[ТИНТИН]

Eдно интересно виждане на Крум Савов за Димитър Бербатов:

Много са ми интересни футболистите. И в конкретния случай – Бербатов. Страшно се възмущава, че го коментират хора, които никога не са ритали топка! И изригна в собствения си сайт.

Първо, в крайна сметка едва ли има нормален мъж, който в детството си да не е играл мач. Макар и на махленско, аматъорско ниво, почти всяко уважаващо себе си момче се изживява като футболист. Но хайде, да приемем, че това не е достатъчна квалификация, за да си позволи някой журналист да дава оценки за Берба. Но тогава кой да го прави? Няма как само бивши национали, голмайстори на световно или носители на "Златната топка" да седнат в редакциите на телевизии, вестници, сайтове и радио-станции и да анализират головете, пропуските или мързела на Бербатов.

Второ, аз поне не се сещам оценките за актъори или певци в медиите да се дават единствено от Робърт Де Ниро, Мадона или Ивана. Т.е. не е задължително да имаш два "Оскара" или платинена плоча със CV-то си, за да критикуваш провала на Уитни Хюстън в Нова Зеландия или слабата роля на Сандра Бълок, наградена със "Златна малинка".

Както и да е, звездите не трябва да забравят, че са в светлините на прожекторите заради публиката. И да ги вълнува най-вече тяхното мнение, а не само това на тесните специалисти. Защото, когато деветката на Манчестър Юнайтед твърди, че след мач го интересува единствено и само оценката на Алекс Фъргюсън, той пренебрегва и обижда онези 70 000 на Олд Трафорд и милионите пред екрана, които пък може и да не са харесали чак толкова Митковото представление. А и те му изкарват заплатата в крайна сметка.

И още нещо. Как така българският капитан си мълчи като ремсист на разпит за унищожителните критики и тормоз, на които е подложен от английските медии, а родните ги размаза в блога си? Пък и в края на краищата, нас какво ни грее какви ги върши Дими в Манчестър, след като в националния хич го няма. Да, той е много високо, за да вижда завистниците си, но пък долу от низините не се забелязват големите му успехи за България. На 29 години Бербатов твърди, че е постигнал много и това е така. Но предимно с "червените дяволи" и донякъде с "аспирините". С ЦСКА и националния – почти пълна нула.

Както и да е! Който го е страх да не го щипят, да не се хваща на хорото. Щом си е избрал професия, която се гледа от милиони и му носи милиони, Бербатов ще трябва да преглътне и злобата, завистта и омразата. Така е у нас. Прав е, че успелите не ги обичат особено. И успехите им засядат в чуждите гърла. Малкият човек трудно прощава на големите личности. Нали само за българите се отнася онази история за ада, в който само около нашия казан с катран няма дежурен дявол, който да бута обратно стремящите се да изплуват от него. Защото нашенците сами дърпат за краката обратно във врящия казан дръзналите да бягат. И ги потапят в собствената си посредственост.

Неудачниците може и да предизвикват съжалението на Бербатов, но самият той ще предизвика огромното съжаление на многобройните си почитатели, ако смята че с огромния си талант е дал на националния ни отбор толкова, колкото всъщност наистина може.

Когато вкара решаващ гол, победи голям отбор и класира България на световно или европейско, тогава може би и малкият човек ще се почувства голям! И да преглътне личните му успехи в името на националните!

Източник: sportal.bg