Очаквайте по Da Vinci Learning през септември 2011

[Chello Central Europe]

Септември 2011

Четвъртък, 1- ви септември 2011 г., в 18:00 ч.

Огнената следа на времето – Ключовете за кралството

НАЧАЛО НА СЕРИАЛА – ОТ ПОНЕДЕЛНИК ДО СЪБОТА в 18:00ч.!



Шакира се замисля как нещата са придобили днешния си вид. Когато модерното 13-годишно градско момиче остава заключено вън от къщата си, защото си е забравило ключа, то започва да си мисли как се е породила идеята да се заключват различни неща. В този момент се намесват Сам и Джен. Смелите пътешественици-историци Сам и Джен пренасят Шакира през вековете - от дните, когато първобитните пещерни хора започват да се борят за храната си,през Железния век, когато хората започват дазаграждат териториите си,до 1200 година, когато замъците се строят като първа линия за отбрана на града. А в средновековна Англия Сам открива, че обсадата и щурмуването на замъцитене е толкова лесно, колкото е смятал, особено, когато Джен е на пост! Докато Сам атакува упорито замъка с огнени стрели, обсадни стълби, огнехвъргачки и обсадни кули, Джен се крие задзъберите, отблъсква стълбите и излива гореща вода върху врага си – тоест, прави всичко необходимо, за да защити имуществото си. За щастие, както открива Шакира, нещата днес са малко по-прости. Ние нямаме нужда от подвижни мостове, водни ровове и оръжия, за да защитим домовете си – нужен ни е само ключ.

Когато се опитват да си представят как светът е стигнал до днешния си вид, Сам и Джен – историците-ерудити, които никога не се предават, вървят по светещата следа във времето, извиквайки миналото към живот. Станете свидетели на едно малко повторение на историята, за да видите как водните ровове се превръщат в съвременни тоалетни,как древните йероглифи водят до текстови съобщенияи как цялата представа за сигурност на доматръгва реално от пещерните хора – само в „Огнената следа на времето”.


Неделя, 4-ти септември 2011 г., в 22:00 ч.

Силата на знанието – Ян Хус в Прага

НАЧАЛО НА СЕРИАЛА – ВСЯКА НЕДЕЛЯ В 22:00ч.!


В средновековните градове на Европа университетите се развиват като първите институции на учение и знание с колективни юридически права, дадени от принцове, прелати или цивилнисановници. Университетите се съсредоточават върху идеята за академична свобода и като такива, продължават да бъдат бастиони на светската независима обществена мисъл до наши дни. Въпреки всеобщо признатата им стойност, университетите често се приемат за даденост. Днес, когато университетите се приватизират във все по-голяма степен и знанието става все по-утилитарно, може би е по-важно от всякога да си припомним дългия път,изминат от тях като институции на свободната мисъл, за да можем давъзприемем и запазим ролята имна служители на общия интерес на човечеството като цяло. Но, както показва програмата, от Толкин в Оксфорд през Фройд във Виена до Ян Хус в Прага, силата на университетите се определя от силата на научните познания на мечтателите, които ги населяват.

14тимарт 1402 година. Ян Хус влиза за първи път във Витлеемската църква в Прага. Той няма представа, че този ден ще промени целия му живот. Обзема го нервност, когато все по-голям брой хора от града идват в църквата, за да чуят проповедта му. Посланието нанепокорния реформатор и националист от амвона е патетично и вдъхновяващо. Критиката му е унищожителна – тя е насочена срещу продажбата на индулгенции от богатата църква, затлъстелите й монаси и свещеници, срещу немското господство в Прага и цяла Бохемия. Тълпата реагира с одобрителни възгласи,но след това градът се превръща в лудница. Със своите близо 60 000 жители Прага е един от най-големите централноевропейски градове по това време, навлизаща в първия си златен век. Кралят на Бохемия, който по-късно става немския император ШарлIV, избира Прага за своя столица, а Бохемия – за сърцето на свещената Римска империя. Две години по-късно френският възпитаник и сувереноткрива пражката Алма Матер. Университета на Шарл, носещ неговото име и до днес, е не само най-старият университет в Централна Европа, но той е приветстван и като първия немски университет – в началото на основаването му повечето преподаватели и студенти са немскоговорящи. Но, това се променя, когато Хус става ректор на университета. Като истински чех, тойподтиква Крал Венцел даограничи несправедливите и силно преувеличени права на немцитев университета. Следват бунтове и над две хиляди студенти и професори напускат града, за да основат нов университет в Лайпциг.


Петък, 16-ти септември 2011 г., в 22:00 и 23:30 ч.

МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА ОЗОНОВИЯ СЛОЙ

Изчерпването на озона е свързано с глобалното затопляне в няколко отношения. Очаква се емисиите наCO2,които пораждат глобалното затопляне, да охладят стратосферата. Това охлаждане, на свой ред, се очаква да доведе до относително повишаване наизчерпването на озона в полярните областии честотата на озоновите дупки. Съществуват два противоположни ефекта. Намаленото количество на озона води до това, че стратосферата поглъща по-малко количество слънчева радиация, което води до охлаждане на стратосферата и затопляне на тропосферата; охладената стратосфера излъчва надолу по-малко количестводълговълнова радиация, като по този начин охлажда тропосферата. Като цяло, преобладава охлаждането. Дългосрочното моделиране на изчерпването на озона, неговото измерване, изследване, създаването на теориии изпитване е отнело десетилетия за документиране, получаване на широк прием и в крайна сметка – превръщане в доминираща парадигма. Няколко теории за унищожаването на озона възникват като хипотези през80-те години, публикувани са в края на 90-те години, и в момента се доказват. Но по какъв начин превръщането на Китай във водещ световен източник наCO2емисии допринася за глобалното затопляне иизчерпването на озона? И как може водородът като гориво на бъдещетода допълни и дори да замести въглеродакато наш основен източник на енергия? На 16ти септемвривключете DaVinciLearningи разширете озоновия си хоризонт до стратосферата и по-нататък.

Съвременна наука – Подемът на Китай
Петък, 16-ти септември 2011 г., в 22:00

По-рано се тревожехме, че населението или прекалено големият брой хора ще унищожат околната среда. Сега разбираме, че има нещо още по-лошо – изобилието. Китай е най-голямата страна в света. Повишавайки изобилието си от блага, тя ще надмине САЩ и ще се превърне в най-големия световен замърсител. Скоро Китай може да има най-голямата световна икономикасъс средна класа от 300 милиона души, всички консуматори, устремени към добър живот, пазаруване, купуване и шофиране в рекордно количество.За мнозина това е мечтаната крайна цел. Но, ако Китай не се очисти,мечтата може да се превърне в екологичен кошмарсъс замърсена атмосфера, измиращи гори, изчезваща дива природа, наводнена и изсушена отпарещата топлина на глобалното затопляне. Китай се намира на кръстопът и решенията, взети сега, ще окажат влияние върху всички хора на планетата. Като най-населената страна в света, бъдещето на Китай ще играеважна роля за определянето на бъдещето на световната околна среда. Може ли този азиатски гигант да се отдръпне от ръба, преди да е станало твърде късно? От разстояние 3000 мили замърсяването от Китай достига градовете по Западното крайбрежие на САЩкато Лос Анжелис и Сан Франциско, градове, които вече са се изтощили да почистват собствения си въздух. Но САЩ и Китай имат и друг общ проблем –страстта към колите в САЩ ги е направила най-големия световен източник на въглероден двуокис, парников газ, който се образува при всеки процес на горене. Много учени са убедени, че въглероден двуокис в атмосферата води до прегряването на земята и до опасни и непредвидими бури. Сега Китай върви по стъпките на Америка. До 2030 година Китай може да се изравни със САЩ по количеството на въглеродни емисии. Ако това се случи, двете страни ще допринесат за глобалното затопляне повече от всички останали държави в света, взети заедно. САЩ са въвели стандарт за високоенергийна употреба. Те са сред най-големите страни-консуматорки в света. Ако останалата част от света започне да подражава на САЩ,световната атмосфера ще пострада жестоко. Китай „изнася” замърсяване на въздуха и въглеродни емисии. Америка „изнася” американски стил на живот. А Китай е един от най-добрите клиенти на Америка.

и

Водород – горивото на бъдещето

Петък, 16-ти септември 2011 г., в 23:30 ч.



През 250-годишната история наконсумация на енергия от човечествотовсяко столетие е ставало свидетел на поврат в производството на енергия. Далеч назад в 18-ти вексме можели да разчитаме само на възобновяема енергия. 19-ти век е векът на въглерода. 20-ти век произвежда енергияна базата на обогатени или минерални масла, земен газ и деленето на атома. Но, 21-ви векще трябва да тръгне по друг път. Ние ще трябва да оставим суровините зад гърба си и да разработим нови технологииза преобразуване и прилагане на енергията. Те могат да ни дадат значително по-ефикасни средства запроизводство и консумация на енергия, разчитайки отново на възобновяемата енергия, и основно на водорода, като т.нар. чиста енергия. Този основен и най-лек елемент във вселенатае безкраен източник на слънчева енергия. Може ли водородът за подреди пъзела на световния глад за енергия? Можем ли да се обърнем за вдъхновение към животните за това как разумно дарециклираме енергията, вместо масово да я консумираме? Как можем да използваме експлозивния характер на водорода и химическите реакции на кислорода в своя полза?


Сряда, 21-ви септември 2011 г., в 17:30 ч.

Как и защо – Планети и пътуване в Космоса

НОВИ ЕПИЗОДИ НА „КАК И ЗАЩО”!



Ракетата включва двигателите си и се откъсва от Земята. Това е началото на невероятно пътешествие за космонавтите. В своите космически кораби те оставят Земята зад гърба си. Когато достигат в открития Космос, те обръщат поглед към планетата, която населяваме. От тяхната височина Земята прилича на огромен мраморен къс, плаващ в Космоса, заобиколен от безименни други планети, които чакат да бъдат изследвани от космонавтите. Тъй като по-голямата част от Земята е покрита с вода, тя има синкав отблясък. Известна е под името „Синята планета”. Около нас има много други планети. Някои небесни тела са толкова близо до Земята, чеможем да ги видим с невъоръжено око, например Луната. С помощта на телескоп можем да видим най-далечните си съседи. Дълго време хората са могли само да наблюдават планетите с помощта на телескопи, те са смятали, че нашата Слънчева система е единствена. Но, освен нея има много други планети и слънчеви системи. Нашата галактика, наречена Млечният път, е само една от многото галактики във вселената. Планетите са небесни тела, които не излъчват собствена светлинаи се въртят около слънцето. Има много слънца, известни като звезди. Тези звезди представляват огнени топки, които излъчват светлина и топлина. Слънчевите лъчи са от особено значение за живота на Земята. Тяхната топлина създава водата ивъздушната обвивка, която наричаме атмосфера. Без тази обвивка растенията, животните и хората няма да оцелеят.
Първите ракети са построени в Китайпреди повече от 2000 години. Това са фойерверките. Едва през последното столетие учените решават да полетят в Космоса с тях. През 1942-ра г. първата ракета достига Космоса от Германия. Оттогава построените ракети стават все по-големи. Но, колкото са по-.големи, толкова по-често се разбиват. Съвременните ракети може да изглеждат напълно различни от фойерверките надревен Китай, ноте работят на същия принцип – изтласкването. През 1961 първият човек полита с ракета в открития Космос. Това е руският космонавт Юрий Гагарин. За първи път човешко същество напуска Земята, възвестявайки ерата на космическите пътешествия и изследвания.


СПЕЦИАЛНО ЗА ВОДАТА!

Петък–неделя,30-ти септември–2-ри октомври 2011г., от 20:00 до 22:00 ч.



Водата покрива над 70 процента от повърхността на Земята и съставлява около 70 процента от човешкото тяло. Само 1 процент от водата е питейна. Питейната вода е жизненоважна за всички форми на живот. Водата разтваря, но не може да бъде разтворена. Тя действа като разтворител за голямо разнообразие химични веществаи улеснява промишленото охлаждане и транспорт. Тя може да играе ролята на пречиствател и гориво. Тя играе ключова роля в световната икономика. Около 70 процента от прясната вода се консумира от земеделието. Цивилизацията зависи от нея. Някои изследвания предполагат, че водата има интелект и памет. Между 30тисептември и 2риоктомври включетеDaVinciLearning, за да узнаете как действа водата от снежинките до океаните, от физиката до метафизиката, от биологията до теологията. Водата може да прощава, но не и да забравя.


Петък, 30-ти септември 2011 г., в 22:00 ч.

Светът е в капката

От доста време водните капки са един от най-значимите обекти на научни изследвания. Без вода на Земята не би имало живот. Целият живот на Земята е произлязъл от водата. Научните изследвания са показали, че водата и човекътси влияят взаимно, бе да е непременно необходимо да бъдат в пряк контакт. Как техниката на дълбокия космос се интересува от връзката между водата и човека? Как нашето сърце бие в същия ритъм, като водата, капеща от чешмата? Как изкуството се възприема като новият начин за изследване нанауката за водата? Водата е огледало на различни честоти. Нейните трептения се предават в множество форми, които забележително напомнят други форми в природата. Като че ли разнообразието на живота е оставило отпечатъквърху градивните блокове на съществуването си. Или може би е обратното – като че ли водата е съдържала множество указания за последвалата еволюция. Разбира се, водните форми могат да се обяснят от физиката. И въпреки това универсалното присъствие на водните моделина други места, освен водата, е учудващо и служи като благодатна почва заезотеричност. Електромагнетизмът е записан във водата, така че неговите модели могат да разкрият много за поведението наматерията от дълбокия космос. Следвайки тази логика, изглежда, че водата съхранява информация. Но, дали освен това тя се приспособява към околната среда,дори когато не е в пряк контакт с нея? Има ли водата намерения и дори памет? Някои учени твърдят, че всъщност тя притежава и двете.

Събота, 1виоктомври 2011 г., в21:00 ч.

Строго секретно: Водата

Убедени сме, че я познаваме. Водата – един от четирите елемента, на които се крепи животът ни. Познаваме я в различни форми и състояния, и сме се научили да признаваме полезната й стойност. И въпреки това, познанието ни за водата е доста повърхностно. Търсенето на истинската природа на водата ни отвежда на предния фронт на науката, към факти и загадки, където линията между лъжливите вярвания и откритията е твърде тънка. Специалистите и учените са решени да разгадаят напълно загадката. Японският специалист по природни науки Масару Емотое убеден, че водата има собствена памети може да съхранява информация. Той твърди, че има сериозни доказателства, че водата може да съхранява информация, и че може да визуализира това с помощта на фотографията. Ако това е вярно, ние сме свидетели на изключително откритие, че водата е жив организъм. А това е само началото на историята за тайните на водата. По-голямата част от Земята е покрита от вода. Нищо чудно, че както метафизиката, така и науката винаги са проявявали интерес към нея. Историята на науката ни учи, че водата се влияе от околната среда, нещата с които влиза в контакт, радиацията и трептенията, които могат да променят някои от характеристиките й. Това е крайно необикновено и мистериозно и предизвиква брожение в науката до ден-днешен. Изследването на вътрешната структура на водата, нейната памет или начинът, по който се влияе от небесата, неизбежно ни изправя пред най-голямата от всички загадки – снежинката. Дали необикновените художествени форми на природата съдържат скрита информация? Дали те не изпращат на Земята съобщения от небето? Всяка година на Земята падатсекстилиони снежинки (секстилион - десет на двадесет и първа степен), всяка с уникална форма. В продължение на векове учените и философите са ги намирали за вълнуващи. Частиците и формите зависят от пътя на снежинките при падането им към Земята. Всеки кристал има свой собствен път. Затова никои два кристала не са еднакви. Също като хората. Дали тези кристали не се опитват да ни изпратят някакво съобщение? Дали това е научна фантастика или реалност?

Неделя, 2-ри октомври 2011 г., в 21:00 ч.

Властта на дъгата

В тъмната необятност на Космоса Синята планета свети като скъпоценен камък. Червеното утро е блестящият предвестник на светлината, която огрява деня ни. Само на Земята слънчевите лъчи показват истинските си цветове,благодарение на това, че разнообразието на електромагнитната радиация ни дава възможност давиждаме богата гама от цветове. За да се случи това, природата трябва да направи оптичен трик. Слънцето проявява силата си в друго природно събитие. В небето се появява мъглива сивота, докатоминиатюрните капчици вода се събират в големи облаци. Скоро Слънцето засиява отново. Слънчевите лъчи се пречупват във водните капки, разпръсквайки се с различна дължина на вълната. Късовълновият поток от светлина е син. Дълговълновото излъчване е червено. Средата на спектъра е зелена. Когато Слънцето се появи над хоризонта,то не само оцветява небето оранжево, ного кара да блести в различни цветове. Това е силата на дъгата. Животинският свят се характеризира с подобно богатство на цветове. Пигментацията е не само в зависимост от цвета, но и от функцията. Хамелеоните, например, са превърнали това в изкуство. Гневът, доволството или похотта имат различен цвят, отговарящ на съответното настроение. Някои цветове съдържат информация, предназначена за определени видове. Жълтото е цвят, регистриран от пчелите, аналогично, червеното се регистрира отпойните птици. За биковете също се твърди, че регистрират червеното, новсъщност парчето плат, развявано от тореадора, може със същия успех да бъде сиво. Всъщност, именно биковете не възприемат червения цвят. При борба с бикове те се дразнят преди всичко от движениетои от болезненото убождане на камата в гърба им. Цветовете могат да ни изненадат дори в големите дълбочини. На дълбочина 15 метра можем да видим как морето поглъща цветовете, правейки подводния свят да изглежда сиво-синкав. Необходима е блестяща насочена светлина, за да изпъкне голямото разнообразие от цветове на тази дълбочина, чието предназначение си остава загадка. Ние знаем със сигурност, че цветовете играят важна роля в живота ни. Те ни успокояват, смущават, изразяват радост или гняв. Дори тялото ни реагира на цветовете. То се охлажда в близост до синьото,докато оранжево-червеното повишава температурата. В продължение на хилядолетия човекът е използвал цветовете,за да украсява тялото си и се е отнасял към тях с респект. Местните американци са запазили художествения език на формите и цветовете, за да изразят уважението си към природата. Алегориите на земните цветове изобразяват срещите с митологични същества, като човекът-бизон и богинята на дъгата. Слънцето заема специално място в културата на местните американцикато източник на всички цветове, източник на живота. Но, силата на дъгата бавно изчезва в черните дупки на Космоса.