от приходите на организираната престъпност, отиват за логистика, комисионна за "PR-Мениджър", адвокати, "почерпка" за полицаи, съдии, лобисти в правителството, лекари-венеролози.

[tchefo]

Колко струваха Балканчетата велосипедите не бяха ли над 100 лв.

[ali_baba]

Първоначално написано от tchefo

Колко струваха Балканчетата велосипедите не бяха ли над 100 лв.

110 струваха + 1 лв. за кашона Помня че тогава се предаваше и амбалажа, което беше много добре докато сега стъклените бутилки отиват в кошовете което си е идиотия де но това е демокрацията има и положителни и отрицателни страни

[Зелен]

Не изчетох всички цени,защото от цените през социализЪма почти всички са занижени. Стандартите на производство и контрол са друг въпрос. Що се отнася до апартаментите и тяхното изплащане,пак имаме заблудени. Почти всички блокове бяха на предприятия и заводи и работниците трябваше да ги плащат по 30+ години. Положителното от виденовата зима е,че всички апартаменти станаха на цена от по 3 до 10 долара и хората си ги платиха на куп. Не,че преди това не бяха платили достатъчно. Тук сме достатъчно хора,които са живяли през тези времена в пълно съзнание, така че подобни глупости малко не се връзват.

[gentu]

Това – към 1980-та. Същите бяха заплатите и за млад инженер, млад архитект 155-165 лв….

-да го духа Чакъра!
Аз съм започнал с 110лв. първоначална заплата през 1977г. като инженер - конструктор по разпределение след завършването на МЕИ-то!А земеделската пенсия на баба ми беше точ 28лв.
А пенсиите на АБПФК почваха от 250лв. и нагоре!!!

[Wanderer]

Първоначално написано от tchefo

Колко струваха Балканчетата велосипедите не бяха ли над 100 лв.

Сгъваемо "Балканче" тип Чопър - 150лв. Полско Вигри - 130лв, Лястовица 85лв, Школник - 65лв. Цените са +/- 10%, не помня абсолютно точно, но там някъде бяха.

Относно цените, аз имам само един пример - една обикновена вафла струваше 6ст, колкото и билетче за градският траспорт. И до сега не мога да сметна (а минавам за добър по математика) как в тези 6 стотинки се събраха и материали, и заплати, и транспорт, че и печалба?! А вафлите не бяха такива изтърсаци като днешните, бяха големички с 5 кори и три слоя какаов пълнеж.

[Veskop]

Първоначално написано от tchefo

Колко струваха Балканчетата велосипедите не бяха ли над 100 лв.

Аз го помня 85лв,после пуснаха едно за 115лв,дето беше със седалка с облекалка и различни по големина предна и задна гума.Иначе имаше Школник,Украйна,Минск които бяха по-евтини.Имаше и "бегач" Турист,беше май пак около 120лв....

ей това беше скъпото балканче:

[themaster301]

Първоначално написано от Продуцентът

Понеже бях оплют, че пратих в коша онази глупава тема за цените сега и по времето на комунизма, реших да пусна една още по-глупава тема
Давайте комсомолци, вие сте

Тази грозданка беше супер , но призведена и бутилирана във Внпром гр.Септември.