Цитирай:
Първоначално написано от Ламерът
|
Имам стълба 6м и 60 см и се катеря по нея до улуците от страната където къщата е на два етажа. Чистя ги, пооправям ги и затисках една дупка с пяна, че едни връбчета си я бяха харесали за гнездо, слагах и една решетка дето пречи на шумките да влизат в вертикната тръба надолу. Но наскоро съседката като доведе сина си да ми я искат стълбата, щото внук й се заключил отвътре в една стая и решили да влизат през прозореца от втория етаж, им казах че няма да им я дам, щото ще паднат да се претрепят, има голяма вероятност ако не са тренирани да им се завие отведнъж свят, като погледнат надолу. Мозъкът е свикнал да вижда почва на от около 2 метра и като види че няма равна повърхност под краката, изпада в паника и падаш като презряла круша. Когато си на покрива този феномен въобще не се задейства, защото мозъкът отчита че си на сигурно място. Поне на мен въобще не ми действа да ме е шубе. Боядисвах един прозорец, който е в покрива и вързан си бях на практика отвън, понеже трябва да се боядише и от страни. Ама началничката не е била там да ме скива и да се разреве на минутата.
Та така мой човек, с дълга стълба можеш да се претрепеш ако гледаш надолу. А от покрив можеш да паднеш, ако се подхлъзнеш или ако си пиян.
Това мераклиите инсталатори на собствени антени, могат да си го запишат някъде.
Особено тези градските деца, които не са катерили по високи дървета лятото на село при баба си.