Digital TV Forums - БЪЛГАРСКИЯТ ФОРУМ ЗА ЦИФРОВА ТЕЛЕВИЗИЯ - 27 години след промените от 10 ноември 1989 година

Тодор Живков е изненадан. Вече има не негово, а на СССР решение да си подаде оставката.
В разговора Тодор Живков благодари на ръководството на КПСС за доброто разбиране и за изказаната към него благодарност, но изразява опасения, че партията няма готовност за такава промяна, защото липсва подходящ другар, който да притежава многостранните качества да поеме и води съдбините на партията и народа, на държавата.
Посланик Шарапов държи твърда позиция, че оставката трябва да бъде подадена на предстоящия пленум. На 6 ноември при нова среща с Тодор Живков съветският посланик му предава, че ръководството на СССР препоръчва на предстоящия пленум за генерален секретар на ЦК на БКП да бъде предложен, и то от самия Тодор Живков, Петър Младенов.
Тодор Живков предлага да си подаде оставката като генерален секретар и да остане председател на Държавния съвет. Посланик Шарапов не прави отстъпка. На 7 ноември отново на среща между двамата в съветското посолство по случай националния празник на СССР, Живков настоява да остане председател на Държавния съвет. Отговорът от страна на Шарапов е, че по принцип не е прието двата поста да се заемат от различни хора и че проблемът е на българските другари.
Пленумът е насрочен за 10 ноември 1989 г.
Решението за освобождаването на Тодор Живков като генерален секретар на ЦК на БКП е прието, а на негово място е избран Петър Младенов. На 17 ноември 1989 г. Народното събрание по предложение на пленума от 10 ноември 1989 г. освобождава Тодор Живков и като председател на Държавния съвет и на негово място избира Петър Младенов.
Междувременно в страната, по време на първата екологична среща на страните членки на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ) (дн. Организация за сигурност и сътрудничество в Европа) активисти на неправителствената организация „Екогласност“ в градинката пред „Кристал“ в София още на 26 октомври 1989 г. организират събирането на подписи за спиране на строителството на хидропроектите „Рила“ и „Места“.
Градинката е обградена с полицейски кордон, активистите са разпръснати от органите на реда, като 22-ма от тях са качени насилствено в автобус. Акцията на милицията е отразена широко в западната преса и се определя като начало на последващите събития в България.
На 2 ноември 1989 г. е проведено първото легално събрание на клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България, основан на 3 ноември 1988 г. в 65-а аудитория на СУ „Св. Климент Охридски“ от 80 интелектуалци. Клубът от 2 декември 1989 г. се нарича „Клуб за гласност и демокрация“.
На 3 ноември 1989 г. в София се провежда шествие на активисти на национално движение „Екогласност“, което връчва подписка, подкрепена с 12 хил. подписа, в Народното събрание против строителството на хидрокомплексите „Места“ и „Рила“. В шествието се включват около 4000 души.
Това е първата гражданска демонстрация срещу властта.
На 7 декември 1989 г. е създаден Съюзът на демократичните сили (СДС) – коалиция от новоучредени политически партии и организации.
В началото на 1990 г., от 16 януари започва т. нар „Кръгла маса“, която има за цел да очертае рамките на мирния преход. В заседанията си до 15 май 1990 г., форумът приема споразумения за политическата система, за изменения и допълнения на конституцията, законопроекти за политическите партии и изборите за Велико народно събрание (ВНС) и др.
Решено е да се закрие институцията Държавен съвет, президентът (председателят) на Републиката да се избира от Народното събрание.
На 3 април 1990 г. Народното събрание избира Петър Младенов за президент (председател) на Народна република България (НРБ). Същия ден БКП се преименува на Българска социалистическа партия (БСП), а органът на БКП в. „Работническо дело“ се преименува на в. „Дума“.
На 6 юли 1990 г. под натиска на обществените протести Петър Младенов подава оставка като президент. Поводът е излъчването на предизборен клип на СДС от предизборната кампания за VII Велико народно събрание, в който е включена
изречената от Младенов на 14 декември 1989 г. фраза „По-добре танковете да дойдат“.
Седем месеца след 10 ноември 1989 г. – на 10 и 17 юни 1990 г., са произведени първите демократични избори в България – за VII Велико народно събрание. На 1 август 1990 г. VII ВНС избира Жельо Желев за президент на Народна република България.
На 22 декември 1990 г. VII Велико народно събрание приема решение, с което изразява волята на България за членство в Европейските общности и предлага на правителството да предприеме необходимите стъпки в тази насока. След 15 години, на 1 януари 2007 г., България е приета за пълноправен член на Европейския съюз.
На първите преки президентски избори в България на 12 и 19 януари 1992 г. Желю Желев е избран за президент с петгодишен мандат. След него са избирани още трима президенти – Петър Стоянов, Георги Първанов и Росен Плевнелиев. От тях Георги Първанов е бил президент два мандата.
Последната Конституция на България е приета от VII Велико народно събрание на 12 юли 1991 г. Тя отменя Конституцията на Народна република България от 18 май 1971 г.
Новата конституция налага изграждане на държавно управление въз основа на разделение на властите. Въвежда институцията на едноличен държавен глава – президент на републиката. Въвежда се институцията Конституционен съд, чиято основна задача е да гарантира върховенството и спазването на конституцията.
За 25 години Конституцията е променяна четири пъти – през 2003 г., през 2005 г. през 2006 г. и през 2007 г.
След 10 ноември 1989 г. са конституирани едно Велико и осем обикновени Народни събрания (от 36-о до 43-о). Страната е управлявана от 17 министър-председатели.

********************************************************
27 години след промените от 10 ноември 1989 година едва ли има някой, който да твърди, че нищо не се е променило у нас. Тогава един вътрешнопартиен преврат, под натиска на световните събития и раздвижване в Източна Европа, беляза началото на дълъг, ама предълъг преход в България. Може да се каже, че цели две поколения вече живеят в други условия и ако ги няма мемоарите на политиците и изследванията на историците, те едва ли ще знаят какво точно е било в онези времена, пише "Труд".
Напомняме на по-младите: На 10 ноември 1989 година тогавашната управляваща партия БКП прави свой пленум в резиденция „Бояна“. Там, към 15 часа следобед е оповестено решението да бъде сменен тогавашният вожд на партията и на държавата Тодор Живков. Съобщават го официално с няколко часа закъснение – чак привечер на същия ден. Затваря се една страница от историята на страната – цели 35 години Живков е бил начело на БКП. Той гледа стреснат и объркан от снимките на прословутия пленум. Сякаш не може да повярва какво точно се е случило.
Всъщност, по-важно е какво ще се случи и се случва повече от четвърт век след това.
„Имаме недоразвито общество… Социализмът е едно недоносче… Главният фактор ще са хората… Обстановката ще е изключително тежка поне една-две години… Жалко, че аз не съм млад, за да развея байрака на митинговата демокрация… Имаме достатъчно мат,рял за митингова демокрация… На всеки човек му е необходимо огледало…“ Това са изречения от последната реч на Живков, произнесена сутринта на 10 ноември 1989 година пред същия този „исторически“ пленум на ЦК на БКП. Само няколко часа преди да го детронират.
Управлението на Тодор Живков отдавна е в историята. Оценките за него са силно поляризирани и политизирани. От пълно отрицание, до носталгично умиление и преклонение. Тя, носталгията, между другото, услужливо се експлоатира и до днес от всевъзможни производители на бира, колбаси, мляко и сирене. Все едно, че не знаят, че точно по времето на социализЪма дефицитът беше издигнат в култ от същата тази управляваща партия. Но, какво да се прави – пазарът диктува какво да се купува и продава. Добре, че тогава нямаше мобилни телефони, за да ни ги рекламират днес като „ренесанс на ретрото“ . Поколението сега е друго – консуматорско, голяма част от него е без непосредствени спомени от онова време.
В България след 1989 година се смениха 17 правителства, включително четири служебни. Тези дни избираме петия президент на страната. Имаме нова конституция, променяна вече няколко пъти, както и многопартийна система. Пътуваме свободно в чужбина, магазините са пълни, караме западни коли, строим магистрали и огради по границата, возим се в метрото, имаме демокрация, свобода на словото, пазарна икономика, прегръщаме се с новите големи братя във Вашингтон и Брюксел, членки сме на НАТО и Европейския съюз, скарахме се с Русия…
Ако това са плюсовете, оглеждайки се в огледалото, не можем да подминем и минусите. Голямо разслоение в обществото, бедност, корупция, несекващо политическо противопоставяне, разбито земеделие и промишленост, вечно реформиращи се и все нереформирани образование, здравеопазване и съдебна система, демографска криза, масова емиграция на младите в чужбина и т. н., и т. н. Да ни извинят читателите, но сигурно пропускаме още нещо важно. Като например масовото затъпяване на огромни групи от хора, сред тях са и доста политици, ромският (циганският) проблем, чалгализацията на нацията…